Дело C‑108/16 PPU

Paweł Dworzecki

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)

„Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 4а, параграф 1 — Процедури за предаване между държавите членки — Условия за изпълнение — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Изключения — Задължително изпълнение — Задочно постановена присъда — Понятията „лично призоваване пред съд“ и „официално уведомяване чрез други средства“ — Автономни понятия на правото на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 24 май 2016 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена за изпълнение на задочно постановена присъда — Понятията „лично призоваване пред съд“ и „официално уведомяване чрез други средства“ — Автономни понятия на правото на Съюза

   (съображения 2 и 4 и член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Заповед, издадена за изпълнение на задочно постановена присъда — Лично призоваване пред съд — Условия за изпълнение — Връчване на призовка, което не е било извършено пряко на заинтересованото лице, а на неговия адрес — на пълнолетно лице, числящо се към същото домакинство, което се задължава да му я предаде — Неспазване на условията, предвидени в член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамковото решение

   (член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

1.  Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че изразите „призовано лично“, както и „своевременно чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“, съдържащи се в тази разпоредба, съставляват автономни понятия на правото на Съюза и трябва да се тълкуват еднакво в целия Съюз.

   Действително, видно от съображения 2 и 4 от Рамково решение 2009/299, след като констатира, че липсата на последователност в уредбата на въпросите относно решенията, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, може по-специално да затрудни съдебното сътрудничество, законодателят на Съюза е счел за необходимо да предвиди ясни и общовалидни основания за отказ за признаване на решения, постановени вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, без при това да регулира начините и методите, включително процесуалните изисквания, предмет на националното законодателство на държавите членки, които се използват за постигането на посочените в това рамково решение резултати.

   (вж. т. 31 и 32; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че само по себе си на посочените в тази разпоредба условия не отговаря връчване на призовка, което не е било извършено пряко на заинтересованото лице, а на неговия адрес — на пълнолетно лице, числящо се към същото домакинство, което се е задължило да му я предаде, без европейската заповед за арест да позволява да се определи дали и евентуално кога това пълнолетно лице действително я е предало на заинтересованото лице.

   Действително спазването на условията за призоваване съгласно член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 е годно да осигури своевременното получаване от страна на заинтересованото лице на информация за датата и мястото на неговия съдебен процес и по този начин позволява на изпълняващия орган да приеме, че правото на защита е било зачетено. В този смисъл правото на справедлив процес на призовано да се яви лично пред наказателен съд лице изисква то да е било информирано по начин, който му позволява да организира ефективно защитата си. Посоченият член 4, параграф 1, буква а), подточка i) има за цел да постигне тази цел, без обаче да уточнява изчерпателно какви средства могат да бъдат използвани в това отношение. Действително, освен личното призоваване, предвидените в тази разпоредба условия са изпълнени, ако заинтересованото лице действително е получило официална информация за определената дата и място на своя съдебен процес „чрез други средства“. Като се има предвид по-специално текстът на споменатия член 4а, параграф 1, буква а), подточка i), съгласно който трябва да бъде недвусмислено доказано, че заинтересованото лице „е било уведомено за насрочения съдебен процес“, връчването на призовката на трето лице, което се задължава да я предаде на заинтересованото лице, независимо дали третото лице се числи или не към домакинството на заинтересованото лице, само по себе си не може да удовлетвори тези изисквания. Подобен начин на връчване в действителност не позволява да се докаже недвусмислено нито „действителното“ получаване на информация от заинтересованото лице относно датата и мястото на неговия съдебен процес, нито евентуално точния момент на получаването ѝ. Освен това, тъй като хипотезите по член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584 са замислени като изключения от факултативно основание за отказ за признаване, изпълняващият съдебен орган при всички положения, дори след като е констатирал, че не обхващат разглеждания случай, може да вземе под внимание други обстоятелства, позволяващи му да се увери, че предаването на заинтересованото лице не води до нарушаване на правото му на защита. В този смисъл в рамките на такава преценка на посоченото факултативно основание за отказ за признаване изпълняващият съдебен орган ще може да съобрази действията, които заинтересованото лице е предприело. Именно на този етап от производството по предаване би могло да се обърне специално внимание на евентуалната явна липса на усилия от страна на заинтересованото лице, особено когато се установи, че се е опитвало да избегне връчването на предназначена за него информация. Във всички случаи изпълняващият съдебен орган разполага с възможност съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да поиска незабавно допълнителна информация, ако счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение относно предаването.

   (вж. т. 38, 43, 47, 50, 51, 53 и 54; т. 2 от диспозитива)