Дело C‑207/15 P

Nissan Jidosha KK

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Фигуративна марка, съдържаща елемента „CVTC“ — Искания за подновяване, подадени за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката — Допълнителен срок — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 47 — Принцип на правната сигурност“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 22 юни 2016 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба

2. Марка на Европейския съюз — Срок, подновяване, промяна и разделяне на марката — Подновяване на марката — Срокове — Подаване на искане за частично подновяване и плащане на съответните такси в първоначалния период — Допълване на искането в допълнителния срок — Допустимост

   (член 46 и член 47, параграфи 2—5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 43)

2.  Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е постановил, че член 47, параграф 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз и принципът на правна сигурност не допускат в допълнителния срок да бъде подадено искане за подновяване относно определени класове стоки или услуги, за които е регистрирана марка на Европейския съюз, когато преди това в срока, предвиден в първото изречение на тази разпоредба, е подадено искане за подновяване относно други класове стоки или услуги, обхванати от същата марка.

   Съгласно член 47, параграф 3 от Регламент № 207/2009, в неговия текст на френски език, разгледан от Общия съд в обжалваното съдебно решение, „[l]a demande de renouvellement est à présenter dans un délai de six mois expirant le dernier jour du mois au cours duquel la période de protection prend fin. Les taxes doivent également être acquittées dans ce délai. À défaut, la demande peut encore être présentée et les taxes acquittées dans un délai supplémentaire de six mois prenant cours le lendemain du jour visé dans la première phrase, sous réserve du paiement d’une surtaxe au cours dudit délai supplémentaire“.

   Следва обаче да се приеме, че на някои езици текстът на член 47, параграф 3, трето изречение от Регламент № 207/2009 се отличава от текста, възпроизведен в предходната точка, тъй като не са използвани нито изразът „à défaut“, на който Общият съд се е основал в точка 38 от обжалваното съдебно решение, нито други сходни изрази.

   При всички случаи не може от израза „à défaut“, използван в текста на френски език на тази разпоредба, ясно и недвусмислено да се изведе, че искането за подновяване на марка на Европейския съюз може да бъде подадено в допълнителния срок единствено по изключение, ако преди това изобщо не е било подадено друго искане в този смисъл.

   Напротив, текстът на член 47, параграф 3, трето изречение от Регламент № 207/2009 на всички езици, на които е възпроизведен в предходните точки, говори, че законодателят на Съюза е поставил подаването на искане за подновяване на марка на Европейския съюз в допълнителния срок в зависимост само от плащането на допълнителна такса, което е единственият фактор за разграничаване на подаденото при тези условия искане за подновяване от искането, подадено в първоначалния срок от шест месеца.

   По-нататък, общата структура на член 47, параграф 3 от Регламент № 207/2009 не може да опровергае това тълкуване.

   В това отношение следва да се отбележи, че по-конкретно съгласно член 47, параграф 4 от този регламент, когато искането за подновяване е подадено само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката на Европейския съюз, регистрацията се подновява само за съответните стоки или услуги, а член 47, параграф 5 от същия регламент предвижда, че подновяването влиза в сила в деня след датата на изтичането на срока на регистрацията и че то се регистрира.

   Налага се изводът, че от тези разпоредби не следва, че в сроковете, посочени в член 47, параграф 3 от Регламент № 207/2009, е забранено да се подават поетапно във времето искания за подновяване на марка на Европейския съюз, които се отнасят до различни класове стоки или услуги.

   Освен това преследваните с Регламент № 207/2009 цели потвърждават тълкуването, че тези искания за подновяване трябва да се допуснат, стига да са подадени, преди да изтече допълнителният срок.

   По този повод следва да се отбележи, че като предвижда възможността последователно да се иска подновяване на регистрацията на марка на Европейския съюз за периоди от по десет години и в този контекст, като въвежда два последователни срока, в които това подновяване може да бъде искано, в съответствие с членове 46 и 47 от Регламент № 207/2009, последният цели да улесни притежателите на марки на Европейския съюз да запазят изключителните си права, предвид икономическото значение на защитата, която тези марки предоставят.

   В това отношение е важно да се подчертае, че както следва от Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 24 май 2011 г., озаглавено „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост — Насърчаване на творчеството и новаторството за икономически растеж, работни места за висококвалифициран персонал и първокласни продукти и услуги в Европа“ (COM(2011) 287 окончателен) (стр. 7), защитата на марките стимулира инвестициите в качеството на продуктите и услугите, по-специално в сектори, които разчитат до голяма степен на марки и на лоялността на потребителите към тези марки.

   Преследването на тази цел в рамките на Регламент № 207/2009 се потвърждава също, от една страна, от факта, че съгласно член 47, параграф 2 от този регламент EUIPO трябва да информира в подходящ срок притежателя на марката на Европейския съюз и всеки притежател на регистрирано право върху нея за изтичането на срока на регистрацията. От друга страна, съгласно член 81 от този регламент, когато притежателят на марка на Европейския съюз, независимо че е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, не е бил в състояние да спази срок спрямо EUIPO, може да възстанови правата си, като отправи молба в срок най-много от една година, считано от изтичането на неспазения срок.

   (вж. т. 44, 45, 47—55 и 58)