Дело C‑438/13

BCR Leasing IFN SA

срещу

Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de administrare a marilor contribuabili

и

Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia generală de soluţionare a contestaţiilor

(Преюдициално запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti)

„ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Членове 16 и 18 — Финансов лизинг — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Липси“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 17 юли 2014 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Доставка на стоки — Понятие — Вещи, които са предмет на договор за лизинг — Неполучаване на тези вещи обратно от лизинговото дружество след развалянето на договора — Изключване — Възможност за администрацията да изисква корекция

(членове 16, 18 и 184—186 от Директива 2006/112 на Съвета)

Членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество не може да получи обратно от лизингополучателя стоките, които са предмет на договор за лизинг, след неговото разваляне по вина на лизингополучателя, въпреки действията, предприети от това дружество да си върне тези стоки, и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, не може да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове.

Такава невъзможност не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 16. Първо, съответните стоки не може да се разглеждат като предназначени за употреба за лични нужди от страна на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, след като те не са в тяхно владение. Второ, обстоятелството, че лизингополучателят продължава да бъде във владение на тези вещи, без да извършва каквато и да било насрещна престация, е резултат от твърдяното неправомерно поведение от негова страна, а не от безвъзмездно прехвърляне на тези вещи от лизингодателя на лизингополучателя. Трето, тези стоки не би могло да се разглеждат като предназначени „за цели извън предмета“ на стопанската дейност на данъчнозадълженото лице, щом като отдаването им под наем и вследствие на това предоставянето им за ползване от лизингополучателя са основният предмет на стопанската дейност на лизингодателя. Обстоятелството, че той не успява да получи обратно тези вещи след развалянето на договора за финансов лизинг, по никакъв начин не означава, че той ги употребява за цели, които са извън предмета на неговата стопанска дейност.И накрая, член 18 също не намира приложение в сходно положение.

Тези съображения обаче не засягат евентуалното възникване на правото на данъчната администрация да изисква корекция от данъчнозадълженото лице при условията, предвидени в това отношение в Директива 2006/112. Всъщност механизмът на корекции, предвиден в членове 184—186 от тази директива, е неразделна част от установения с нея режим на приспадане на данъка върху добавената стойност.

(вж. точки 25, 26, 28, 32 и 33 и диспозитива)