Дело C‑164/12

DMC Beteiligungsgesellschaft mbH

срещу

Finanzamt Hamburg-Mitte

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg)

„Данъчни въпроси — Корпоративен данък — Прехвърляне на дялове в персонално дружество към капиталово дружество — Балансова стойност — Стойност по последваща оценка — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Незабавно облагане на скритите увеличения на стойността — Различно третиране — Ограничение на свободното движение на капитали — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 януари 2014 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор

   (член 267 ДФЕС)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Включване — Неприложимост на разпоредбите за свободата на установяване

   (членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Недопустимост — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Преценка от националния съд

   (член 63 ДФЕС)

4. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Недопустимост — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Условие — Пропорционалност

   (член 63 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 24—26)

2.  Правна уредба на държава членка, която постановява, че активите, апортирани от персонално дружество в капитала на капиталово дружество със седалище в тази държава членка, се оценяват по стойността им по последваща оценка, вследствие на което тези активи стават облагаеми преди ефективната им реализация, като свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността са възникнали на територията на посочената държава членка, трябва да бъде разгледана единствено с оглед на свободното движение на капитали, както то е закрепено в член 63 ДФЕС, поради което прилагането на тази правна уредба в определен специфичен случай не зависи от размера на дяловото участие на съответния инвеститор в командитното дружество, чиито дялове са апортирани в капиталово дружество срещу получаване на определени дружествени дялове. В действителност съгласно тази правна уредба не се поставя изискване инвеститорът да притежава определено дялово участие, което да му гарантира упражняването на определено влияние върху решенията, вземани от командитното или от капиталовото дружество.

   Следователно подобна правна уредба се отнася в по-малка степен към процеса на установяване на съответното предприятие, отколкото към процеса по прехвърляне на активи от командитно към капиталово дружество.

   (вж. точки 27, 34, 37 и 38)

3.  Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки може да обоснове правна уредба на дадена държава членка, която постановява, че активите, апортирани от командитно дружество в капитала на капиталово дружество със седалище на територията на тази държава членка, следва да се оценяват задължително по стойността им по последваща оценка, вследствие на което, преди ефективната им реализация, стават облагаеми свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на посочената държава членка, тъй като в действителност тя няма да има възможност да упражни данъчната си компетентност по отношение на тези увеличения на стойността към момента на ефективната им реализация, като това обстоятелство следва да бъде установено от националната юрисдикция.

   Несъмнено подобна правна уредба е от естеството да възпре посочените инвеститори да притежават дялово участие в командитно дружество по германското право, тъй като при последващо преобразуване на техните дялови участия в дружествени дялове или акции от капиталово дружество тези инвеститори ще трябва незабавно да заплатят данък върху скритите увеличения на стойността. Въпреки това подобно ограничение, което по принцип е забранено от разпоредбите относно свободното движение на капитали, може да бъде обосновано с доводи, свързани със запазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.

   Във връзка с това единствено обстоятелството, че дяловете в дадено командитно дружество се преобразуват в дружествени дялове или акции в капиталово дружество, като в резултат на това определен приход се отклонява от упражняването на данъчната компетентност на държавата членка, на чиято територия е формиран посоченият приход, е достатъчно, за да обоснове съществуването на разпоредба като разглежданата в главното производство, доколкото тя определя размера на данъка върху този приход към момента на посоченото преобразуване.

   (вж. точки 41, 43, 49, 55 и 58; точка 1 от диспозитива)

4.  Правната уредба на дадена държава членка, която предвижда незабавното данъчно облагане на възникналите на нейната територия скрити увеличения на стойността, не надхвърля необходимото за постигане на целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки, тъй като, ако данъчнозадълженото лице предпочете разсрочване на плащането, задължението за предоставяне на банкова гаранция се налага в зависимост от действителния риск от несъбиране на данъка.

   В действителност такива гаранции имат сами по себе си ограничително въздействие, тъй като те лишават данъчнозадълженото лице от възможността да ползва предоставеното като обезпечение имущество. Следователно подобно изискване по принцип не би могло да бъде поставяно без предварителна преценка на риска от несъбиране на дължимия данък.

   (вж. точки 66, 67 и 69; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑164/12

DMC Beteiligungsgesellschaft mbH

срещу

Finanzamt Hamburg-Mitte

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg)

„Данъчни въпроси — Корпоративен данък — Прехвърляне на дялове в персонално дружество към капиталово дружество — Балансова стойност — Стойност по последваща оценка — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Незабавно облагане на скритите увеличения на стойността — Различно третиране — Ограничение на свободното движение на капитали — Запазване на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 23 януари 2014 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор

   (член 267 ДФЕС)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Включване — Неприложимост на разпоредбите за свободата на установяване

   (членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Недопустимост — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Преценка от националния съд

   (член 63 ДФЕС)

4. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национална правна уредба, предвиждаща незабавно облагане на скритите увеличения на стойността на активите, които са възникнали вследствие на прехвърляне на дялови участия от персонално дружество към капиталово дружество — Недопустимост — Обосноваване — Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки — Условие — Пропорционалност

   (член 63 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 24—26)

2.  Правна уредба на държава членка, която постановява, че активите, апортирани от персонално дружество в капитала на капиталово дружество със седалище в тази държава членка, се оценяват по стойността им по последваща оценка, вследствие на което тези активи стават облагаеми преди ефективната им реализация, като свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността са възникнали на територията на посочената държава членка, трябва да бъде разгледана единствено с оглед на свободното движение на капитали, както то е закрепено в член 63 ДФЕС, поради което прилагането на тази правна уредба в определен специфичен случай не зависи от размера на дяловото участие на съответния инвеститор в командитното дружество, чиито дялове са апортирани в капиталово дружество срещу получаване на определени дружествени дялове. В действителност съгласно тази правна уредба не се поставя изискване инвеститорът да притежава определено дялово участие, което да му гарантира упражняването на определено влияние върху решенията, вземани от командитното или от капиталовото дружество.

   Следователно подобна правна уредба се отнася в по-малка степен към процеса на установяване на съответното предприятие, отколкото към процеса по прехвърляне на активи от командитно към капиталово дружество.

   (вж. точки 27, 34, 37 и 38)

3.  Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки може да обоснове правна уредба на дадена държава членка, която постановява, че активите, апортирани от командитно дружество в капитала на капиталово дружество със седалище на територията на тази държава членка, следва да се оценяват задължително по стойността им по последваща оценка, вследствие на което, преди ефективната им реализация, стават облагаеми свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на посочената държава членка, тъй като в действителност тя няма да има възможност да упражни данъчната си компетентност по отношение на тези увеличения на стойността към момента на ефективната им реализация, като това обстоятелство следва да бъде установено от националната юрисдикция.

   Несъмнено подобна правна уредба е от естеството да възпре посочените инвеститори да притежават дялово участие в командитно дружество по германското право, тъй като при последващо преобразуване на техните дялови участия в дружествени дялове или акции от капиталово дружество тези инвеститори ще трябва незабавно да заплатят данък върху скритите увеличения на стойността. Въпреки това подобно ограничение, което по принцип е забранено от разпоредбите относно свободното движение на капитали, може да бъде обосновано с доводи, свързани със запазването на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки.

   Във връзка с това единствено обстоятелството, че дяловете в дадено командитно дружество се преобразуват в дружествени дялове или акции в капиталово дружество, като в резултат на това определен приход се отклонява от упражняването на данъчната компетентност на държавата членка, на чиято територия е формиран посоченият приход, е достатъчно, за да обоснове съществуването на разпоредба като разглежданата в главното производство, доколкото тя определя размера на данъка върху този приход към момента на посоченото преобразуване.

   (вж. точки 41, 43, 49, 55 и 58; точка 1 от диспозитива)

4.  Правната уредба на дадена държава членка, която предвижда незабавното данъчно облагане на възникналите на нейната територия скрити увеличения на стойността, не надхвърля необходимото за постигане на целта за запазване на разпределението на правомощията за данъчно облагане между държавите членки, тъй като, ако данъчнозадълженото лице предпочете разсрочване на плащането, задължението за предоставяне на банкова гаранция се налага в зависимост от действителния риск от несъбиране на данъка.

   В действителност такива гаранции имат сами по себе си ограничително въздействие, тъй като те лишават данъчнозадълженото лице от възможността да ползва предоставеното като обезпечение имущество. Следователно подобно изискване по принцип не би могло да бъде поставяно без предварителна преценка на риска от несъбиране на дължимия данък.

   (вж. точки 66, 67 и 69; точка 2 от диспозитива)