Дело C-383/10

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС — Членове 36 и 40 от Споразумението за ЕИП — Данъчно законодателство — Освобождаване от данъци само на изплатените от местни банки лихви, като изплатените лихви от установените в чужбина банки се изключват“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 6 юни 2013 г.

1. Държави членки — Запазена компетентност — Пряко данъчно облагане — Задължение за упражняване на тази компетентност при спазване на правото на Съюза

2. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Данъчно законодателство — Национална правна уредба, освобождаваща от данъци само изплатените от местни банки лихви, като изплатените лихви от установените в чужбина банки се изключват — Обосновка, изведена от необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол — Недостатъчно инструменти за сътрудничество на равнището на Съюза — Обща презумпция за данъчна измама или за отклонение от данъчно облагане — Недопустимост

   (член 56 ДФЕС; член 36 от Споразумението за ЕИП; Директива 77/799 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 40)

2.  Не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС и по член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство държава членка, създаваща и поддържаща правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, тъй като освобождава от данъци само изплатените от местни банки лихви.

   Национална правна уредба, която въвежда различен режим за данъчно облагане на лихвите от спестовен влог в зависимост от това дали са платени от установени в дадена държава членка банки, създава пречка за свободното предоставяне на услуги. В резултат тази уредба възпира местните лица в дадена държава членка да използват услугите на банки, които са установени в други държави членки, и да разкриват и поддържат спестовни сметки в банки, които не са установени в държавата членка по пребиваване. Режим за данъчно облагане, който създава пречки за свободното предоставяне на услуги, може да бъде обоснован с необходимостта да се гарантира ефективността на данъчния контрол, както и с борбата с данъчните измами и отклоненията от данъчно облагане, ако зачита принципа на пропорционалност, в смисъл че трябва да бъде в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не трябва да надхвърля необходимото за постигането ѝ.

   Същевременно не може да се приеме обосновка, изведена от недостатъчността на инструментите за сътрудничество на равнището на Съюза, тъй като предвидените механизми в Директива 77/799 относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане позволяват в достатъчна степен на държавите членки да осъществяват контрол върху истинността на декларациите на данъкоплатците относно доходите им, реализирани в друга държава членка. Евентуалните трудности при събиране на необходимата информация или възможните пропуски при осъществяването на сътрудничеството между техните данъчни администрации не може да обоснове ограничаването на гарантираните от Договора основни свободи. Всъщност няма никаква пречка съответните данъчни власти да изискат от данъчнозадълженото лице доказателствата, които считат за необходими за правилното определяне на съответните данъци, и евентуално да откажат предоставянето на исканото освобождаване от данък, ако тези доказателства не бъдат представени.

   Освен това обосноваването с опасността от двойно освобождаване, тоест косвено с борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, е допустимо само ако се отнася до напълно изкуствени схеми, чиято цел е да се заобиколи данъчният закон, което изключва всяка обща презумпция за измама. Следователно обща презумпция за данъчна измама или отклонение от данъчно облагане не е достатъчна, за да се обоснове данъчна мярка, която накърнява целите на Договора.

   (вж. точки 44, 45, 47, 49, 51—54, 61, 64 и 75 и диспозитива)