Дело C‑173/22

MG

срещу

Европейска инвестиционна банка

Решение на Съда (първи състав) от 30 ноември 2023 година

„Обжалване — Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) — Административни разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ — Възнаграждение — Семейни надбавки — Изплащане само на родителя, който упражнява родителските права върху детето — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 41, параграф 2 — Право на изслушване — Възражение за незаконосъобразност на административните разпоредби — Принцип на равно третиране — Принцип на пропорционалност — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“

1. Длъжностни лица — Принципи — Право на защита — Задължение за изслушване на заинтересованото лице преди приемането на акт с неблагоприятни последици за него — Обхват

   (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

   (вж. т. 21—24 и 32)

2. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Възнаграждение — Семейни надбавки — Решение, с което администрацията прехвърля правото на надбавки от единия родител на другия — Приемане на решение без предварително дадена възможност на лишения от правото на надбавки родител да представи своето становище — Нарушение на правото на изслушване — Последици

   (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)

   (вж. т. 28, 31, 33—41)

3. Длъжностни лица — Служители на Европейската инвестиционна банка — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Условия за предоставяне — Действителна издръжка — Вътрешни правила на Банката, предвиждащи, че надбавките за дете на издръжка се отпускат само на родителя, който упражнява родителските права върху детето — Нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

   (член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз; приложение I към Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка)

   (вж. т. 45—56)

4. Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществени вреди, които не произтичат от незаконосъобразността и не могат да бъдат напълно поправени с отмяната — Тежест на доказване

   (член 91 от Правилника за длъжностните лица)

   (вж. т. 64)

Резюме

Жалбоподателят MG е служител в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 1998 г. През 2003 г. сключва брак с А, също служител в ЕИБ. Двамата имат пет деца.

През 2017 г. А предявява срещу MG иск за развод пред Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Районен съд Люксембург (Люксембург). Този съд определя децата да пребивават на адреса на А. На жалбоподателя е дадено правото да ги вижда и взема с преспиване всеки втори уикенд и през половината от училищните ваканции. С разпореждане от 20 юли 2018 г. люксембургският съдия по обезпечителното производство осъжда жалбоподателят да плаща на A издръжка, която съответства на сумата от 300 евро месечно за всяко от децата им, както и на някои други разходи.

С писмо от 11 октомври 2018 г. (наричано по-нататък „писмото от 11 октомври 2018 г.“) ЕИБ уведомява жалбоподателя, че той вече няма да има право на семейни добавки, надбавки за дете на издръжка и надбавки за образование (наричани заедно по-нататък „семейните надбавки“), нито на производните финансови права, тъй като всъщност те ще са предоставени на А. Това писмо е изпратено след помирителна процедура, започната по искане на А по член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ ( 1 ), без жалбоподателят да е бил уведомен за това.

Жалбоподателят подава жалба, с която по същество иска отмяната на писмото от 11 октомври 2018 г. Тази жалба е отхвърлена от Общия съд с решение от 21 декември 2021 г., MG/ЕИБ ( 2 ).

Сезиран с жалба, Съдът отменя решението на Общия съд с мотива, че последният е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан не е било нарушено и че не нарушават принципите на равно третиране и на пропорционалност административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ, които предвиждат, че за да се счита за дете на издръжка на член на персонала, този член трябва действително да издържа детето, като такава действителна издръжка изисква да се докаже по-специално, че детето живее при него.

Съображения на Съда

В самото начало Съдът припомня, че съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.

Както личи от самия ѝ текст, тази разпоредба е с общо приложение. От това следва, че правото на изслушване трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване.

В контекста на административно производство правото на изслушване предполага заинтересованото лице да е получило възможност да изложи надлежно гледната си точка по проекторешението в рамките на устен и/или писмен обмен на информация по инициатива на този орган и той трябва да предостави доказателство за това. По-конкретно заинтересованото лице трябва да е било изрично уведомено за проекторешението и да е било поканено да изложи становището си. Едва тогава, след като е наясно с последиците от планираното решение, то ще е могло да повлияе на съответния процес на вземане на решение.

В случая обаче ЕИБ не е дала възможност на жалбоподателя да представи своевременно становището си и следователно да повлияе на разглеждания процес на вземане на решение.

Съдът добавя, че за да може нарушението на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано да доведе до отмяна на индивидуално решение на административния орган, което може да бъде неблагоприятно за лицето, този орган трябва да е разполагал със свобода на преценка при приемането на разглежданото решение.

Настоящият случай е такъв. Съдът отхвърля твърдението на ЕИБ, че предвид административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ, не е било възможно различно разпределяне на семейните надбавки между жалбоподателя и бившата му съпруга. Всъщност Съдът отбелязва, че видно от констатациите на Общия съд, ЕИБ е могла да възприеме различно тълкуване на собствените си административни разпоредби и че следователно е разполагала със свобода на преценка, така че разглежданата процедура е можела да доведе до различен резултат, ако на жалбоподателя бе дадена възможност да представи своето становище преди приемането на писмото от 11 октомври 2018 г.

Освен това Съдът счита, че административните разпоредби, приложими за персонала на ЕИБ, нарушават принципите на равно третиране и на пропорционалност, доколкото тълкуването им по никакъв начин не позволява да се счита, че родителят, на когото не са присъдени родителските права върху детето, действително допринася за неговата издръжка.

Всъщност надбавката за дете на издръжка отговаря на социална цел, обоснована от разходите, произтичащи от актуална и сигурна необходимост, свързана със съществуването на детето и действителната му издръжка. С оглед на тази цел релевантният критерий, въз основа на който да се реши дали предвид изплащането на надбавките за дете на издръжка родителят, който упражнява родителските права върху детето, се намира в сходно положение с това на родителя, който не упражнява такива права, е критерият за съответния финансов принос за издръжката на детето.

От това произтича, че родители, действително допринасящи и двамата за издръжката на детето си, се намират в сходно положение от гледна точка на изплащането на надбавките за деца на издръжка, а изплащането по принцип само на единия от тях на тези надбавки представлява разлика в третирането, която трябва да бъде обективно обоснована.

В това отношение обстоятелството, че единият от родителите действително упражнява родителските права върху детето, което в такъв случай живее заедно с този родител, по принцип предполага, че той действително ще допринася за издръжката на детето. Такова обстоятелство обаче изобщо не изключва възможността другият родител, макар да не упражнява родителските права върху детето, също действително да допринася за неговата издръжка, по-специално с оглед на правото на това дете, закрепено в член 24, параграф 3 от Хартата, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен ако това не противоречи на неговия интерес.

В този контекст е важно също така да се спазва принципът на пропорционалност, който изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели на разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.

В това отношение, макар наличието на постановен от национална юрисдикция съдебен акт, който определя размера на приноса в разходите за издръжка на детето, изискван от разведения служител, да е обстоятелство, което институцията трябва да вземе предвид, това обстоятелство не може да я освободи от задължението сама да упражни правото си на преценка, за да установи дали този служител действително допринася за издръжката на детето.

( 1 ) Член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ, приет на 20 април 1960 г. от Съвета на директорите на ЕИБ, в редакцията му, приложима до 31 декември 2019 г., е предвиждал:

„[…] Споровете, които не произтичат от прилагането на мерките, предвидени в член 38, са предмет на процедура за уреждане по взаимно съгласие пред помирителната комисия на Банката, при това независимо от образуваното пред Съда [.] производство [неофициален превод].

( 2 ) Решение от 21 декември 2021 г., MG/ЕИБ (T‑573/20, EU:T:2021:915).