Дело C‑298/15

„Borta“ UAB

срещу

Klaipėdos valstybinio jūrų uosto direkcija VĮ

(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas)

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директива 2004/17/ЕО — Поръчка със стойност под предвидения в тази директива праг — Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС — Ограничение за възлагане на подизпълнители — Подаване на съвместна оферта — Професионален капацитет на оферентите — Изменения на спецификациите на обществената поръчка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 5 април 2017 г.

1. Сближаване на законодателствата—Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги—Директива 2014/25—Прилагане във времето—Решение на възлагащия орган за избор на вида на процедурата, която да се следва при възлагане на поръчката, прието преди изтичането на срока за транспониране на посочената директива—Неприложимост на директивата

   (член 106, параграф 1 от Директива 2014/25 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата—Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги—Директива 2004/17—Приложно поле—Поръчка, която е със стойност под предвидения в Директивата праг, но предизвиква несъмнен трансграничен интерес—Изключване—Задължение за спазване на основните правила и общите принципи на Договора за функционирането на ЕС—Национална правна уредба, която ограничава възможността за възлагане на подизпълнители, като изисква основното строителство да се извърши от избрания за изпълнител оферент—Недопустимост—Обосноваване—Липса

   (членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС; Директива 2004/17 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Регламент № 1336/2013)

3. Сближаване на законодателствата—Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги—Директива 2004/17—Приложно поле—Поръчка, която е със стойност под предвидения в Директивата праг, но предизвиква несъмнен трансграничен интерес—Изключване—Задължение за спазване на основните правила и общите принципи на Договора за функционирането на ЕС—Изменение от възлагащия орган на точка от спецификациите след публикуване на обявлението за обществена поръчка—Допустимост—Условия

   (членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС; Директива 2004/17 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Регламент № 1336/2013)

4. Сближаване на законодателствата—Процедури за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги—Директива 2004/17—Възлагане на обществени поръчки—Критерии за качествен подбор—Технически и професионални възможности—Предпоставки за разчитане на възможностите на други образувания—Граници—Изискване капацитетът на оферента да съответства на частта от дейностите, които той действително ще извърши—Недопустимост

   (член 54, параграф 6 от Директива 2004/17 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Регламент № 1336/2013)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27)

2.  Що се отнася до обществена поръчка, която не попада в приложното поле на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, изменена с Регламент (ЕС) № 1336/2013 на Комисията от 13 декември 2013 г., но предизвиква несъмнен трансграничен интерес, членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от националното право като член 24, параграф 5 от Lietuvos Respublikos viešųjų pirkimų įstatymas (Закон за обществените поръчки на Република Литва), съгласно която, в случай че подизпълнители са поканени да изпълнят поръчка за строителство, основното строителство, както е определено от възлагащия орган, трябва да се извърши от избрания за изпълнител оферент.

   От предоставената на Съда преписка по главното производство следва, от една страна, че с член 24, параграф 5 от Закона за обществените поръчки се цели да се гарантира точното изпълнение на строителните работи. Макар обаче да не е изключено такава цел да може да обоснове някои ограничения за възлагането на подизпълнители (вж. в този смисъл решения от 18 март 2004 г., Siemens и ARGE Telekom, C‑314/01, EU:C:2004:159, т. 45 и от 14 юли 2016 г., Wrocław - Miasto na prawach powiatu, C‑406/14, EU:C:2016:562, т. 34), следва да се приеме, че национална разпоредба като член 24, параграф 5 от Закона за обществените поръчки надхвърля необходимото за постигане на тази цел, тъй като предвижда обща забрана за възлагане на строителството, определено като „основно“ от възлагащия орган. Всъщност тази забрана се прилага независимо от икономическия сектор, до който се отнася съответната поръчка, от вида дейност и квалификациите на подизпълнителите. Освен това такава обща забрана не позволява на възлагащия орган да извършва преценка във всеки конкретен случай. Както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, като алтернативна мярка, свързана с по-малко ограничения и гарантираща постигането на преследваната цел, би могло да се изисква оферентът да посочи в офертата си дела от поръчката и от дейностите, който възнамерява да възложи на подизпълнители, предложените подизпълнители и техния капацитет. Би могла също така да се предвиди възможността възлагащият орган да забранява на оферентите да променят подизпълнителите, ако органът не е могъл предварително да провери кои са подизпълнителите и какъв е техният капацитет.

   (вж. т. 52, 54, 55, 57 и 61; т. 1 от диспозитива)

3.  Що се отнася до такава обществена поръчка, принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация и задължението за прозрачност, произтичащи по-специално от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат след публикуването на обявлението за обществена поръчка възлагащият орган да измени точка от спецификациите, отнасяща се до условията и правилата за съчетаване на професионалния капацитет, каквато е спорната точка 4.3, стига, първо, измененията да не са толкова съществени, че да привлекат потенциални оференти, които при липса на тези изменения не биха могли да подадат оферта, второ, измененията да са оповестени по подходящ начин и трето, да са направени преди подаването на оферти от оферентите, срокът за подаването на оферти да е удължен, когато измененията са съществени, допълнителният срок да съответства на значимостта на измененията и да е достатъчен, за да позволи на заинтересованите икономически оператори съответно да адаптират офертите си, като запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени.

   (вж. т. 77; т. 2 от диспозитива)

4.  Член 54, параграф 6 от Директива 2004/17, изменена с Регламент № 1336/2013, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска точка от спецификациите като спорната точка 4.3, която в случай на подаване на съвместна оферта от няколко оферента изисква приносът на всеки от тях за изпълнение на изискванията във връзка с професионалния капацитет да съответства на частта от строителството, която той действително ще извърши, ако офертата бъде избрана.

   В това отношение безспорно не може да се изключи възможността, предвид техническия характер и значимостта на строителните работи в случая по главното производство, за точното им изпълнение да е необходимо при подаване на съвместна оферта от няколко оферента всеки от тях да изпълнява конкретните задачи, които с оглед на предмета или естеството на тези работи или задачи съответстват на собствения му професионален капацитет. Обхватът на точка 4.3 от спорните спецификации обаче видимо не е такъв. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 63 и 64 от заключението си, тази точка изисква чисто аритметично съответствие между приноса на всеки един от съответните оференти за изпълнение на изискванията във връзка с професионалния капацитет и дела от строителството, който той се задължава да извърши и действително ще извърши, ако офертата бъде избрана. За сметка на това тази точка не отчита естеството на задачите, които следва да бъдат извършени от всеки от оферентите, нито техническите умения на всеки един от тях. При това положение точка 4.3 не е пречка един от оферентите да изпълни конкретни задачи, за които в действителност няма необходимия опит или капацитет.

   (вж. т. 91, 92 и 96; т. 3 от диспозитива)