Дело C‑392/15

Европейска комисия

срещу

Унгария

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Нотариуси — Изискване за гражданство — Член 51 ДФЕС — Участие в упражняването на публичната власт“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 1 февруари 2017 година

1. Свобода на установяване—Дерогации—Дейности, свързани с упражняването на публична власт—Понятие—Дейности, които са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт

   (член 51, първа алинея ДФЕС)

2. Свобода на установяване—Дерогации—Дейности, свързани с упражняването на публична власт—Нотариална дейност—Изключване—Изискване за гражданство за достъпа до професията нотариус—Недопустимост

   (член 49 ДФЕС и член 51, първа алинея ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 105—108)

2.  Не изпълнява задълженията си по член 49 ДФЕС държава членка, чиято правна уредба налага изискване за гражданство за достъпа до професията нотариус, след като дейността на нотариусите съгласно правния ред на тази държава членка не е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 51, първа алинея ДФЕС.

   Всъщност, на първо място, що се отнася до дейността по издаване на заповеди за плащане, се налага изводът, че компетентността на нотариуса в това отношение, която зависи изключително от общата воля на кредитора и на длъжника и изобщо не засяга прерогативите на съда при липсата на съгласие от тяхна страна относно съществуването на вземането, не предполага никакво пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт.

   На второ място, доколкото се изпълняват при наличието на съгласие на страните и не засягат прерогативите на съда при липсата на такова съгласие, поверените на нотариуса задачи в областта на наследяването също не биха могли сами по себе си да се считат за пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт.

   На трето място, що се отнася до функциите във връзка с обезпечението пред нотариус, те не предполагат упражняване на правомощия за вземане на решения, доколкото ролята на нотариуса се свежда до това да провери дали са налице предвидените от закона предпоставки.

   На четвърто място, що се отнася до възложената на нотариусите удостоверителна дейност, сама по себе си тя не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публична власт по смисъла на член 51, първа алинея ДФЕС, тъй като участието на нотариуса предполага предварителното съгласие на страните или съвпадение на техните волеизявления. Освен това изпълнителната сила на удостоверителния акт също не означава, че нотариусът притежава правомощия, предполагащи пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт, доколкото се основава на волята на страните да извършат дадена едностранна или двустранна сделка, след проверка от нотариуса на нейното съответствие със закона, и да ѝ придадат посочената изпълнителна сила.

   На пето място, що се отнася до дейността на нотариуса във връзка с обезпечаването на доказателствата и назначаването на вещо лице, тя има спомагателен или подготвителен характер спрямо упражняването на публичната власт.

   На шесто място, що се отнася до компетентността на нотариуса да обезсилва загубени, откраднати или унищожени прехвърляеми ценни книжа и сертификати, тя не предполага упражняването на правомощия за вземане на решения, тъй като не води до недействителност, по смисъла на гражданското право, на правоотношението, което ценната книга отразява, а просто позволява да се издаде нова ценна книга, която да я замени.

   Накрая, що се отнася до функциите във връзка с прекратяването на регистрираното съжителство, компетентността на нотариуса почива изключително на волята на страните и изобщо не засяга прерогативите на съда при липсата на съгласие от тяхна страна и поради това не предполага никакво пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт. Що се отнася до вписването на данни в регистъра на декларациите за съжителство, както и в националния регистър на брачните договори и в националния регистър на договорите за съжителство, Съдът вече е постановил, че действията, които осигуряват публичност на актовете, не са указание, че нотариусът пряко и конкретно упражнява публичната власт.

   (вж. т. 111, 116, 118—120, 125, 130—132, 135, 136, 140 и 143 и диспозитива)