Дело C‑376/16 P

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

срещу

European Dynamics Luxembourg SA и др.

„Обжалване — Обществени поръчки за услуги — Предоставяне на външни услуги за управление на програми и проекти, както и на техническа консултация в областта на информационните технологии — Механизъм за възлагане на поръчката по реда на класиране на кандидатите — Член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз — Член 76 и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд — Забрана за произнасяне ultra petita — Тежест на подкритериите в рамките на критериите за възлагане — Явни грешки в преценката — Регламент (ЕО, Eвратом) № 1605/2002 — Член 100, параграф 2 — Решение за отхвърляне на офертата — Липса на мотиви — Загуба на възможност — Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз — Искане за присъждане на обезщетение“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 май 2018 г.

1. Жалба за отмяна—Компетентност на съда на Съюза—Обхват—Забрана за произнасяне ultra petita—Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора—Липса на компетентност за произнасяне по основание, от което страна се е отказала в хода на производството

   (член 263 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 76 и член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд; членове 93 и 94 от Регламент № 1605/2002 на Съвета; членове 133а и 134б от Регламент № 2342/2002 на Комисията, изменен с Регламент № 478/2007)

2. Обществени поръчки на Европейския съюз—Процедура за възлагане на обществени поръчки—Възлагане на обществени поръчки—Изключване на оференти—Задължение на съда на Съюза да разгледа служебно наличието на нарушение на правилата относно отстраняването—Липса

   (членове 93 и 94 от Регламент № 1605/2002 на Съвета)

3. Жалба за отмяна—Основания—Жалба срещу решение за отхвърляне на офертата на оферент в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка от институция на Съюза—Основание, изведено от явна грешка в преценката на възложителя—Тежест на доказване—Задължение на съда на Съюза да провери въздействието върху обжалваното решение на изтъкнатите, но неподкрепени с доказателства грешки—Липса

   (член 263 ДФЕС)

4. Жалба за отмяна—Основания—Явна грешка в преценката—Грешка без решаващо влияние по отношение на резултата—Негодно основание

   (член 263 ДФЕС)

5. Актове на институциите—Мотивиране—Задължение—Обхват—Решение за неприемане на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги—Задължение на възлагащия орган да представи подробен сравнителен анализ на избраната и на отхвърлената оферта—Липса—Задължение за предоставяне на доклада на комисията за оценка—Липса

   (член 296, втора алинея ДФЕС; член 100, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 на Съвета; член 149, параграф 3 от Регламент № 2342/2002 на Комисията)

6. Актове на институциите—Мотивиране—Задължение—Обхват—Решение за неприемане на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги—Използване при изчисляване на резултата на оферентите на формула, позволяваща изваждането на точки за някои подкритерии за възлагане и прехвърлянето им към офертите на други оференти—Липса на обяснение от възлагащия орган относно съотношението между отрицателната преценка на оферта и извършеното изваждане на точки—Недопустимост

   (член 296, втора алинея ДФЕС; член 100, параграф 2 от Регламент № 1605/2002 на Съвета)

7. Извъндоговорна отговорност—Условия—Незаконосъобразност—Вреда—Причинно-следствена връзка—Тежест на доказване

   (член 340, втора алинея ДФЕС)

1.  От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда, както и от член 76 и от член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita.

   Поради това трябва да се отмени решение на Общия съд, в което се установява, че агенция на Съюза явно не е изпълнила задължението си за полагане на грижа при проверката за наличието по-специално на основанието за отстраняване на оферент от обществена поръчка, предвидено в член 93, параграф 1, буква д) от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, и в членове 133а и 134б от Регламент № 2342/2002 относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002, макар че жалбоподателят се е отказал от довода си в това отношение в съдебното заседание пред Общия съд. Впрочем при тези условия Общият съд вече не е бил компетентен да се произнесе по евентуалното нарушение на членове 93 и 94 от Регламент № 1605/2002.

   (вж. т. 33 и 34)

2.  Макар несъмнено разпоредбите относно отстраняването на оференти от обществена поръчка, предвидени в членове 93 и 94 от Регламент № 1605/2002 относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, да са с определено значение за спазването на правото в областта на обществените поръчки на Съюза, все пак тяхното нарушаване не отговаря на определените условия, за да се характеризира като съществено процесуално нарушение. Следователно основание, изведено от нарушение на тези членове, не представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да се разгледа служебно от съда на Съюза.

   (вж. т. 35)

3.  В рамките на жалба на отхвърлен оферент срещу решението за отхвърляне на неговата оферта, в която той изтъква допуснати от възлагащия орган явни грешки в преценката, контролът на съда на Съюза не означава по принцип задължение за последния да проверява, че не е налице въздействие на явна грешка в преценката във връзка с оценката на офертата върху класирането ѝ и следователно, в крайна сметка, върху решението за възлагане, когато възлагащият орган не е представил никакво уточнение относно тази липса на въздействие.

   В това отношение, в рамките на производството по обжалване, започнато от възлагащия орган срещу решението, постановено при първоинстанционното разглеждане на делото от съда на Съюза, възлагащият орган трябва да разясни и да докаже, че решението за отхвърлянето на офертата не е могло да бъде по-благоприятно за отхвърления оферент, ако не са били допуснати посочените грешки.

   (вж. т. 46 и 47)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 52)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 57—59)

6.  Що се отнася до задължението за мотивиране на решенията за отхвърляне на офертите на оферентите в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, по принцип не се изисква при оценката на неприетата оферта да се придава определена тежест на всеки отрицателен или положителен коментар. Като се има предвид това, в случай че документацията за поръчката придава конкретна тежест в цифрово изражение на критериите или на подкритериите, принципът на прозрачност изисква тези критерии или подкритерии да получат оценка в цифрово изражение.

   Положението обаче е различно, когато, от една страна, комитетът по оценяването е приложил формула или е дал части от точки за подкритерий или подточка, и докладът за оценка съдържа специфични отрицателни преценки в тази връзка, довели до изваждания на точки, и от друга страна, възлагащият орган не е съобщил броя точки, заедно с разпределянето им за подкритерии, получени съответно от отхвърлените и от спечелилите оференти. Всъщност възлагащият орган не спазва изцяло изискванията във връзка със задължението за мотивиране на резултата от оценката на офертите, ако за отхвърлените оференти не е възможно да разберат съответната тежест на тези подкритерии при оценяването, тоест при определянето на общия резултат, нито да установят съотношение между специфичните отрицателни коментари и изважданията на точки, оказали отражение върху общия резултат.

   (вж. т. 63 и 65—67)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 91 и 92)