This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62019CJ0551
Решение на Съда (трети състав) от 6 май 2021 г.
ABLV Bank AS и др. срещу Европейска централна банка.
Обжалване — Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и Единния фонд за преструктуриране — Член 18 — Процедура за преструктуриране — Условия — Субект, който е проблемен или има вероятност да стане проблемен — Декларация от Европейската централна банка (ЕЦБ) за положение, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно — Подготвителен акт — Неподлежащ на обжалване акт — Недопустимост.
Съединени дела C-551/19 P и C-552/19 P.
Решение на Съда (трети състав) от 6 май 2021 г.
ABLV Bank AS и др. срещу Европейска централна банка.
Обжалване — Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и Единния фонд за преструктуриране — Член 18 — Процедура за преструктуриране — Условия — Субект, който е проблемен или има вероятност да стане проблемен — Декларация от Европейската централна банка (ЕЦБ) за положение, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно — Подготвителен акт — Неподлежащ на обжалване акт — Недопустимост.
Съединени дела C-551/19 P и C-552/19 P.
Court reports – general
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2021:369
Съединени дела C‑551/19 P и C‑552/19 P
ABLV Bank AS и др.
срещу
Европейска централна банка
Решение на Съда (трети състав) от 6 май 2021 година
„Обжалване — Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Регламент (ЕС) № 806/2014 — Преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и Единния фонд за преструктуриране — Член 18 — Процедура за преструктуриране — Условия — Субект, който е проблемен или има вероятност да стане проблемен — Декларация от Европейската централна банка (ЕЦБ) за положение, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно — Подготвителен акт — Неподлежащ на обжалване акт — Недопустимост“
Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване — Оценка на Европейската централна банка, че дадена кредитна институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна — Недопустимост
(член 263 ДФЕС, член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 39—44 и 46—49)
Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Приемане на схема за преструктуриране — Условия — Изискване за бързина — Отделни функции на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) и на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Отговорност на Съвета за преструктуриране
(член 18, параграф 1, буква а) и член 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 55, 56 и 60—75)
Резюме
Жалбоподателите са ABLV Bank AS, установена в Латвия кредитна институция, и дружеството майка на групата ABLV (дело C‑551/19 P), както и акционери на ABLV Bank AS (дело C‑552/19 P). ABLV Bank Luxembourg SA е установена в Люксембург кредитна институция, която е едно от дъщерните дружества на групата ABLV и в която ABLV Bank е единствен акционер. Тези две институции се смятат за значими и на това основание подлежат на надзор от Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамките на Единния надзорен механизъм, въведен с Регламента за единния надзорен механизъм ( 1 ) (наричан по-нататък „Регламентът за ЕНМ“).
На 13 февруари 2018 г. United States Department of the Treasury (Министерство на финансите на Съединените американски щати) съобщава за проектомерки, чиято цел е да се ограничи достъпът на групата ABLV до финансовата система в долари на Съединените щати (USD). След това съобщение групата се намира в затруднение, в резултата на което започва да се разглежда приемането на преструктуриране, предвидено в Регламента за единния механизъм за преструктуриране ( 2 ) (наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“).
Процедурата за преструктуриране е сложна процедура, която в зависимост от случая включва участието на няколко европейски органа, като ЕЦБ, Единният съвет за преструктуриране (наричан по-нататък „Съветът за преструктуриране“), Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз, както и съответните национални органи за преструктуриране.
В конкретния случай, на 18 февруари 2018 г., ЕЦБ възлага на Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите и капиталовите пазари, Латвия), национален орган за преструктуриране на Латвия, да наложи мораториум, за да позволи на ABLV Bank да стабилизира положението си. ЕЦБ приканва също така Commission de surveillance du secteur financier (Комисия за надзор на финансовия сектор, Люксембург), национален орган за преструктуриране на Люксембург, да предприеме подобни мерки по отношение на ABLV Bank Luxembourg.
В съответствие с Регламента за ЕМП, на 22 февруари 2018 г. ЕЦБ изпраща на Съвета за преструктуриране своя проект за оценка на положението, което е проблемно или има вероятност да стане проблемно, що се отнася до ABLV Bank и ABLV Bank Luxembourg. На 23 февруари 2018 г. ЕЦБ решава, че положението на ABLV Bank и на ABLV Luxembourg е проблемно или има вероятност да стане проблемно ( 3 ). Същия ден обаче Съветът за преструктуриране приема, че не е необходимо да се предприема действие по преструктуриране в обществен интерес ( 4 ).
С жалби от 3 май 2018 г., подадени в Общия съд ( 5 ), жалбоподателите искат да се отменят актовете на ЕЦБ, в които се заключава, че банките са проблемни или има вероятност да станат проблемни. С определения от 6 май 2019 г. Общият съд отхвърля жалбите като недопустими, като приема, че спорните актове представляват подготвителни мерки в производството, чиято цел е да позволи на Съвета за преструктуриране да вземе решение ( 6 ).
Съдът отхвърля жалбите. В решението си той прави разграничение между функциите на Съвета за преструктуриране и на ЕЦБ.
Съображения на Съда
В първото си основание жалбоподателите твърдят, че за да прецени дали жалбите са допустими, Общият съд е трябвало да вземе предвид извършената от ЕЦБ оценка за неизпълнение на задълженията на банките.
Съдът приема, че Общият съд не е нарушил съдебната практика, според която, за да се прецени допустимостта на жалба, следва да се анализира същността на обжалвания акт благодарение на обективните критерии, каквито са неговото съдържание, контекста на приемането му и правомощията на институцията, която го е приела. От друга страна, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид и намерението на ЕЦБ, като обаче е оставил този субективен критерий да играе допълваща роля.
Според Съда е погрешно да се презумира, че всички актове на институциите имат характер на решение, освен ако в тях ясно не е посочено, че това не е така. Използването на такава презумпция би било в противоречие с припомнената от Съда практика. В отговор на доводите на жалбоподателите Съдът отбелязва, че преценката на ЕЦБ за пропорционалността на предвижданата мярка не е достатъчно доказателство за задължителния характер на този акт на преценка. Всъщност всяка мярка трябва да е съобразена с основните принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, така че пропорционалността на дадена мярка може да бъде анализирана в междинен акт в хода на административна процедура, включваща няколко етапа. Що се отнася до факта, че ЕЦБ съобщава за разглежданите актове и ги публикува, това не означава, че тя е искала да им придаде задължителен характер, нито че поради естеството си въпросните актове имат такъв характер. По отношение на твърдението на ЕЦБ за неизбежната ликвидация на кредитните институции, Съдът отбелязва, че такава ликвидация не е настъпила в резултат на актовете на ЕЦБ, а с решение на акционерите след решението на Съвета за преструктуриране, че не е необходимо да се прилагат схеми за преструктуриране в обществен интерес.
Преди да отговори на второто основание, Съдът подчертава характеристиките на Регламента за ЕМП. Една от целите на този регламент е да се приемат бързи решения, за да не бъде застрашена финансовата стабилност. Да се признае обаче оценката на ЕЦБ за това дали даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен като решение би могло да засегне чувствително бързината на производството. От друга страна, Съдът отбелязва, че предвиждането на съдебно обжалване само срещу решенията на Съвета за преструктуриране ( 7 ), изглежда, потвърждава, че законодателят не е възнамерявал да признае на ЕЦБ компетентност за вземане на решения в тази област.
Съдът припомня, че Съветът за преструктуриране може да приеме схема за преструктуриране само ако са изпълнени три условия ( 8 ): субектът да е проблемен или да има вероятност да стане проблемен, да няма реална вероятност предприети по отношение на субекта мерки, различни от преструктурирането, да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения от негова страна и необходимостта от приемането на действие по преструктуриране в обществен интерес.
Съдът изтъква, че оценката на ЕЦБ за наличието на проблеми или за вероятността от възникване на проблеми се отнася само до едно от тези условия. От друга страна, той отбелязва, че оценката е приоритетна роля на ЕЦБ поради експертизата ѝ и достъпа ѝ до информацията на надзорните органи. Съветът за преструктуриране обаче може сам да извърши оценка за наличието на проблеми или за вероятността от възникване на проблеми, например когато ЕЦБ смята, че няма проблеми, като Съветът за преструктуриране разполага с изключителна компетентност да определи дали са изпълнени трите условия. Той не е обвързан от оценката на ЕЦБ и може да не е съгласен с тази оценка. Напротив, той е този, който трябва да поправи нередност, след като именно срещу неговите решения е предвидено съдебно обжалване ( 9 ).
Според Съда ЕЦБ има особена експертиза като надзорен орган. Въпреки това разграничаването между надзор и преструктуриране на кредитните институции не оказва влияние върху естеството на подготвителен акт за оценка: следователно акт за оттегляне на лиценз на даден субект не е равнозначен на оценка за това дали даден субект е проблемен или има вероятност да стане проблемен.
( 1 ) По смисъла на член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).
( 2 ) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).
( 3 ) Съгласно член 18, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламента за ЕМП.
( 4 ) По смисъла на член 18, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 18, параграф 5 от Регламента за ЕМП.
( 5 ) Дела T‑281/18 и T‑283/18.
( 6 ) С жалби, отново подадени в Общия съд на 3 май 2018 г., жалбоподателите искат да се отменят решенията на Съвета за преструктуриране от 23 февруари 2018 г. (T‑280/18 и T‑282/18). Тези жалби са висящи пред Общия съд.
( 7 ) Член 86, параграф 2 от Регламента за ЕМП.
( 8 ) Член 18, параграф 1, първа алинея, букви а)—в) от Регламента за ЕМП.
( 9 ) Член 86, параграф 2 от Регламента за ЕМП.