Дело C‑760/22

FP
и
QV
и
IN
и
YL
и
VD
и
JF
и
OL

(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд)

Решение на Съда (първи състав) от 4 юли 2024 година

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Възможност за подсъдим да участва чрез видеоконференция в съдебните заседания в рамките на съдебния процес срещу него“

Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство — Директива 2016/343 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес срещу тях — Участие на подсъдим, по негово изрично искане, чрез видеоконференция в съдебния процес срещу него — Допустимост — Условия — Нарушаване на правото на справедлив процес.

(член 1 и член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 26—30, 32 и диспозитива)

Резюме

Сезиран с преюдициално запитване от Софийски градски съд (България), Съдът се произнася по възможността подсъдимият да вземе участие чрез видеоконференция в наказателното производство срещу него.

FP е обвинен от Специализирана прокуратура (България) за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на данъчни престъпления. На 12 октомври 2021 г. той взема участие чрез видеоконференция в първото открито съдебно заседание от съдебния процес срещу него. Той заявява, че желае да вземе онлайн участие в производството, тъй като живее и работи в Обединеното кралство. Неговият адвокат, който присъства физически в съдебната зала, посочва, че подзащитният му е запознат с всички документи по делото. Освен това всички новоприобщавани в съдебното заседание документи по делото могат да бъдат изпращани на FP по електронен път за своевременно запознаване, както и че съвещанията между последния и неговия адвокат могат да се провеждат при запазване на поверителността посредством отделна връзка.

Сезираният към този момент наказателен съд ( 1 ), разрешава на FP да участва в наказателното производство чрез видеоконференция на основание разпоредба от националното право, която предвижда възможност за провеждане на публични съдебни заседания от разстояние по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, и в срок от два месеца след тяхната отмяна ( 2 ). Тази разпоредба обаче се прилага само до 31 май 2022 г. Така, ако преди тази дата FP действително взема участие чрез видеоконференция в повечето от съдебните заседания в рамките водения срещу него наказателен процес, в хода на съдебното заседание от 13 юни 2022 г. този съд изпитва съмнения дали тази възможност продължава да съществува в българското право.

С оглед на липсата на предвидено в националното право правно основание, което да позволява изрично използването на видеоконференция, запитващата юрисдикция иска да установи дали предоставената на подсъдимия възможност да вземе участие посредством използването на тази техника в съдебните заседания в рамките на съдебния процес срещу него, е съвместима с Директива 2016/343 ( 3 ), и по-специално с член 8, параграф 1 от нея ( 4 ).

Съображения на Съда

На първо място, Съдът припомня, че от съдебната практика следва, че съгласно правото, уредено в член 8, параграф 1 от Директива 2016/343, обвиняемият трябва да може да се яви лично на съдебните заседания, които се провеждат в рамките на съдебния процес срещу него, без тази директива да задължава държавите членки да предвиждат задължение за всеки заподозрян или обвиняем да присъства на съдебния процес срещу него ( 5 ). Съдът посочва също така, че видно от член 1 от посочената директива, нейната цел е да установи общи минимални правила относно някои аспекти на презумпцията за невиновност в наказателното производство и правото на заподозрените, обвиняемите или подсъдимите да присъстват на съдебния процес срещу тях в рамките на това производство, а не да извършва изчерпателна хармонизация на наказателното производство.

От изложеното следва, че член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 не урежда въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че по изрично искане на подсъдимия той може да вземе участие чрез видеоконференция в наказателното производство, водено срещу него, а този въпрос попада в обхвата на националното право. Следователно тази разпоредба допуска възможността подсъдимият, по изрично негово искане, да вземе участие чрез видеоконференция в съдебните заседания в рамките на съдебния процес срещу него, като освен това трябва да бъде гарантирано правото на справедлив съдебен процес.

( 1 ) Първоначално сезираният по делото съд е Специализираният наказателен съд (България). Вследствие обаче на законодателно изменение, влязло в сила на 27 юли 2022 г., този съд е закрит и някои от разглежданите от него наказателни дела, сред които делото по главното производство, преминават в компетентността на Софийски градски съд (България).

( 2 ) Член 6a, параграф 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците.

( 3 ) Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1).

( 4 ) Член 8, параграф 1 от Директива 2016/343 гласи: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях“.

( 5 ) Вж. в този смисъл решения от 15 септември 2022 г., HN (Съдебен процес на изведен от територията обвиняем),C‑420/20, EU:C:2022:679, т. 40, и от 8 декември 2022 г., ХЯ и др. (Невъзможност за разпит на свидетелите на обвинението), C‑348/21, EU:C:2022:965, т. 34 и 36).