Дело C‑245/15

SC Casa Noastră SA

срещу

Ministerul Transporturilor — Inspectoratul de Stat pentru Controlul în Transportul Rutier (ISCTR)

(Преюдициално запитване,
отправено от Judecătoria Balş [Районен съд, Балш] — Окръг Olt)

„Преюдициално запитване — Автомобилен транспорт — Социални разпоредби — Дерогации — Регламент (ЕО) № 561/2006 — Член 3, буква а) — Регламент (ЕО) № 1073/2009 — Член 2, точка 3 — Редовни превози на пътници — Понятие — Безплатни превози, организирани от икономически оператор за неговите работници до работното място и обратно с коли, които са негова собственост и са управлявани от негови работници“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 2 март 2017 г.

Транспорт — Автомобилен транспорт — Социални разпоредби — Дерогации — Редовни превози на пътници — Понятие — Специални редовни превози — Организиран от работодателя превоз на работници до местоработата и обратно, маршрутът на който не надвишава 50 km — Включване

(член 3, буква а) и член 4, буква н) от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, точки 3—5 от Регламент № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, точки 1 и 4 от Регламент № 684/92 на Съвета)

Член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, както и член 2, точка 3 от Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 трябва да се тълкуват в смисъл, че организираните от работодателя превози на работници до местоработата и обратно, маршрутът на които не надвишава 50 km, попадат в приложното поле на дерогацията, предвидена в член 3, буква а) от Регламент № 561/2006, съгласно която посоченият регламент не се прилага по отношение на този вид превози.

С оглед на систематиката на Регламент № 684/92, както и на определението на понятието „специализирани редовни превози“ е видно, че намерението на законодателя на Европейския съюз е било да изключи от приложното поле на Регламент № 561/2006 както редовните превози, така и специализираните редовни превози, при условие че маршрутът на съответната линия не надвишава 50 km.

Съгласно член 4, буква н) от същия регламент „редовни пътнически линии“ означава национални и международни линии, така както те са определени в член 2, точка 1 от Регламент № 684/92.

Съдът уточнява в това отношение, че посоченият член 2, точка 1 предвижда две категории такива превози, като прави разлика между редовни превози и специализирани редовни превози. Първите са общодостъпни и осигуряват превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се вземат и свалят на предварително определени спирки. Вторите се извършват при същите условия, но единствено за определени категории пътници (решение от 30 април 1998 г., Clarke & Sons и Ferne, C‑47/97, EU:C:1998:185, т. 16), а именно за превоз „от дома до местоработата на работниците“, за превоз „от дома до учебното заведение“ на ученици и студенти и за превоз „от дома до казармата“ на военнослужещи и техните семейства.

На второ място, следва да се посочи, че Регламент № 1073/2009 съдържа в член 2, точка 5, подобно на член 2, точка 4 от Регламент № 684/1992, определение за „транспортни операции за собствена сметка“, съгласно което става въпрос за операции, които се извършват с нетърговска или с нестопанска цел от физическо или юридическо лице. От друга страна, посоченото определение предвижда, че превозните средства трябва да бъдат собственост на това лице, да бъдат закупени на изплащане или да са предмет на дългосрочен договор за лизинг и че те трябва да се управляват от член на персонала на това физическо или юридическо лице или от самото физическо лице, или от служители, назначени или предоставени на разположение на предприятието съгласно договорно задължение.

Следва да се установи обаче, че категорията на редовните превози, която включва специализираните редовни превози, и категорията на превозите за собствена сметка не се изключват взаимно. Превозите за собствена сметка могат да бъдат под формата на специализирани редовни превози, като последните са определени в член 2, точка 4 от Регламент № 1073/2009 като превози, които не попадат в определението за редовни превози, включително за специализирани редовни превози, и чиято основна характеристика се състои в превоза на групи пътници, образувани по инициатива на клиента или на самия превозвач.

Вследствие на това единствената разлика, която съществува между специализиран редовен превоз, предназначен за трети лица, и същия превоз, извършван в рамките на превоз за собствена сметка, е свързана с качеството на организатора на превоза. Тази разлика обаче не може да оправдае изключването на специализирани редовни превози, извършвани в рамките на превоз за собствена сметка, от приложното поле на дерогацията, предвидена в член 3, буква а) от Регламент № 561/2006.

(вж. т. 30, 31, 33, 37, 43, 49 и 51 и диспозитива)