Дело C‑244/13

Ewaen Fred Ogieriakhi

срещу

Minister for Justice and Equality и др.

(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Директива 2004/38/ЕО — Член 16, параграф 2 — Право на постоянно пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета страна — Прекратяване на съвместното съжителство на съпрузите — Незабавно започване на съжителство с други партньори през петгодишния непрекъснат период на пребиваване — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 10, параграф 3 — Условия — Нарушаване от държава членка на правото на Съюза — Проверка на естеството на разглежданото нарушение — Необходимост от преюдициално запитване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 юли 2014 г.

1. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Право на постоянно пребиваване на граждани на трета страна, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, придобил това право в приемащата държава членка — Придобиване на това право от гражданина на трета страна след петгодишен непрекъснат период на пребиваване в приемащата държава членка с гражданина на Съюза — Законно изтекли периоди преди датата на транспониране на Директивата — Включване — Пребиваване, за което се прилагат условията на Директива 2004/38 и на правото на Съюза, което е в сила през периода на това пребиваване — Съпрузи, които са решили да се разделят и са започнали съжителство с други партньори през петгодишния непрекъснат период на пребиваване — Липса на последици

   (член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Член на семейството, който няма гражданство на държава членка — Изискване да се разполага с жилище, което се смята нормално за работниците, местни граждани — Липса на изискване семейството постоянно да живее под един покрив — Условие, което се налага единствено като условие за настаняване

   (член 10, параграф 3 от Регламент № 1612/68 на Съвета)

3. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Определящ фактор, по иск за обезщетение, за наличието на явно нарушение на правото на Съюза — Липса

   (член 267 ДФЕС)

1.  Член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че гражданинът на трета страна, който през непрекъснат петгодишен период преди датата на транспониране на тази директива е пребивавал в държава членка в качеството на съпруг на гражданин на Съюза, работещ в посочената държава членка, трябва да се счита за придобил правото на постоянно пребиваване, предвидено в тази разпоредба, въпреки че през споменатия период съпрузите са решили да се разделят и са заживели с други партньори, а обитаваното от гражданина на третата страна жилище вече не е било нито предоставено, нито осигурено на това лице от съпруга му, гражданин на Съюза.

   Всъщност, когато петгодишният непрекъснат период на пребиваване е изтекъл изцяло или отчасти преди крайната дата за транспониране на Директива 2004/38, за да може правото на постоянно пребиваване съгласно член 16, параграф 2 от тази директива да бъде упражнено, посоченият период трябва да отговаря на условията, предвидени както от тази директива, така и от правото на Съюза, което е в сила през периода на това пребиваване. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно анализа на член 16, параграф 2 от Директива 2004/38 придобиването на правото на постоянно пребиваване от членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, зависи във всички случаи от обстоятелството дали, от една страна, този гражданин отговаря на изброените в член 16, параграф 1 от тази директива условия, и от друга страна, дали тези членове са пребивавали с него през съответния период. Доколкото член 16, параграф 2 от цитираната директива обвързва придобиването на правото на постоянно пребиваване от членовете на семейството на гражданин на Съюза с условието да са пребивавали законно „с“ последния през непрекъснат период от пет години, се поставя въпросът дали раздялата на съпрузите през разглеждания период — поради липсата не само на съжителство, но и най-вече на реален съвместен брачен живот — е пречка да се приеме, че въпросното условие е изпълнено. В това отношение от решения Diatta (267/83) и Iida (C‑40/11) следва, че брачният съюз не може да се смята за разтрогнат, докато компетентният орган не постанови решение в този смисъл, и че не е налице решение в този смисъл, когато съпрузите просто живеят разделени, макар и с намерението впоследствие да се разведат, така че не е необходимо съпругът/съпругата постоянно да живее с гражданина на Съюза, за да има производно право на пребиваване. Следователно обстоятелството, че съпрузите не само са престанали да живеят заедно, но и са живели с други партньори, е ирелевантно за целите на придобиването на право на постоянно пребиваване съгласно член 16, параграф 2 от Директива 2004/38.

   (вж. точки 32, 34, 36—38 и 47; точка 1 от диспозитива)

2.  Изискването, предвидено в член 10, параграф 3 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността, работникът гражданин на държава членка да разполага с жилище за своето семейство, което се смята нормално за работниците, местни граждани в региона, където е нает на работа, е изпълнено, ако същият е напуснал семейното жилище, а съпругът е отишъл да живее с друг партньор в ново жилище, което не е нито предоставено, нито осигурено на този съпруг от работника.

   Всъщност член 10, параграф 3 изисква не съответният член на семейството да живее постоянно с последния, а само жилището, с което разполага работникът, да може да се смята за нормално за настаняването на семейството му, поради което не може имплицитно да се изведе изискване семейството постоянно да живее под един покрив.

   Освен това условието за наличие на жилище, считано за нормално, се налага единствено като условие за настаняване на всеки член на семейството при работника, така че във всеки случай преценката дали тази разпоредба е спазена ще може да се направи едва към момента, когато гражданинът на третата страна е започнал в приемащата държава членка съвместен живот със съпруга с гражданство на Съюза.

   (вж. точки 43, 45 и 46)

3.  Обстоятелството, че по иск за обезщетение поради нарушение на правото на Съюза националната юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване относно разглежданото право на Съюза, не трябва да се приема за определящ фактор при преценката дали държавата членка е извършила явно нарушение на това право.

   Самото отправяне на преюдициално запитване не може да ограничи свободата на съда, който разглежда делото по същество. Всъщност отговорът на въпроса дали дадено нарушение на правото на Съюза е достатъчно съществено следва не от упражняването на възможността, предвидена в член 267 ДФЕС, а от даденото от Съда тълкуване. Признатата на националните юрисдикции възможност да сезират Съда, ако считат това за необходимо, за да им бъде разтълкувана разпоредба от правото на Съюза, дори ако поставеният въпрос вече е решен, несъмнено би била ограничена, ако използването на тази възможност беше от определящо значение за констатацията на наличието или липсата на явно нарушение на правото на Съюза, за да се определи, в случай на необходимост, отговорността на съответната държава членка за нарушение на правото на Съюза. Съответно подобен ефект би поставил под въпрос системата, целта и характеристиките на производството за отправяне на преюдициално запитване.

   (вж. точки 53—55; точка 2 от диспозитива)