Дело C‑425/19 P

Европейска комисия

срещу

Италианска република и др.

Решение на Съда (голям състав) от 2 март 2021 година

„Обжалване — Държавни помощи — Намеса от страна на учреден съгласно частното право банков консорциум в полза на член на консорциума — Разрешение за намесата от страна на централната банка на държавата членка — Понятие за държавна помощ — Отговорност на държавата — Ресурси на държава членка — Доказателства, които позволяват да се направи извод кой носи отговорността за дадена мярка — Изопачаване на правни и фактически елементи — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар“

1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Правна квалификация на фактите — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 1, член 58, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 52—54)

2. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд — Допустимост

   (член 256 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда)

   (вж. т. 55)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Намеса от страна на учреден съгласно частното право банков консорциум в полза на член на консорциума — Включване — Условия — Намеса, приета под влиянието или ефективния контрол на публичните органи — Критерии за преценка

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 59—62 и 65—73)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Намеса от страна на учреден съгласно частното право банков консорциум в полза на член на консорциума — Намеса, която преследва частните интереси на банките, които са членове на консорциума — Решение за намеса, която не представлява изпълнение на публичен мандат — Изключване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

   (вж. т. 80—84)

5. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол от Съда върху преценката на Общия съд на националното право — Изключване, освен в случай на изопачаване

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

   (вж. т. 93 и 94)

Резюме

Съдът отхвърля жалбата на Комисията срещу решението на Общия съд относно мерки, приети от консорциум на италиански банки в подкрепа на един от неговите членове

Общият съд основателно е приел, че тези мерки не съставляват държавна помощ, тъй като италианската държава не носи отговорност за тях

През 2013 г. италианската банка Banca Popolare di Bari SCpA (наричана по-нататък „BPB“) изразява интерес да запише акции при увеличаването на капитала на Banca Tercas (наричана по-нататък „Tercas“), която е друга частна италианска банка, поставена под режим на извънредно управление в следствие от нередности, установени от Banca d’Italia, която е италианският банков надзорен орган.

Този интерес от страна на BPB обаче е изразен при условие, че финансовият дефицит на Tercas се покрие изцяло от Fondo Interbancario di Tutela dei Depositi (наричан по-нататък „FITD“). Последният е учреден съгласно частното право банков консорциум на взаимоспомагателен принцип, който има задължението да се намесва на основание на законоустановената гаранция на влоговете в случай на принудителна административна ликвидация на някой от неговите членове. Освен това FITD има възможност да се намесва с превантивна цел в подкрепа на негов член, който е под режим на извънредно управление. Подобна възможност обаче изисква да съществуват перспективи за оздравяване и да може да се предвиди по-малка финансова тежест в сравнение с тази, която би произтекла от намесата на FITD на основание на законоустановената гаранция на влоговете при принудителна административна ликвидация на този негов член.

През 2014 г., след като се уверява, че от икономическа гледна точка превантивната намеса в полза на Tercas е по-изгодна в сравнение с възстановяването на влоговете на вложителите при тази банка в случай на принудителна административна ликвидация, FITD решава да покрие финансовия дефицит на Tercas и да ѝ предостави някои гаранции. Тези мерки са одобрени от Banca d’Italia.

В решение от 23 декември 2015 г. ( 1 ) Комисията приема за установено, че тази намеса на FITD в полза на Tercas представлява неправомерна държавна помощ, предоставена от Италия на Tercas, и разпорежда нейното възстановяване.

Италианската република, BPB, както и FITD, подкрепян от Banca d’Italia, подават жалби за отмяна на това решение. С решение от 19 март 2019 г. ( 2 ) Общият съд уважава жалбите и отменя решението на Комисията на основание, че условията за квалифициране на намесата на FITD като държавна помощ не са изпълнени, тъй като италианската държава не носи отговорност за посочената намеса и последната не е финансирана с ресурси на тази държава членка ( 3 ).

Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля жалбата на Комисията и уточнява съдебната си практика във връзка с отговорността на държавата за мерки за помощ, предоставени от частноправно образувание, което не е нито държавен орган, нито публично предприятие.

Съображения на Съда

Най-напред Съдът припомня, че за да могат да бъдат квалифицирани като помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси и от друга страна, отговорността за тях трябва да се носи от държавата.

Що се отнася по-специално до отговорността на италианските органи за намесата на FITD в полза на Tercas, по-нататък Съдът констатира, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че уликите, посочени от Комисията, с цел да докаже влиянието на италианските публични органи върху FITD, не позволяват отговорността за намесата на консорциума в полза на Tercas да се вмени на тези органи.

В това отношение Съдът счита, че Общият съд е приложил правилно съдебната практика, съгласно която Комисията следва да докаже въз основа на всички улики, че държавата носи отговорност за разглежданите мерки, и следователно не е наложил на Комисията засилена тежест на доказване по отношение на отговорността на държавата за предоставяне на предимство, само на основание че FITD е частноправно образувание.

В тази връзка Съдът подчертава, че частноправният характер на предоставилото помощта образувание предполага уликите, годни да докажат наличието на отговорност за мярката, да се различават от изискваните в хипотезата, в която предоставилото помощта образувание е публично предприятие.

Следователно Общият съд не е наложил различни изисквания във връзка с доказването, а напротив, приложил е постоянната съдебна практика на Съда, съгласно която уликите, годни да докажат наличието на отговорност за дадена мярка за помощ, произтичат от обстоятелствата по случая и от контекста, в който тази мярка е предприета, като липсата на капиталова обвързаност между FITD и държавата има известна релевантност в това отношение.

По-нататък Съдът изяснява, че неговата съдебна практика относно понятието „еманация на държавата“, което позволява на правните субекти да се позовават на безусловни и достатъчно точни разпоредби на директива, която не е транспонирана или която не е транспонирана правилно, спрямо организации или образувания, които са зависими или контролирани от държавата, не може да бъде приложено към въпроса за отговорността на държавата за мерки за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Освен това Съдът отхвърля довода на Комисията относно риска от заобикаляне на законодателството в областта на банковия съюз. В това отношение Комисията поддържа, че отказът държавните органи да бъдат държани отговорни за намесата на образувание като FITD в полза на частна банка съдържа риск от заобикаляне на член 32 от Директива 2014/59 ( 4 ), който предвижда започването на процедура за преструктуриране, когато кредитна институция се нуждае от извънредна публична финансова подкрепа, която съответства на държавна помощ. В това отношение според Съда възможността мярка, приета от схема за гарантиране на депозитите, да бъде квалифицирана като държавна помощ, която може да предизвика започване на подобна процедура за преструктуриране, се запазва в зависимост от характеристиките на схемата за гарантиране на депозитите и на въпросната мярка.

Накрая Съдът потвърждава, че именно въз основа на анализа на всички възприети от Комисията обстоятелства в техния контекст Общият съд е констатирал, че посочената институция е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че италианските органи са упражнили значителен публичен контрол при определяне на намесата на FITD в полза на Tercas.

( 1 ) Решение (ЕС) 2016/1208 на Комисията от 23 декември 2015 година относно държавна помощ SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN), приведена в действие от Италия в полза на банка Tercas (ОВ L 203, 2016 г., стр. 1).

( 2 ) Решение от 19 март 2019 г., Италия/Комисия (T‑98/16, T‑196/16 и T‑198/16).

( 3 ) Квалифицирането на мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно: да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

( 4 ) Член 32, параграф 4, буква г) от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).