Дело C‑436/13

E.

срещу

B.

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil division)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Членове 8, 12 и 15 — Компетентност по въпросите на родителската отговорност — Производство относно упражняването на родителските права по отношение на дете, чието обичайно местопребиваване е в държавата членка по местопребиваването на майка му — Пророгация на компетентност в полза на юрисдикция на държавата членка по местопребиваването на бащата на това дете — Обхват“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2014 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност по въпросите на родителската отговорност — Пророгация на компетентност — Юрисдикция на държава членка, сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност — Отпадане на посочената компетентност с постановяването на влязло в сила решение по това производство

   (член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 37)

2.  Компетентността по въпросите на родителската отговорност, пророгирана на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, в полза на юрисдикция на държава членка, сезирана по взаимно съгласие от носителите на родителската отговорност, отпада с постановяване на влязло в сила решение по това производство.

   Всъщност от текста на член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от този регламент произтича, че компетентността на юрисдикцията по въпросите на родителската отговорност трябва да се проверява и определя във всеки конкретен случай на сезиране на тази юрисдикция, което предполага, че компетентността не се запазва след приключване на висящото производство.

   Освен това компетентността по въпросите на родителската отговорност трябва да бъде определяна на първо място в зависимост от интересите на детето.

   Следователно трябва да се приеме, че когато дадена юрисдикция е сезирана с производство съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, интересът на детето може да бъде защитен само чрез преценка дали пророгацията на компетентност отговаря на този интерес във всеки конкретен случай.

   Накрая, тъй като целта на посочения член 12, параграф 3 е да се позволи на носителите на родителската отговорност по взаимно съгласие и при спазване на някои други условия да сезират дадена юрисдикция с въпроси, свързани с родителската отговорност, по които тя по принцип не е компетентна, не може да се презюмира, че това съгласие във всички случаи продължава да е налице след приключване на започналото производство и по други въпроси, които могат да възникнат впоследствие.

   Следователно пророгацията на компетентност на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 важи само за конкретното производство пред юрисдикцията, чиято компетентност е пророгирана, и компетентността отпада след окончателното приключване на производството, дало повод за пророгация, като компетентна става юрисдикцията, ползваща се с обща компетентност на основание член 8, параграф 1 от този регламент.

   (вж. точки 40, 45, 47—50 и диспозитива)

Дело C‑436/13

E.

срещу

B.

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil division)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Членове 8, 12 и 15 — Компетентност по въпросите на родителската отговорност — Производство относно упражняването на родителските права по отношение на дете, чието обичайно местопребиваване е в държавата членка по местопребиваването на майка му — Пророгация на компетентност в полза на юрисдикция на държавата членка по местопребиваването на бащата на това дете — Обхват“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2014 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологично тълкуване

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003 — Компетентност по въпросите на родителската отговорност — Пророгация на компетентност — Юрисдикция на държава членка, сезирана по взаимно съгласие на носителите на родителската отговорност — Отпадане на посочената компетентност с постановяването на влязло в сила решение по това производство

   (член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 37)

2.  Компетентността по въпросите на родителската отговорност, пророгирана на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, в полза на юрисдикция на държава членка, сезирана по взаимно съгласие от носителите на родителската отговорност, отпада с постановяване на влязло в сила решение по това производство.

   Всъщност от текста на член 8, параграф 1 и член 12, параграф 3 от този регламент произтича, че компетентността на юрисдикцията по въпросите на родителската отговорност трябва да се проверява и определя във всеки конкретен случай на сезиране на тази юрисдикция, което предполага, че компетентността не се запазва след приключване на висящото производство.

   Освен това компетентността по въпросите на родителската отговорност трябва да бъде определяна на първо място в зависимост от интересите на детето.

   Следователно трябва да се приеме, че когато дадена юрисдикция е сезирана с производство съгласно член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, интересът на детето може да бъде защитен само чрез преценка дали пророгацията на компетентност отговаря на този интерес във всеки конкретен случай.

   Накрая, тъй като целта на посочения член 12, параграф 3 е да се позволи на носителите на родителската отговорност по взаимно съгласие и при спазване на някои други условия да сезират дадена юрисдикция с въпроси, свързани с родителската отговорност, по които тя по принцип не е компетентна, не може да се презюмира, че това съгласие във всички случаи продължава да е налице след приключване на започналото производство и по други въпроси, които могат да възникнат впоследствие.

   Следователно пророгацията на компетентност на основание член 12, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 важи само за конкретното производство пред юрисдикцията, чиято компетентност е пророгирана, и компетентността отпада след окончателното приключване на производството, дало повод за пророгация, като компетентна става юрисдикцията, ползваща се с обща компетентност на основание член 8, параграф 1 от този регламент.

   (вж. точки 40, 45, 47—50 и диспозитива)