Определение на Съда (шести състав) от 27 април 2023 г. —
Ministero della Giustizia/SP (Конкурс за нотариуси)

(Дело C‑495/22)

„Преюдициално запитване — Членове 53 и 99 от Процедурния правилник на Съда — Член 267 ДФЕС — Обхват на задължението на националните юрисдикции от последна инстанция за отправяне на преюдициално запитване — Изключения от това задължение — Критерии — Положения, в които правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение — Условие националната юрисдикция от последна инстанция да се убеди, че отговорът е също толкова очевиден за другите юрисдикции от последна инстанция на държавите членки и за Съда“

Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Тълкувателни въпроси — Задължение за отправяне на запитване — Липса — Условия — Липса на разумно съмнение — Критерии

(член 267 ДФЕС)

(вж. т. 17—20, 26—36 и диспозитива)

Диспозитив

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на съдебно обжалване съгласно националното право, може да не отправи до Съда въпрос за тълкуване на правото на Съюза и да поеме отговорността за решаването на този въпрос, когато правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение. Съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед на специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Европейския съюз.

Тази национална юрисдикция не е задължена да докаже обстойно, че другите юрисдикции от последна инстанция на държавите членки и Съдът биха дали същото тълкуване, но трябва вследствие на преценка, която отчита тези елементи, да си е изградила убеждението, че отговорът е също толкова очевиден за тези други национални юрисдикции и за Съда.