Дело C‑369/17

Shajin Ahmed

срещу

Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal

(Преюдициално запитване,
отправено от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95/ЕС — Член 17 — Изключване от статута на субсидиарна закрила — Основания — Осъждане за тежко престъпление — Определяне на тежестта въз основа на наказанието, предвидено в националното право — Допустимост — Необходимост от конкретна преценка“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 септември 2018 г.

1. Право на Европейския съюз—Тълкуване—Разпоредба, която не препраща изрично към правото на държавите членки—Самостоятелно и еднакво тълкуване—Приложимост към използваните в Директива 2011/95 понятия „тежко престъпление“, „особено тежко престъпление“ и „тежко престъпление, което няма политически характер“

   (член 12, параграф 2, буква б), член 14, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила—Директива 2011/95—Изключване от статута на субсидиарна закрила—Основания за изключване—Извършване на тежко престъпление—Национална правна уредба, определяща тежестта на престъплението единствено въз основа на предвиденото за него наказание—Недопустимост—Изключване, предполагащо конкретна преценка на фактите от компетентен орган

   (член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 33, 34 и 36)

2.  Член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което наказанието, предвидено за дадено престъпление от правото на тази държава членка, е единственият критерий, въз основа на който лицето, подало молба за субсидиарна закрила, се счита за „извършило тежко престъпление“ по смисъла на тази разпоредба, което може да го изключи от тази закрила. Задача на компетентния национален орган или съд, който се произнася по молбата за субсидиарна закрила, е да определи тежестта на съответното престъпление след цялостна преценка на всички обстоятелства в отделния случай.

   В това отношение е важно да се подчертае, че макар критерият за наказанието, предвидено от наказателното законодателство на съответната държава членка, да е от особено значение при преценката на тежестта на престъплението, обосноваваща изключване от субсидиарната закрила в съответствие с член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95, компетентният орган може да се позове на предвиденото в тази разпоредба основание за изключване само след като прецени за всеки отделен случай конкретните факти, които са му известни, с цел да определи дали съществуват сериозни основания да се счита, че деянията, извършени от съответното лице, което извън това отговаря на критериите за получаване на поискания статут, представляват такова основание за изключване (вж. по аналогия решения от 9 ноември 2010 г., B и D, C‑57/09 и C‑101/09, EU:C:2010:661, т. 87 и от 31 януари 2017 г., Lounani, C‑573/14, EU:C:2017:71, т. 72).

   (вж. т. 55 и 58 и диспозитива)