Дело C‑329/21

DIGI Communications NV

срещу

Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Hivatala

(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék)

Решение на Съда (пети състав) от 20 април 2023 година

„Преюдициално запитване — Далекосъобщения — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) — Член 4, параграф 1 — Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешение) — Член 7 — Предоставяне на права за използване на честоти — Тръжна процедура — Холдингово дружество, което няма регистрация като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответната държава членка — Изключване от процедурата за възлагане — Право на обжалване на решението за възлагане“

1. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешение — Директива 2002/20 — Процедура за ограничаване на броя на предоставените права за използване на радиочестоти — Решение за възлагане в резултат на тази процедура — Цел — Насърчаване и развитие на ефективна и ненарушена конкуренция — Спазване на принципите на равно третиране и на пропорционалност — Етап от процедурата, включващ проверка на съответствието на евентуалните заявления за участие с тръжните спецификации — Допустимост — Условие

   (член 7 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 25—32; т. 1 от диспозитива)

2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директива 2002/21 — Право на жалба — Тръжна процедура, организирана от национален регулаторен орган и приключила с решение за възлагане — Учредяване на право на обжалване в полза на предприятие, доставчик на електронни съобщителни услуги — Понятие — Предприятие, което е участвало в тази процедура като кандидат — Предприятие, което не предоставя самостоятелно тези услуги на пазара на държавата членка, до която се отнася тази процедура — Предприятие, спрямо което посоченият орган приема решение за отказ да регистрира заявлението му за участие с мотива, че не отговаря на необходимите условия — Решение, влязло в сила след отхвърлянето на жалбата срещу него по съдебен ред — Включване

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 1 от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 46—61; т. 2 от диспозитива)

Резюме

На 18 юли 2019 г. Nemzeti Média- és Hírközlési Hatóság Hivatala (Национална служба за медии и комуникации, Унгария, наричана по-нататък „NMHH“) открива тръжна процедура с предмет предоставяне на права за използване на честоти, свързани с подкрепата на разгръщането на 5G мрежата и с допълнителни безжични широколентови услуги. Подробните условия са описани в документацията, публикувана същия ден.

DIGI Communications, учредено в Нидерландия дружество, което не е регистрирано в Унгария като доставчик на електронни съобщителни услуги, подава заявление за участие в тръжната процедура. NMHH счита, че това заявление не е валидно от формална страна, тъй като според този орган DIGI Communications е злоупотребило с правото си да участва в процедурата и е извършило действия, целящи да заобиколи тази процедура, като е направило опит да въведе посочения орган в заблуждение. NMHH всъщност счита, че това дружество е представило заявление за участие вместо унгарското си дъщерно дружество, регистрирано в Унгария и предоставящо там електронни съобщителни услуги. При евентуално заявление за участие това дъщерно дружество би било отстранено от тръжната процедура по силата на предвидено в документацията основание за отстраняване.

NMHH продължава тръжната процедура след решението си да отстрани от нея DIGI Communications. Последното оспорва по съдебен ред това решение за отстраняване. Жалбата му е отхвърлена от първата инстанция, както и във второинстанционното производство пред Kúria (Върховен съд, Унгария). Междувременно NMHH приема решение, с което приключва спорната тръжна процедура и предоставя правата на ползване на честоти, предмет на тази процедура, на трима доставчици на електронни съобщителни услуги на унгарския пазар.

С жалба, подадена пред Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, DIGI Communications иска отмяна на спорното решение за възлагане, като основава процесуалната си легитимация на качеството му на „засегнато предприятие“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива ( 1 ).

Запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на посоченото понятие, като констатира липсата на определение в Рамковата директива и като се позовава по-специално на решения Tele2 Telecommunication ( 2 ) и от T‑Mobile Austria ( 3 ). Тя се позовава по-конкретно на трите условия, които Съдът разглежда по тези две дела, за да установи, че дадено предприятие е засегнато по смисъла на Рамковата директива. Според посочената юрисдикция тези условия изискват да се установи, първо, че разглежданото предприятие предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги и представлява конкурент на адресата или адресатите на решението на съответния национален регулаторен орган, второ, че това решение се взема в производство, което има за цел да защити конкуренцията, и трето, че посоченото решение може да се отрази на пазарното положение на това предприятие.

В решението си Съдът уточнява по-специално обхвата на приложното поле по отношение на лицата на член 4, параграф 1 от Рамковата директива, що се отнася до възможността за предприятие, което самото не е доставчик на електронни съобщителни услуги на съответния пазар, но вече е участвало като кандидат в тръжна процедура като разглежданата в случая, да подаде жалба срещу решението на НРО, с което приключва тази процедура, при положение че посоченото предприятие вече е било изключено от процедурата на по-ранен етап и това изключване вече е било потвърдено с влязло в сила съдебно решение.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът разглежда въпроса дали по смисъла на Директивата за разрешение ( 4 ) процедура по подбор с цел разпределяне на права на използване на честоти и решението за възлагане, до което води тази процедура, имат за цел да осигурят защита на конкуренцията. В това отношение Съдът счита, от една страна, че от приложимата в случая правна уредба ( 5 ) следва, че процедура като спорната тръжна процедура, а следователно и решението за възлагане, до което води тази процедура, имат за цел да насърчат и да развиват ефективна и ненарушена конкуренция при спазване на принципите на равно третиране и на пропорционалност.

От друга страна, Съдът отбелязва, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази цел е засегната от факта, че с отделно решение съответният НРО е отказал да регистрира заявлението за участие на предприятието, което поради това вече не е адресат на решението, с което приключва разглежданата тръжна процедура. Що се отнася до процедурите за разпределяне на радиочестоти, приложимата в случая правна уредба по принцип позволява да се ограничи броят на правата на използване на радиочестоти, които ще се предоставят, с оглед на недостига им и за да се осигури ефективното им управление. Според Съда държавите членки се ползват със свобода на преценка, що се отнася до естеството и условията на организираните от тях процедури за разпределяне на честоти, и няма основание да се приеме по принцип, че такава процедура не може да включва етап на проверка на съответствието на евентуалните заявления за участие с тръжните спецификации, определени от НРО, която при необходимост може да доведе до отстраняването от тази процедура на някои от кандидатите, при условие че посочената процедура, разглеждана в нейната цялост, може да се счита за съответстваща на изискванията и условията, поставени от Директивата за разрешение ( 6 ).

След това Съдът тълкува член 4, параграф 1 от Рамковата директива. В това отношение той подчертава, че тази разпоредба представлява израз на принципа на ефективна съдебна защита ( 7 ).

На първо място, Съдът припомня, че нито Рамковата директива, нито Директивата за разрешение съдържат определение на понятието „доставчик на електронни съобщителни услуги“. При това положение Съдът уточнява обхвата на това понятие, като взема предвид правната рамка, установена с Директивата за разрешение, както и целите, преследвани с всички релевантни разпоредби ( 8 ). От това следва, че в държава членка, като Унгария, която задължава заинтересованите предприятия да подадат нотификация по смисъла на Директивата за разрешение ( 9 ), съответните предприятия трябва да представят тази нотификация едва преди да започнат действителното предоставяне на електронни съобщителни мрежи или услуги. Ето защо не може да се изключи възможността предприятие, което възнамерява да започне такава дейност, да участва в процедура като спорната тръжна процедура, преди да подаде такава нотификация до съответния НРО.

Според Съда, за да му бъде признато качеството на предприятие, „предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива, не е задължително дадено предприятие да е представило на компетентните органи на съответната държава членка официална нотификация, в случай че такава се изисква от правото на тази държава членка в изпълнение на Директивата за разрешение ( 10 ), нито, по-общо, вече да присъства на пазара на тази държава членка, стига това предприятие да отговаря на обективните условия, установени в посочената държава членка за общото разрешение по тази разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери. Ето защо горепосочените изисквания ще са изпълнени от предприятие, което, макар и все още да не е навлязло на пазара, е участвало като кандидат в процедура като спорната тръжна процедура, при условие че отговаря на тези обективни условия, при това независимо дали притежава дъщерно дружество, което присъства на пазара.

На второ място, що се отнася до условието по член 4, параграф 1 от Рамковата директива, съгласно което дадено предприятие трябва да е „засегнато от“ решението на НРО, което възнамерява да оспори, това условие е изпълнено, ако правата на това предприятие са потенциално засегнати от решението на съответния НРО, от една страна, поради неговото съдържание и от друга страна, поради дейността, упражнявана или планирана от това предприятие. Следователно предприятие, което е участвало като кандидат в процедура като спорната тръжна процедура, е „засегнато“ от решение, взето от НРО в края на тази процедура, по смисъла на член 4, параграф 1 от Рамковата директива, съгласно даденото от Съда тълкуване на тази разпоредба по-специално в решение T‑Mobile Austria, доколкото с оглед на съдържанието си това решение има отражение върху планираната от посоченото предприятие дейност.

Съдът приема в това отношение, че в контекста на подадена от предприятие жалба на основание член 4, параграф 1 от Рамковата директива, който се различава от контекста на жалба, основана на разпоредбите на Директива 89/665 ( 11 ), с цел да оспори решението за възлагане, с което се слага край на тръжната процедура, в която това предприятие е участвало като кандидат, но от която е било отстранено с предходно влязло в сила решение, правният интерес на посоченото предприятие може да бъде изведен по-специално от това, че последното би могло евентуално да участва в нова тръжна процедура за предоставяне на същите права на използване на радиочестоти и последните биха могли евентуално да му бъдат разпределени, в случай че вследствие на отмяна на посоченото решение възлагащият орган реши да започне такава процедура.

На трето и последно място, Съдът все пак припомня значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо — както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи. Следователно, когато предприятие, което е било изключено от тръжна процедура като спорната тръжна процедура с решение на НРО, станало окончателно вследствие на съдебно решение, подаде жалба на основание член 4, параграф 1 от Рамковата директива, за да оспори решението за възлагане, с което се слага край на посочената процедура, тази жалба не трябва да засяга силата на пресъдено нещо, с която се ползва това съдебно решение.

В това отношение Съдът подчертава, че силата на пресъдено нещо се отнася до фактическите и правните въпроси, които действително или по необходимост са разрешени със съдебно решение. Така прилагането на принципа на силата на пресъдено нещо в конкретния случай по принцип зависи от обхвата на подадената от DIGI Communications жалба за оспорване на спорното решение за възлагане и следователно от евентуалното припокриване между този обхват и обхвата на съдебното решение, с което е окончателно отхвърлена неговата жалба срещу решението за отстраняването му от спорната тръжна процедура.

( 1 ) Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37) (наричана по-нататък „Рамковата директива“).

( 2 ) Решение от 21 февруари 2008 г., Tele2 Telecommunication (C‑426/05, EU:C:2008:103).

( 3 ) Решение от 22 януари 2015 г., T‑Mobile Austria (C‑282/13, EU:C:2015:24).

( 4 ) По смисъла на член 7 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), изменена с Директива 2009/140 (наричана по-нататък „Директивата за разрешение“).

( 5 ) Член 7, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Директивата за разрешения, както и член 8 от Рамковата директива.

( 6 ) По-конкретно в член 7 от Директивата за разрешение.

( 7 ) Гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

( 8 ) Член 3, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директивата за разрешение.

( 9 ) По смисъла на член 3, параграф 2 от Директивата за разрешение.

( 10 ) Съгласно член 3, параграф 2 от Директивата за разрешение.

( 11 ) Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237.)