Дело C‑204/13

Finanzamt Saarlouis

срещу

Heinz Malburg

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност — Възникване и обхват на правото на приспадане — Прекратяване на дружество от съдружник — Придобиване на част от клиентелата на това дружество — Непарична вноска в друго дружество — Плащане на данък по получени доставки — Евентуално приспадане“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 13 март 2014 г.

Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Възникване и обхват на правото на приспадане — Придобиване от един от съдружниците на част от клиентелата на дружеството с цел безвъзмездното ѝ пренасочване към ново дружество — Право на приспадане — Липса — Принцип на данъчен неутралитет — Неприложимост

(член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Директива 77/388 на Съвета)

Предвид принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкуват в смисъл, че съдружник в гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, който придобива от това дружество част от клиентелата с единствената цел непосредствено след това безвъзмездно да я пренасочи към новоучредено с неговото решаващо участие гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, което да я ползва за целите на търговската си дейност, без обаче тази клиентела да е включена в имуществото на новоучреденото дружество, няма право да приспадне данъка върху добавената стойност, който е платил при придобиването на въпросната клиентела.

Всъщност това пренасочване на клиентелата към новото дружество е безвъзмездно и следователно не попада в приложното поле нито на член 2, параграф 1 от Шеста директива, който се отнася единствено до възмездно извършваните доставки на стоки или услуги, нито на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, който се отнася до използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него.

Освен това принципът на данъчен неутралитет се отразява в режима на приспадане, режим, който цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен данък върху добавената стойност в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на данъка върху добавената стойност следователно гарантира пълен неутралитет при данъчното облагане на всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че посочените дейности сами по себе си подлежат на облагане с данъка. Принципът на данъчен неутралитет следователно не се прилага към хипотезата на безвъзмездно пренасочване на клиентелата към дадено дружество, доколкото това не е сделка, попадаща в обхвата на данъка върху добавената стойност.

(вж. точки 36, 41, 42 и 47 и диспозитива)