Дело C‑260/22

Seven.One Entertainment Group GmbH

срещу

Corint Media GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Erfurt)

Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 2, буква д) — Радио- и телевизионни организации — Право на възпроизвеждане на фиксирането на техните излъчвания — Член 5, параграф 2, буква б) — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Вреда, причинена на радио- и телевизионните организации — Равно третиране — Национална правна уредба, която изключва радио- и телевизионните организации от правото на справедливо обезщетение“

1. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Радио- и телевизионни организации — Включване

   (член 2, буква д) и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 23—34)

2. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Възможност за държавите членки да предвидят освобождаване от плащане за възпроизвеждания, които причиняват само минимална вреда на радио- и телевизионните организации — Компетентност на държавите членки да определят прага на вредата — Граници — Спазване на принципа на равно третиране — Проверка, която следва да бъде извършена от националния съд

   (член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 35, член 2, букви г) и д) и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 38—50 и диспозитива)

Резюме

Corint Media е дружество за колективно управление на авторски и сродни права на частни радио- и телевизионни канали по-специално на германския пазар. То разпределя постъпленията от таксата за празни информационни носители на радио- и телевизионните организации и сключва изключителен договор за управление на авторски права със Seven.One — радио- и телевизионна организация, която управлява и излъчва на територията на Германия частна телевизионна програма, финансирана от реклами.

Поради това Seven.One иска от Corint Media да му изплати обезщетение на основание на таксата за празни информационни носители. Corint Media обаче не може да удовлетвори това искане, тъй като националната правна уредба ( 1 ) изключва радио- и телевизионните организации от правото на справедливо обезщетение.

Landgericht Erfurt (Областен съд Ерфурт, Германия), сезиран от Seven.One, иска от Съда да установи дали радио- и телевизионните организации, чиито записи на предаванията са възпроизведени от физически лица за лично ползване и за цели, които нямат търговски характер, могат да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 ( 2 ).

Запитващата юрисдикция отбелязва, че ограничаване на справедливото обезщетение в ущърб на някои притежатели на права не е предвидено по силата на тази разпоредба. Ето защо посочената юрисдикция има съмнения дали националната правна уредба е съвместима с Директива 2001/29 и с принципа на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (по-нататък „Хартата“).

С това решение Съдът разглежда въпроса дали държава членка, която е въвела изключението за лично ползване от изключителното право на възпроизвеждане по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, има основание да изключи изцяло категорията на радио- и телевизионните организации от възможността да се ползват от справедливото обезщетение, предвидено в същия член.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът приема, от една страна, че по силата на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от изключителното право на възпроизвеждане по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на това изключително право получават справедливо обезщетение. От друга страна, от член 2, буква д) от тази директива изрично следва, че подобно на другите притежатели на права, посочени в другите точки от този член, радио- и телевизионните организации имат изключителното право „да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично“, що се отнася до фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.

Следователно на радио- и телевизионните организации ( 3 ) по принцип трябва да бъде признато в държавите членки, в които се прилага изключението за копиране за лично ползване, право на справедливо обезщетение, подобно на другите притежатели на права.

Това тълкуване следва не само от съвместния прочит на член 2, буква д) и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, но и от контекста, в който те се вписват, от целите, които преследват, и от генезиса на тази директива.

На второ място, Съдът констатира, първо, че е лишено от релевантност обстоятелството, че някои радио- и телевизионните организации, които имат и качеството на продуценти на филми, вече получават справедливо обезщетение на това основание. Всъщност, от една страна, предметът на изключителното право на възпроизвеждане на тези различни притежатели на права не е идентичен. По-конкретно продуцентите ( 4 ) имат изключителното право да разрешават възпроизвеждане на първото фиксиране на филми по отношение на оригинала и копията на техните филми и на защитена организационна и икономическа престация. За разлика от това радио- и телевизионните организации имат изключителното право да възпроизвеждат фиксирането на техните излъчвания и се ползват от защитено техническо съдържание на излъчванията. От това следва, че вредите, причинени на тези притежатели поради копиране за лично ползване, също не съвпадат. От друга страна, качеството на филмов продуцент на радио- и телевизионните организации може да е налице с различна интензивност според това дали правят сами предаванията си със собствени материални средства и персонал, дали излъчват предавания, направени по поръчка на партньори, с които са сключили договор, или дали излъчват по лиценз предавания, изготвени от трети лица.

На второ място, Съдът отбелязва, че схемата, на която почива справедливото обезщетение, и размерът му трябва да са свързани с вредата, причинена на притежателите на права поради изготвянето на копия за лично ползване, и да спазват принципа на равно третиране, установен в член 20 от Хартата. В това отношение Съдът уточнява, че липсата или „минимален“ размер на вредата, претърпяна от радио- и телевизионните организации, поради копирането за лично ползване на записите на техните предавания представлява обективен и разумен критерий, който не надхвърля необходимото за поддържане на справедливо равновесие между притежателите на права и ползвателите на защитени обекти. Националният съд обаче следва, от една страна, да се увери с оглед на обективни критерии, че радио- и телевизионните организации, за разлика от другите категории притежатели на права, търпят само вреда, която може да бъде квалифицирана като „минимална“ за неразрешеното възпроизвеждане на записите на техните предавания. От друга страна, той трябва да провери — отново с оглед на обективни критерии — дали в рамките на радио- и телевизионните организации всички тези организации се намират в сходно положение, по-специално с оглед на вредата, която търпят, за да обоснове, че всички те са изключени от ползването на правото на справедливо обезщетение.

( 1 ) Член 87, параграф 4 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte - Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273).

( 2 ) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OB L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

( 3 ) Радио- и телевизионните организации са посочени в член 2, буква д) от Директива 2001/29.

( 4 ) Член 2, буква д) от Директива 2001/29.