Дело C‑176/19 P

Европейска комисия

срещу

Servier SAS и др.

Решение на Съда (първи състав) от 27 юни 2024 година

„Обжалване — Конкуренция — Фармацевтични продукти — Пазар на периндоприла — Член 101 ДФЕС — Картели — Подялба на пазар — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Стратегия, целяща да се забави навлизането на пазара на генерични варианти на периндоприла — Споразумение за доброволно уреждане на патентен спор — Споразумение за лицензия за патент — Споразумение за прехвърляне на права и за лицензия за технология — Член 102 ДФЕС — Съответен пазар — Злоупотреба с господстващо положение“

1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен при изопачаване — Контрол на Съда върху правната квалификация на фактите по спора — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 69—75)

2. Обжалване — Основания — Повтаряне на основанията и доводите, изложени пред Общия съд — Недопустимост — Оспорване на тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд — Допустимост

   (член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

   (вж. т. 77—79)

3. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Квалифициране на предприятие като потенциален конкурент — Реални и конкретни възможности за навлизане на пазара — Критерии — Твърда решимост и собствен капацитет на предприятието за навлизане на съответния пазар — Липса на непреодолима преграда — Преценка — Наличие на патенти, закрилящи оригинален лекарствен продукт или някой от процесите за производството му — Квалифициране на производител на генерични лекарствени продукти като потенциален конкурент на притежаващия патентите производител на оригинален лекарствен продукт

   (член 101 ДФЕС)

   (вж. т. 91, 92, 100—103, 130—135, 425 и 427—440)

4. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове и споразумение за лицензия за патент — Споразумения сключени между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти — Споразумения, съдържащи клаузи за неоспорване на патенти и за непредлагане на продукти от производителя на генерични лекарствени продукти на някои пазари — Квалифициране като ограничаване с оглед на целта — Критерии — Степен на вредност на споразуменията за конкуренцията на съответния пазар — Преценка с оглед на съдържанието, на генезиса и на правния и икономически контекст на съответните споразумения — Необходимост да се разгледат последиците от антиконкурентното поведение за конкуренцията — Липса — Замесени предприятия, действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията — Неопределящи обстоятелства

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 93—96, 104—108, 174—184, 196—200, 223—226 и 236—244)

5. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Споразумения за разпределяне на пазарите — Нарушение с оглед на целта — Липса на строго разпределение на пазарите — Ирелевантност

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 97 и 215—219)

6. Обжалване — Основания — Критика на мотиви, оказващи влияние върху диспозитива на обжалваното съдебно решение — Относимо основание

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 111—120)

7. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен при изопачаване — Основание: изопачаване на доказателствата — Тълкуване на доказателствата от Общия съд, явно противоречащо на съдържанието им

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 145—154 и 230—232)

8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Допустимост на цялостната преценка на съвкупност от улики — Съдържание на антиконкурентните споразумения, с което Комисията разполага — Липса на последици

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 271—276)

9. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разграничаване между ограничения с оглед на целта и с оглед на резултата — Ограничаване с оглед на целта — Достатъчна степен на вредност — Преценка — Ирелевантност на благоприятните за конкуренцията последици за пазари, непопадащи в географския обхват на нарушението

   (член 101, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 288—290, 452, 453 и 489)

10. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Разграничаване между ограничения с оглед на целта и с оглед на резултата — Ограничаване с оглед на резултата — Анализ на конкуренцията, ако спорното споразумение го нямаше — Отчитане на настоящата и потенциалната конкуренция — Споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, сключено между лаборатория за оригинални лекарствени продукти и предприятие за генерични лекарствени продукти — Задължение на Комисията да установи възможното конкурентно положение на пазарите на съответния продукт без споразумението за доброволно уреждане на спор — Изготвяне на реалистичен и достоверен условен сценарий — Необходимост от еднаква времева референтна точка за наблюдаваното положение и условния сценарий — Условен сценарий, който не може да почива на събития, последващи спрямо момента на сключване на споразумението — Условен сценарий, с който трябва да се установят реалистичните възможности за поведение на предприятието за генерични лекарствени продукти

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 338—356 и 482—486)

11. Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Фармацевтични продукти — Взаимозаменяемост — Критерии за преценка — Еластичност на търсенето на фармацевтичния продукт спрямо промените на цените на други продукти, предназначени за едно и също терапевтично показание

    (член 102 ДФЕС)

    (вж. т. 381—390)

12. Обжалване — Жалба, приета за основателна — Решаване на спора по същество от юрисдикцията, която се произнася по жалбата — Условия — Дело, по което може да се постанови окончателно решение — Липса — Връщане на делото на Общия съд за ново разглеждане — Задължение делото да се върне на съдебен състав, чиито членове са различни — Липса

    (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 216, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

    (вж. т. 417)

13. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумение за доброволно уреждане на патентни спорове и споразумение за лицензия за патент — Споразумения, сключени между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти — Споразумения, съдържащи клаузи за неоспорване на патенти и за непредлагане на продукти от производителя на генерични лекарствени продукти на някои пазари — Насрещна престация, изразяваща се в предоставянето на лицензия, с която на производителя на генерични лекарствени продукти се разрешава да предлага съответния лекарствен продукт на основните си пазари — Квалифициране като споразумения за разпределяне на пазари, ограничаващи конкуренцията с оглед на целта — Критерии — Стимулиращ ефект от предоставянето на лицензията на производителя на генерични лекарствени продукти върху решението му да се откаже от предлагане на своя продукт на пазарите, запазени за производителя на оригинални лекарствени продукти

    (член 101, параграф 1 ДФЕС)

    (вж. т. 447—473)

Резюме

Съдът уважава жалбите, подадени от Европейската комисия срещу две решения на Общия съд ( 1 ), отменящи частично решението, с което Комисията установява съществуването на картели и злоупотреба с господстващо положение на пазара на фармацевтичния продукт периндоприл и налага глоби на замесените производители на лекарствени продукти ( 2 ). Правейки това, Съдът уточнява разграничителната линия между, от една страна, легитимните стъпки на производителите на лекарствени продукти за доброволно уреждане на истински патентни спорове във фармацевтичния сектор, и от друга страна, споразуменията, с които незаконосъобразно се извършва подялба на пазара на определен фармацевтичен продукт под прикритието на доброволно уреждане на патентни спорове.

Фармацевтичната група Servier, чието дружество майка Servier SAS е установено във Франция (наричани по-нататък заедно или поотделно „Servier“), разработва периндоприла — лекарствен продукт, спадащ към класа на инхибиторите на конвертиращия ензим, който продукт е използван в сърдечносъдовата медицина и е предназначен главно за борба с хипертонията и сърдечната недостатъчност. Патентът за молекулата на периндоприла, заявен в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) през 1981 г., изтича в десетилетието след 2000 г.

Активната фармацевтична съставка на периндоприла присъства под формата на сол, а именно ербумин. През 1988 г. Servier заявява в ЕПВ редица патенти върху процесите за производство на посочената активна съставка, изтичащи на 16 септември 2008 г.

През 2001 г. Servier подава в ЕПВ нова заявка за патент за периндоприла и за процеса за неговото производство, а патентът е издаден през 2004 г. (наричан по-нататък „патент 947“). Servier освен това се снабдява с национални патенти, съответстващи на патент 947, в редица държави членки, преди те да станат страни по Конвенцията за издаване на европейски патенти.

От 2003 г. се водят редица спорове между Servier и производители на генерични лекарствени продукти, готвещи се да пуснат на пазара генеричен вариант на периндоприла. В този контекст десет производители на генерични лекарствени продукти подават възражение срещу патент 947 до ЕПВ, чиято техническа колегия по жалбите обявява спорния патент за недействителен през май 2009 г. Редица производители на генерични лекарствени продукти оспорват валидността на патент 947 и пред някои национални юрисдикции. От своя страна Servier предявява искове за нарушение на права върху интелектуална собственост и подава искания за издаване на временни съдебни разпореждания срещу разглежданите производители на генерични лекарствени продукти, сред които е словенското дружество KRKA, tovarna zdravil, d.d. (наричано по-нататък „Krka“).

Между 2005 г. и 2007 г., с цел да приключи тези спорове, Servier сключва споразумения за доброволното им уреждане с редица производители на генерични лекарствени продукти. Така Servier сключва с Krka споразумение за доброволно уреждане на спор за патент 947 и еквивалентните национални патенти, споразумение за лицензия и споразумение за прехвърляне на права и за лицензия (наричани по-нататък „споразуменията Krka“). Тези споразумения обхващат всички държави, които са били членки на Европейския съюз към момента на настъпване на фактите, както и държавите, които не са били членки на Съюза и са формирали основните пазари на Krka.

Според Комисията Servier и Krka сключват тези споразумения с незаконосъобразната цел да си поделят територията на обхванатите страни на две сфери на влияние, включващи за всяко от тях основните им пазари, в които те са можели да извършват дейностите си с увереността, що се отнася до Servier, че няма да бъде подложено от страна на Krka на конкурентен натиск, надхвърлящ произтичащите от тези споразумения граници, а що се отнася до Krka, че няма да бъде изложено на риска Servier да предприеме действия срещу него по повод на нарушаване на права върху интелектуална собственост.

С решение от 9 юли 2014 г. ( 3 ) Комисията установява, че споразуменията, сключени от Servier с Krka и другите производители на генерични лекарствени продукти, съставляват ограничения на конкуренция, забранени с член 101 ДФЕС. Тя освен това счита, че Servier е нарушило член 102 ДФЕС, тъй като е разработило и привело в действие стратегия за изключване, обхващаща пазара на периндоприла и на технологията относно активната съставка на този лекарствен продукт във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство.

Поради това Комисията налага на Servier глоби в общ размер на 289727200 евро за нарушенията на член 101 ДФЕС, от които 37661800 евро за участието му в споразуменията Krka, както и глоба от 41270000 евро за нарушението на член 102 ДФЕС. Що се отнася до Krka, на него е наложена глоба от десет милиона евро за това, че е нарушило член 101 ДФЕС.

Сезиран с жалби, подадени от Servier и от Krka, Общият съд установява, че Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото, квалифицирайки споразуменията Krka като нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, без да е доказала наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта или с оглед на резултата. Що се отнася до нарушението на член 102 ДФЕС, за което Servier е упрекнат, Общият съд приема, че в извършеното от Комисията определяне на пазара на периндоприла са допуснати грешки в преценката, които е възможно да опорочават констатациите ѝ относно господстващо положение на Servier на съответния пазар.

Поради това с две решения, постановени на 12 декември 2018 г. ( 4 ), Общият съд отменя оспорваното решение на Комисията в частите, в които се установяват нарушение на член 101 ДФЕС във връзка със споразуменията Krka и нарушение на член 102 ДФЕС, като отменя глобите, наложени съответно на Servier и Krka за тези нарушения.

Комисията подава до Съда две жалби срещу тези решения на Общия съд.

Съображения на Съда

По нарушението на член 101 ДФЕС

А. Наличие на потенциална конкуренция между Servier и Krka

На първо място, Съдът разглежда оплакванията на Комисията за допуснати от Общия съд грешки при тълкуването и прилагането на понятието „потенциална конкуренция“.

Съдът най-напред отбелязва, че за целите на проверката предвид член 101, параграф 1 ДФЕС на практики на тайно договаряне, приемащи формата на споразумения за хоризонтално сътрудничество между предприятия, каквито са споразуменията Krka, трябва да се определи, на първия етап, дали тези практики могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията от предприятия, между които има конкуренция, дори да е потенциална. Ако това е така, на втория етап трябва да се провери дали с оглед на техните икономически характеристики посочените практики могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Когато антиконкурентната цел на посочените практики не е установена, трябва да се разгледат последиците им.

След това уточнение Съдът обявява оплакванията за допуснати грешки при тълкуването и прилагането на понятието „потенциална конкуренция“ за относими, тъй като Общият съд е разгледал редица съображения от оспорваното решение на Комисията, свързани с въпроса за потенциална конкуренция между Krka и Servier, както и някои оплаквания, изтъкнати в това отношение от последното.

По същество според Съда с констатацията, че към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka съществуват непротиворечиви признаци, поради които Servier и Krka са можели да считат, че патент 947 е валиден, Общият съд заключава от тези признаци, че конкуриране между тези предприятия на националните пазари и вътре в Съюза занапред е изключено и че съответно между тях вече не съществува потенциална конкуренция.

За да стигне обаче до такъв извод за липса на потенциална конкуренция, Общият съд е трябвало да провери дали Комисията не е успяла да докаже наличието към момента на сключване на споразуменията Krka на реални и конкретни възможности за Krka да навлезе на съответния пазар и да се конкурира със Servier, предвид наличието на достатъчни подготвителни постъпки и липсата на прегради с непреодолим характер пред това навлизане.

Вместо обаче да извърши необходимите проверки по този въпрос, Общият съд само посочва, че Servier и Krka са били убедени във валидността на патент 947 и че поведението на Krka, изразяващо се в продължаване на конкурентния натиск върху Servier, е можело да се обясни с желанието му да подсили позицията си в евентуални преговори, за да достигне до споразумение за доброволно уреждане на спор, съпътствано с лицензионно споразумение. По този начин Общият съд се е заблудил в правната релевантност на установеното патентно положение на разглежданите пазари и намеренията на страните. Той освен това пропуснал да мотивира имплицитната си констатация, че Servier и Krka вече не са потенциални конкуренти въпреки данните от оспорваното решение на Комисията, с които стремежът е бил да се докаже противното.

В допълнение Съдът подчертава, че при проверката му на контекста, в който са сключени споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, Общият съд е изопачил не само ясния и точен текст на решение на британска юрисдикция по предявен от Krka насрещен иск за отмяна на патент 340, но и смисъла и обхвата на оспорваното решение на Комисията, що се отнася до последиците от решение на отдела по възраженията на ЕПВ, потвърждаващо валидността на този патент.

Поради това Съдът уважава оплакванията на Комисията за допуснати от Общия съд грешки при тълкуването и прилагането на понятието „потенциална конкуренция“.

Б. Квалифициране на споразуменията Krka като ограничения на конкуренцията с оглед на целта

На второ място, Съдът установява, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, заключавайки, че ограничаване на конкуренцията с оглед на целта няма.

В обжалваните съдебни решения Общият съд приема, че при наличие на истински патентен спор споразумение за доброволно уреждане на този спор, което съдържа ограничаващи конкуренцията клаузи, свързано с лицензионно споразумение за този патент, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта само ако Комисията успее да докаже, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни услови, и съответно прикрива обратно плащане.

Според Съда обаче този логически анализ пренебрегва самото естество на разглежданите споразумения, които представляват не просто споразумение за доброволно уреждане на патентен спор срещу обратно плащане, а споразумение за подялба на пазари на две зони, едната от които освен това не попада в обхвата на нарушението на член 101 ДФЕС.

Тази грешка при прилагане на правото кара Общия съд да провери квалифицирането на незаконосъобразната практика, за която се търси отговорност от Servier и Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, анализирайки формата и правните характеристики на споразуменията, предназначени да приведат в действие тази практика, при положение че той е трябвало да прецени степента на икономическа вредност на посочените споразумения, извършвайки подробен анализ на техните характеристики и цели, както и на икономическия и правен контекст, в който те се вписват.

Освен това, приемайки, че тъй като споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka не запазват част от пазара за Krka не може да се направи извод за наличие на подялба на пазара, Общият съд допуска грешка и в тълкуването на член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС, тъй като въведената с тази разпоредба забрана на споразуменията за подялба на пазари не се свежда до споразуменията, с които се извършва „строга“ подялба между пазарите.

Общият съд допуска и друга грешка при прилагане на правото, въвеждайки в логическия си анализ относно липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта съображения, свързани с твърдения хипотетичен характер на потенциалните последици от разглежданите споразумения, при положение че не е необходимо да се издирват, нито a fortiori да се доказват последиците за конкуренцията от практики, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, включително при евентуално разглеждане на въпроса дали съответното поведение е с изискваната степен на вредност за такова квалифициране.

Също така, упреквайки Комисията за недоказването, накратко, че Servier или Krka са имали намерение да ограничат конкуренцията помежду си, при положение че такова доказване не се изисква, за да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд отново е допуснал грешка при прилагане на правото.

Общият съд освен това е нарушил принципа на свобода при събирането на доказателства, приемайки, че при вземането предвид на откъслечни и разпръснати елементи, за да се установи наличието на нарушение, от правна страна се прави разграничение между случаите, в които Комисията разполага, както в случая, със съдържанието на антиконкурентни споразумения, и случаите, в които тя не разполага с тях. По-нататък, Общият съд е допуснал още една грешка при прилагане на правото, приемайки, че с извод, изведен чрез дедукция от частични извадки от електронни съобщения или други документи, които би трябвало да доказват намеренията на страните, не може лесно да се постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на разглежданите споразумения.

Накрая, Съдът припомня, че възможността лицензия за патент да породи благоприятни за конкуренцията последици на някои географски пазари е напълно ирелевантна, за да се прецени дали тя трябва да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по член 101, параграф 1 ДФЕС. Следователно, отчитайки положителните последици от споразумението за лицензия Krka за основните пазари на Krka, Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, още повече че основните пазари на Krka не попадат в географския обхват на нарушението на член 101 ДФЕС.

С оглед на посочените по-горе грешки Съдът заключава, че логическият анализ на Общия съд относно липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, въведено със споразуменията Krka, е изцяло опорочен от незаконосъобразност.

В. Квалифициране на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата

На трето място, Съдът критикува заключението на Общия съд, че Комисията не е доказала, че споразуменията Krka са довели до ограничаване на конкуренцията, тъй като посочената институция не успяла да докаже, че ако спорните споразумения ги е нямало, Krka вероятно е щяло да навлезе на основните пазари на Servier.

В това отношение Съдът припомня, че за да се прецени дали са налице антиконкурентни последици, причинени от споразумение между предприятия, трябва да се сравни конкурентното положение, произтичащо от това споразумение, и положението, което би съществувало без него. Този т.нар. метод на „условния сценарий“ предполага, че е необходимо да се вземе предвид конкретната рамка, в която това споразумение се вписва. Следователно условният сценарий, отправна точка при обмислянето на който е несъществуването на посоченото споразумение, трябва да бъде реалистичен и достоверен.

С оглед на това уточнение Съдът приема, че Общият съд пренебрегва в три главни направления характеристиките на метода на условния сценарий за целите на прилагането на член 101 ДФЕС.

Първо, Общият съд приема, че преценката на антиконкурентните последици от споразумението за доброволно уреждане на спор Krka почива на хипотетичен подход и непълно разглеждане на тези последици, тъй като Комисията не включила в условния сценарий реалното протичане на настъпилите след това споразумение събития. Този логически анализ на Общия съд обаче пренебрегва факта, че условният сценарий, който по дефиниция е хипотетичен в смисъл, че не се е реализирал, не може да почива на обстоятелства, настъпили след сключването на споразумението.

Второ, Общият съд допуска грешка, приемайки, че съдебната практика, според която споразумение между предприятия може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата поради потенциалните си последици, престава да бъде приложима, когато споразумението е приведено в действие, с довода, че реалните последици от посоченото споразумение за конкуренцията можело да бъдат наблюдавани. Всъщност, когато, както в случая, споразумение води не до промяна, а напротив, до запазване на броя или поведението на вече присъстващи вътре на този пазар конкурентни предприятия, простото сравнение между установените положения на посочения пазар преди и след привеждането в действие на това споразумение би било недостатъчно, за да може да се заключи, че антиконкурентен резултат няма, тъй като антиконкурентният резултат се дължи на сигурното изчезване поради споразумението на източник на конкуренция, който към момента на сключване на това споразумение продължава да бъде потенциален.

Трето, съгласно съдебната практика, когато изготвя условния сценарий, за да провери споразумение за доброволно уреждане на патентен спор между производител на оригинални лекарствени продукти и производител на генерични лекарствени продукти, Комисията не е длъжна да прави окончателна констатация относно шансовете за успех на последния в патентния спор или относно вероятността да се сключи по-малко ограничително споразумение. Следователно Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, считайки за недоказано от Комисията, че ако споразумението за доброволно уреждане на спор го е нямало, Krka вероятно би навлязло на разглежданите пазари, и че продължаването на производствата по оспорване на валидността на патент 947 вероятно, и дори правдоподобно, би позволило по-бързо или по-пълно обявяване на недействителността на този патент.

Съдът заключава, че така установените грешки при прилагане на правото опорочават с незаконосъобразност целия логически анализ на Общия съд, с който се отхвърля квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

По нарушението на член 102 ДФЕС

На четвърто място, Съдът отхвърля заключението на Общия съд, че в извършеното от Комисията определяне на пазара на съответния продукт, за да провери дали Servier е извършило злоупотреба с господстващо положение, са допуснати грешки, които е възможно да опорочават тази проверка. В това отношение Общият съд по-специално упреква Комисията, че погрешно е свела съответния пазар само до периндоприла, изключвайки другите лекарствени продукти, спадащи към класа на инхибиторите на конвертиращия ензим (наричани по-нататък „лекарствените продукти ИКЕ“).

В това отношение Съдът припомня, че определянето на съответния пазар, което е предварително условие, за да се прецени дали има господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, предполага да се определят, на първо място, продуктовият пазар, и впоследствие, на второ място, географският пазар на продукта.

Освен това съгласно съдебната практика понятието „съответен пазар“ предполага достатъчна степен на взаимозаменяемост между спадащите към него стоки или услуги. Що се отнася по-специално до анализа на икономическата заместимост между лекарствени продукти, той трябва да се извърши с оглед на пренасочванията на продажбите между лекарствени продукти, предназначени за едно и също терапевтично показание, вследствие на промените на цените при тези лекарствени продукти. Констатацията, че такава заместимост липсва, показва наличието на отделен пазар, при това каквито и да са причините за това.

Тъй като обаче Комисията заключава, че взаимозаменяемост между периндоприла и другите лекарствени продукти ИКЕ няма с оглед на констатираната, неоспорвана от Servier, относителна нееластичност на търсенето на периндоприла спрямо силния спад на цените на другите лекарствени продукти ИКЕ на засегнатите пазари, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, критикувайки Комисията за свеждането на съответния пазар до периндоприла.

Тъй като след това Общият съд приема, че изводът на Комисията относно наличието на господстващо положение на Servier на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла се основава на погрешното очертавана на съответния пазар, Съдът констатира, че преценките на Общия съд почиват на погрешна отправна точка, поради което също са опорочени от незаконосъобразност.

След като основанията на Комисията, свързани с посочените по-горе грешки, са уважени, Съдът отменя частично обжалваните съдебни решения.

По жалбите за отмяна на Servier и на Krka в първоинстанционното производство

На пето място, според Съда състоянието на производството по делото позволява произнасяне по основанията, изтъкнати от Servier и от Krka пред Общия съд, за да оспорят квалифицирането в оспорваното решение на Комисията на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, както и квалифицирането на споразумението за доброволно уреждане на спор и на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

Що се отнася, от една страна, до квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Съдът проверява, най-напред, дали Комисията е могла законосъобразно да квалифицира тези споразумения като ограничаване на потенциалната конкуренция, упражнявана върху Servier от Krka. За тази цел Съдът обсъжда дали към момента на сключване на посочените споразумения е имало реални и конкретни възможности Krka да навлезе на пазара на периндоприла и да се конкурира със Servier.

В това отношение Съдът подчертава, че наличието на патент, който закриля процеса за производство на активна съставка, станала достъпна за свободно използване, не може само по себе си да се разглежда като непреодолима преграда пред навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти на базата на тази активна съставка. Следователно наличието на такъв патент не възпрепятства възможността като потенциален конкурент на производителя на съответния оригинален лекарствен продукт да се квалифицира производител на генерични лекарствени продукти, който действително има твърдата решимост и собствения капацитет да навлезе на пазара и който чрез своите постъпки показва, че е готов да оспори валидността на този патент и да поеме риска при навлизането си на пазара срещу него от притежателя на патента да бъде предявен иск за нарушение на права върху интелектуална собственост.

Що се отнася до твърдата решимост на Krka да продължи усилията си с цел предлагане на пазара на своя периндоприл, въпреки претърпените от него съдебни поражения през 2006 г. по патентни спорове със Servier, Съдът посочва, че видно от приведените от Комисията доказателства в оспорваното ѝ решение, Krka не е преустановило усилията си за навлизане на основните пазари на Servier.

Освен това воденето на преговори от Krka със Servier с цел да се сключат споразумения за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka също не е достатъчно, за да се докаже, че Krka вече не е имало твърдата решимост да се конкурира със Servier.

С оглед на гореизложеното Съдът заключава, че Krka е било потенциален конкурент на Servier към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka.

След това Съдът проверява дали Комисията погрешно е счела, че целта на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е била да се поделят пазарите на периндоприла.

В това отношение той подчертава, че сключването на споразумения за доброволно уреждане на патентен спор, както и на свързани с тях споразумения за лицензия, с цел, която евентуално е законосъобразна, не може да ги изведе от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако се окаже, че стремежът с тях е да се ограничи конкуренцията. В разглеждания случай от текста на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka и от обстоятелствата около тяхното сключване освен това ясно следва, че от икономическа гледна точка те са свързани и не могат да бъдат разглеждани поотделно.

Комбинираният ефект от споразумението за лицензия Krka, чрез което Servier отказва да се противопоставя на предлагането от Krka на основните пазари на последното на генеричен вариант на периндоприла, и от споразумението за доброволно уреждане на спор, в което се предвижда задължение за Krka да не нарушава права върху интелектуална собственост на основните пазари на Servier, от икономическа гледна точка е равносилен на quid pro quo, позволяващо на Servier и Krka да запазят на съответните си основни пазари по-благоприятно положение. Такъв набор от споразумения по принцип предполага подялба на тези пазари и съответно ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, което не може да се смекчи, нито пък компенсира с евентуални положителни или благоприятни последици за който и да било пазар.

При тези обстоятелства Съдът приема, че доказателствата, приведени в оспорваното решение на Комисията, разкриват съществуването на практика, чрез която Servier и Krka се стремят да си поделят пазара на периндоприла, посредством споразумения за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, и са достатъчни, за да се обоснове квалифицирането на тази практика като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

От друга страна, що се отнася до квалифицирането на споразумението за доброволно уреждане на спор и на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, Съдът припомня, че Комисията трябва да сравни конкурентното положение, произтичащо от тези споразумения, с конкурентното положение, произтичащо от реалистичен и правдоподобен условен сценарий. Тъй като обаче в случая разглежданото ограничаване на конкуренцията се дължи на отстраняването на източника на потенциална конкуренция, упражнявана от Krka върху Servier, анализът на условния сценарий по същество съответства на анализа на наличието на тази потенциална конкуренция.

В светлината на тези уточнения Съдът констатира, че Комисията е могла законосъобразно да приеме, че Krka представлява една от най-непосредствените заплахи за Servier, тъй като разполага с реални и конкретни възможности да навлезе на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. Ако споразуменията Krka ги нямаше, тази възможност за навлизане от страна на Krka чрез неговия периндоприл нямаше да бъде отстранена. Следователно Комисията е доказала, че отстраняването, посредством привеждането в действие на посочените споразумения, на този източник на потенциална конкуренция е довело до чувствително ограничаване на конкуренцията. Този резултат, който не е нито хипотетичен, нито потенциален, а е напълно реален, може да обоснове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, извършено в оспорваното решение на Комисията.

След като се произнася по този начин по някои основания, изтъкнати от Servier и от Krka пред Общия съд, Съдът констатира, че състоянието на производството по спора все пак не позволява той да бъде разрешен изцяло. Поради това Съдът връща делото на Общия съд за произнасяне по въпроса за квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, както и по дело Комисия/Servier и др. (C‑176/19 P), по останалите основания, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС, и по основанията, изтъкнати при условията на евентуалност, за да се оспори размерът на глобата.

---

( 1 ) Решения от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922), и Krka/Комисия (T‑684/14, EU:T:2018:918) (наричани по-нататък заедно „обжалваните съдебни решения“).

( 2 ) Решение C(2014) 4955 final на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по членове 101 и 102 [ДФЕС] (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier) (наричано по-нататък „оспорваното решение на Комисията“)

( 3 ) Вж. бележка под линия 2.

( 4 ) Вж. бележка под линия 1.