Дело C‑51/13

Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij NV

срещу

Hubertus Wilhelmus Van Leeuwen

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Rotterdam)

„Преюдициално запитване — Пряко животозастраховане — Директива 92/96/ЕИО — Член 31, параграф 3 — Информация, която се предоставя на титулярите на полици — Задължение на застрахователя да предостави допълнителна информация за разходите и премиите по силата на общи принципи на националното право“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 29 април 2015 г.

Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко животозастраховане — Директива 92/96 — Информация, която се предоставя на титулярите на полици — Общи принципи на националното право, които изискват на титуляря на полица да бъде предоставена допълнителна информация извън посочената в приложение II към Директивата — Допустимост — Условия — Преценка от страна на националната юрисдикция — Последици, които националното право предвижда в хипотезата на непредоставяне на тази допълнителна информация — Липса на последици

(член 31, параграф 3 от Директива 92/96 на Съвета)

Член 31, параграф 3 от Директива 92/96 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива за животозастраховането) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се налага задължение на застрахователните предприятия — въз основа на общи принципи на вътрешното право като т.нар. „отворени и/или неписани норми“ — да предоставят на титулярите на полици определена допълнителна информация извън посочената в приложение II към Директивата, при условие че изискваната информация е ясна, точна и необходима на титуляря на полицата, за да разбере правилно основните елементи на задължението, и гарантира достатъчна степен на правна сигурност, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Всъщност правното основание на подобно задължение за предоставяне на допълнителна информация, и в частност въпросът дали това задължение следва от общи принципи на вътрешното право като т.нар. „отворени и/или неписани норми“, по принцип няма значение за съвместимостта на това задължение с Директивата, стига задължението да отговаря на изискванията на член 31, параграф 3 от Директива 92/96. Оттук следва, че правното основание, което съответната държава членка използва, когато упражнява възможността си по член 31, параграф 3, трябва да е такова, че съобразно принципа на правна сигурност да позволява на застрахователните предприятия в условията на достатъчна предвидимост да установят допълнителната информация, която трябва да предоставят и която титулярят на полицата може да очаква.

Освен това последиците, които вътрешното право предвижда в хипотезата на непредоставяне на тази допълнителна информация, по принцип нямат значение за съвместимостта на задължението за предоставяне на информацията с член 31, параграф 3 от Директива 92/96.

(вж. точки 28, 29, 34 и 36; точки 1 и 2 от диспозитива)

Дело C‑51/13

Nationale-Nederlanden Levensverzekering Mij NV

срещу

Hubertus Wilhelmus Van Leeuwen

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Rotterdam)

„Преюдициално запитване — Пряко животозастраховане — Директива 92/96/ЕИО — Член 31, параграф 3 — Информация, която се предоставя на титулярите на полици — Задължение на застрахователя да предостави допълнителна информация за разходите и премиите по силата на общи принципи на националното право“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 29 април 2015 г.

Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко животозастраховане — Директива 92/96 — Информация, която се предоставя на титулярите на полици — Общи принципи на националното право, които изискват на титуляря на полица да бъде предоставена допълнителна информация извън посочената в приложение II към Директивата — Допустимост — Условия — Преценка от страна на националната юрисдикция — Последици, които националното право предвижда в хипотезата на непредоставяне на тази допълнителна информация — Липса на последици

(член 31, параграф 3 от Директива 92/96 на Съвета)

Член 31, параграф 3 от Директива 92/96 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива за животозастраховането) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска да се налага задължение на застрахователните предприятия — въз основа на общи принципи на вътрешното право като т.нар. „отворени и/или неписани норми“ — да предоставят на титулярите на полици определена допълнителна информация извън посочената в приложение II към Директивата, при условие че изискваната информация е ясна, точна и необходима на титуляря на полицата, за да разбере правилно основните елементи на задължението, и гарантира достатъчна степен на правна сигурност, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Всъщност правното основание на подобно задължение за предоставяне на допълнителна информация, и в частност въпросът дали това задължение следва от общи принципи на вътрешното право като т.нар. „отворени и/или неписани норми“, по принцип няма значение за съвместимостта на това задължение с Директивата, стига задължението да отговаря на изискванията на член 31, параграф 3 от Директива 92/96. Оттук следва, че правното основание, което съответната държава членка използва, когато упражнява възможността си по член 31, параграф 3, трябва да е такова, че съобразно принципа на правна сигурност да позволява на застрахователните предприятия в условията на достатъчна предвидимост да установят допълнителната информация, която трябва да предоставят и която титулярят на полицата може да очаква.

Освен това последиците, които вътрешното право предвижда в хипотезата на непредоставяне на тази допълнителна информация, по принцип нямат значение за съвместимостта на задължението за предоставяне на информацията с член 31, параграф 3 от Директива 92/96.

(вж. точки 28, 29, 34 и 36; точки 1 и 2 от диспозитива)