Дело C‑519/20

Landkreis Gifhorn

(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Hannover)

Решение на Съда (пети състав) от 10 март 2022 година

„Преюдициално запитване — Имиграционна политика — Директива 2008/115/ЕО — Задържане с цел извеждане — Член 16, параграф 1 — Директен ефект — Специализиран център за задържане — Понятие — Задържане в затвор — Условия — Член 18 — Извънредна ситуация — Понятие — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективен съдебен контрол“

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Специализиран център за задържане — Понятие — Специално отделение на затвор — Специални сгради, отделени от тези, в които се настаняват обикновени затворници — Включване — Условия — Непоставяне в затворническа среда — Зачитане на основните права и на правата, предвидени с посочената директива

   (член 6 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; съображение 3, член 15, параграф 1, член 16 и член 17 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 35—38, 41—46, 57; т. 1 от диспозитива)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Специализиран център за задържане — Подходящо място и условия за задържане — Преценка, която националният съд следва да извърши — Фактори, които следва да се вземат предвид

   (член 15, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 48—56)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Извънредна ситуация — Разпореждане или продължаване на задържане в затвор — Съдебен контрол — Обхват — Проверка дали са изпълнени условията за разпореждане или продължаване на такова задържане — Включване

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 6—65 и 67; т. 2 от диспозитива)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Задължение мярката за задържане по правило да се изпълнява в специализиран център за задържане — Изключение — Временно задържане в затвор — Извънредна ситуация — Граждани на трети страни, задържани отделно от обикновените затворници — Допустимост — Условия

   (член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 13 и 16, членове 15, 16 и 17 и член 18, параграфи 1 и 2 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 69, 71—74 и 78—98)

5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Национална правна уредба, допускаща временно задържане в затвор, отделно от обикновените затворници — Неспазване на предвидените в тази директива условия — Задължения на националните юрисдикции — Задължение да се остави без приложение всяка национална разпоредба, която противоречи на правото на Съюза

   (член 16, параграф 1 и член 18, параграф 1 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 99, 100, 102 и 103; т. 3 от диспозитива)

Резюме

К е незаконно пребиваващ в Германия пакистански гражданин, който през август 2020 г. е задържан в отделението Лангенхаген (Германия) на затвора на Хановер (Германия) с цел извеждане. Задържането му, първоначално предвидено до края на септември 2020 г., е продължено до ноември 2020 г. с решение на Amtsgericht Hannover (Районен съд Хановер, Германия). K обжалва решението пред тази юрисдикция и тя иска да установи дали задържането му е законосъобразно с оглед на изискванията по Директива 2008/115 ( 1 ). Запитващата юрисдикция отбелязва, че за известно време, докато е бил задържан, в някои сгради на отделението Лангенхаген са настанявани, от една страна, лица, задържани с цели извеждане и от друга страна, обикновени затворници. Един и същ персонал на затвора обслужва както осъдените лица, така и задържаните с цел извеждане лица. Освен това, макар да има собствен директор, отделението административно принадлежи към затвора на Хановер, който пък от своя страна е изцяло под надзора на министъра на правосъдието.

С оглед на тези обстоятелства Районен съд Хановер решава да отправи до Съда преюдициални въпроси относно Директива 2008/115. Той иска от Съда да уточни условията, на които трябва да отговаря дадено място за задържане, за да може да се счита за „специализиран център за задържане“, в който съгласно тази директива могат да бъдат настанявани граждани на трети страни, по отношение на които е образувана процедура по извеждане, както и при какви условия и съдебен контрол държава членка може да приложи изключението за задържане на тези граждани в затвор.

Съображения на Съда

На първо място, по отношение на понятието „специализиран център за задържане“ по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 Съдът отбелязва, че условията за задържане в такъв център трябва да разкриват определени особености в сравнение с условията за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затвори. Всъщност задържането на граждани на трети страни с цел извеждане е предвидено само за да се гарантира ефективността на процедурата по връщането им и не преследва каквато и да било наказателна цел. Затова условията на задържане в такъв център трябва да бъдат такива, че да се избегне, доколкото е възможно, задържането да прилича на поставяне в затворническа среда, присъща за задържане с наказателна цел. Освен това трябва да се зачитат както правата, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), така и правата, прогласени в член 16, параграфи 2—5 и в член 17 от Директива 2008/115.

По отношение на преценката на мястото и условията за задържане в разглеждания случай Съдът посочва, че тя следва да се извърши от запитващата юрисдикция. Съдът обаче уточнява, че обстоятелството, че дадено място за задържане е административно подчинено на орган, който отговаря и за затворите, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи възможността това място да се счита за „специализиран център за задържане“. Това се отнася и за обстоятелството, че в обособена част от комплекса, в който са задържани граждани на трети страни с цел извеждане, са настанени и осъдени лица, при условие че отделянето на едните от другите е действително е гарантирано. Освен това запитващата юрисдикция трябва да обърне особено внимание на разположението на специално предназначените за задържане на граждани на трети страни помещения, на правилата за определяне на условията за задържането им, на специалната квалификация и задълженията на персонала, отговарящ за задържането, и на мястото, където то се извършва.

На второ място, Съдът уточнява при какви условия държава членка може да предвиди временно задържане в затвор на граждани на трети страни с цел извеждане, като дерогира така принципа на задържане в специализиран център.

От една страна, такава дерогация би могла да е основана на член 18, параграф 1 от Директива 2008/115, ако не може разумно да се очаква, че съответната държава членка може да преустанови непредвидено голяма тежест за капацитета на специализираните си центрове за задържане поради извънредно големия брой на гражданите на трети страни, за които с решение е разпоредено да бъдат задържани с цел извеждане. В това отношение може да се наложи периодично преразглеждане на ситуацията. Освен това такова задържане в затвор е изключено, ако се окаже несъвместимо с евентуално уязвимо положение на съответния гражданин на трета страна. То във всички случаи е изключено и при наличие на места в някой от специализираните центрове за задържане на съответната държава членка или възможност за налагане на по-лека принудителна мярка. Накрая, условията на задържане трябва да се различават, доколкото е възможно, от условията за задържане на лица, осъдени за извършването на престъпления.

От друга страна, съгласно член 16, параграф 1, второ изречение от Директива 2008/115 задържането в затвор би могло по изключение да се обоснове с пълно внезапно и моментно запълване на всички специализирани центрове за задържане на съответната държава членка, ако гражданинът на трета страна бъде отделен от обикновените затворници и ако очевидно няма друга по-лека принудителна мярка, която да е достатъчна, за да се гарантира ефективността на процедурата по връщането му. Всяко задържане в затвор въз основа на тази разпоредба може да бъде постановено само за кратко и основанието за него отпада, когато специализираните центрове за задържане са запълнени в продължение на повече от няколко дни или системно през кратки интервали от време. Накрая, основните права, гарантирани от Хартата, и правата, закрепени в член 16, параграфи 2—5 и в член 17 от Директива 2008/115, трябва да се зачитат през целия период на задържането.

Ако условията в посочените по-горе хипотези не са налице и съответната национална правна уредба не може да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, принципът на предимство на правото на Съюза задължава националната юрисдикция да остави без приложение тази правна уредба.

Накрая, на трето място, Съдът разглежда обхвата на съдебния контрол, възложен на национална юрисдикция, когато тя е сезирана с искане за разпореждане или продължаване на задържане в затвор на гражданин на трета страна с цел извеждане на основание член 18 от Директива 2008/115. С оглед на правото на ефективна съдебна защита, гарантирано с член 47 от Хартата, тази юрисдикция трябва да може да провери дали са изпълнени изискваните от този член 18 условия. За тази цел юрисдикцията трябва по-специално да може да се произнесе по всички относими фактически и правни обстоятелства, като това ѝ правомощие не може да се ограничи само до обстоятелствата, изложени от административния орган.

( 1 ) Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).