Дело C‑373/14 P

Toshiba Corporation

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Пазар на електрическите трансформатори — Устно споразумение за разпределяне на пазарите („джентълменско споразумение“) — Ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ — Пречки за навлизане на пазара — Презумпция за участие в незаконен картел — Глоби — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите (2006) — Точка 18“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 януари 2016 г.

1. Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Съдържание и цели на картелното споразумение, както и икономически и правен контекст на развитието му — Разграничение между нарушенията с оглед на целта и с оглед на резултата — Нарушение с оглед на целта — Споразумения за разпределяне на пазарите — Изключително тежко нарушение — Обхват на анализа на икономическия и правния контекст

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП)

2. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3. Картели — Участие в срещи на предприятия с антиконкурентна цел — Мълчаливото одобрение без публично разграничаване, достатъчно условие за ангажиране на отговорността на предприятието — Публично разграничаване като доказателство за противното — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Нарушение на принципа на личната отговорност — Липса

   (член 101, параграф 1 ДФЕС и член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Критерии — Размер и общи ресурси на санкционираното предприятие — Оборот, реализиран от продажбите, с които нарушението е свързано пряко или косвено

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 4, 13 и 18 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

1.  Тъй като споразуменията за разпределяне на пазарите са изключително тежки нарушения на конкуренцията, анализът на икономическия и правния контекст, в който се вписват тези практики, може да бъде сведен до строго необходимото, за да се установи наличието на ограничение на конкуренцията с оглед на целта.

   (вж. т. 28 и 29)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 35 и 40—44)

3.  В правото на Съюза в областта на конкуренцията участието на предприятие в среща с антиконкурентна цел създава презумпция за неправомерност на това участие, като презумпцията трябва да бъде оборена от предприятието, като се представят доказателства за публично разграничаване, което трябва да бъде възприето като такова от останалите участници в картела.

   В този контекст понятието за публично разграничаване отразява фактическо положение, вече установено с оглед на конкретния случай от Общия съд предвид определен брой съвпадения и улики, които са му били представени, и след обща оценка на всички релевантни доказателства и улики. След като тези доказателства са редовно събрани и са спазени общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата, само Общият съд може да преценява какво значение да придаде на представените пред него доказателства. Следователно, освен в случай на изопачаване на доказателствата, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда.

   (вж. т. 63 и 71)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 83—87)