Дело C‑260/13

Sevda Aykul

срещу

Land Baden-Württemberg

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Sigmaringen)

„Преюдициално запитване — Директива 2006/126/ЕО — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на държава членка да признае валидността на издадено от друга държава членка свидетелство за управление, притежавано от лице, управлявало моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 23 април 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Определяне на релевантните разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС)

2. Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторно превозно средство — Директива 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на държава членка да признае валидността на издадено от друга държава членка свидетелство за управление поради това, че притежателят е извършил нарушение на територията на първата държава членка — Допустимост

   (член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторно превозно средство — Директива 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Приложими условия за възстановяването на правото на управление на моторни превозни средства след отказа да бъде призната валидността на издаденото от друга държава членка свидетелство за управление — Право на преценка на държавите членки — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка от страна на националния съд

   (член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 42 и 43)

2.  Член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка, на чиято територия временно пребивава притежател на издадено от друга държава членка свидетелство за управление на моторно превозно средство, да откаже да признае валидността на свидетелството за управление поради това, че след издаването му притежателят е извършил на тази територия нарушение, което съгласно националното законодателство на първата държава членка налага констатация за липса на годност за управляване на моторни превозни средства.

   В това отношение предоставената на всяка държава членка възможност да отнема на притежателя на свидетелство за управление разрешението да управлява моторни превозни средства на нейна територия, несъмнено е ограничение на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление, но това ограничение, което позволява да се намали рискът от пътнотранспортни произшествия, е годно да повиши пътната безопасност, което е в интерес на всички граждани.

   (вж. точки 70 и 71; точка 1 от диспозитива)

3.  Държавата членка, която отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства, е компетентна да определи условията, които притежателят на издаденото от друга държава членка свидетелство за управление трябва да изпълни, за да му се възстанови правото да управлява моторни превозни средства на нейна територия. Националният съд следва да провери дали, като прилага своите правни норми, въпросната държава членка всъщност не отказва за неопределено време да признае издаденото от друга държава членка свидетелство за управление. От тази гледна точка той следва да провери дали съобразно принципа на пропорционалност предвидените в законодателството на първата държава членка условия не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2006/126, а именно подобряване на пътната безопасност.

   (вж. точка 84; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑260/13

Sevda Aykul

срещу

Land Baden-Württemberg

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Sigmaringen)

„Преюдициално запитване — Директива 2006/126/ЕО — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на държава членка да признае валидността на издадено от друга държава членка свидетелство за управление, притежавано от лице, управлявало моторно превозно средство под въздействието на наркотични вещества“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 23 април 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Определяне на релевантните разпоредби от правото на Съюза — Преформулиране на въпросите

   (член 267 ДФЕС)

2. Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторно превозно средство — Директива 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отказ на държава членка да признае валидността на издадено от друга държава членка свидетелство за управление поради това, че притежателят е извършил нарушение на територията на първата държава членка — Допустимост

   (член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Транспорт — Автомобилен транспорт — Свидетелство за управление на моторно превозно средство — Директива 2006/126 — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Приложими условия за възстановяването на правото на управление на моторни превозни средства след отказа да бъде призната валидността на издаденото от друга държава членка свидетелство за управление — Право на преценка на държавите членки — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност — Проверка от страна на националния съд

   (член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 42 и 43)

2.  Член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка, на чиято територия временно пребивава притежател на издадено от друга държава членка свидетелство за управление на моторно превозно средство, да откаже да признае валидността на свидетелството за управление поради това, че след издаването му притежателят е извършил на тази територия нарушение, което съгласно националното законодателство на първата държава членка налага констатация за липса на годност за управляване на моторни превозни средства.

   В това отношение предоставената на всяка държава членка възможност да отнема на притежателя на свидетелство за управление разрешението да управлява моторни превозни средства на нейна територия, несъмнено е ограничение на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление, но това ограничение, което позволява да се намали рискът от пътнотранспортни произшествия, е годно да повиши пътната безопасност, което е в интерес на всички граждани.

   (вж. точки 70 и 71; точка 1 от диспозитива)

3.  Държавата членка, която отказва да признае валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство на основание член 11, параграф 4 от Директива 2006/126 относно свидетелства за управление на превозни средства, е компетентна да определи условията, които притежателят на издаденото от друга държава членка свидетелство за управление трябва да изпълни, за да му се възстанови правото да управлява моторни превозни средства на нейна територия. Националният съд следва да провери дали, като прилага своите правни норми, въпросната държава членка всъщност не отказва за неопределено време да признае издаденото от друга държава членка свидетелство за управление. От тази гледна точка той следва да провери дали съобразно принципа на пропорционалност предвидените в законодателството на първата държава членка условия не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целта на Директива 2006/126, а именно подобряване на пътната безопасност.

   (вж. точка 84; точка 2 от диспозитива)