Дело C-577/10

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Национална правна уредба, налагаща на установените в други държави членки независими доставчици на услуги задължение за предварително деклариране — Наказателни санкции — Пречка за свободното предоставяне на услуги — Обективно обосновано разграничение — Императивни изисквания от общ интерес — Предотвратяване на измамите — Борба срещу нелоялната конкуренция — Защита на самонаети лица — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 19 декември 2012 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост — Иск относно съдържанието и прилагането на национална разпоредба, които не са оспорени от съответната държава членка — Изпълнение на изискванията за доказване

   (член 258 ДФЕС)

2. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Забрана — Обхват

   (член 56 ДФЕС)

3. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Командироване на самонаети лица — Задължение за предварително деклариране, което е в тежест само на установените в други държави членки доставчици на услуги — Обосновка, изведена от императивни изисквания от общ интерес — Предотвратяване на измамите, борба срещу нелоялната конкуренция и пропорционалност — Недопустимост

   (член 56 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 34 и 35)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 38)

3.  Държава членка, която приема национална правна уредба, налагаща на установените в други държави членки независими доставчици на услуги задължение да подадат декларация, преди да започнат да упражняват дейността си в съответната държава членка, не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС.

   В това отношение националната правна уредба, отнасяща се до област, която не е била предмет на хармонизация на равнището на Съюза и прилагана без разлика по отношение на всички лица или предприятия, упражняващи дейност на територията на съответната държава членка, може да бъде обоснована, въпреки че ограничава свободното предоставяне на услуги, доколкото отговаря на императивно изискване от общ интерес, доколкото този интерес не е защитен от правните норми, приложими за предоставящия услугата в държавата членка, където е установен, доколкото е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и доколкото не надхвърля необходимото за нейното постигане.

   Все пак, макар целта за борба срещу измамите по-специално в социалната област и за предотвратяване на злоупотребите, по-конкретно установяването на случаите на представящи се за самонаети лица и борбата срещу недекларирания труд, да може да се свърже не само с целта за защита на финансовото равновесие на системата за социална сигурност, но и с целите за предотвратяване на нелоялната конкуренция и на социалния дъмпинг, както и за закрила на работниците, включително на независимите доставчици на услуги, не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за ФЕС, а съответната държава членка следва да обоснове достатъчно убедително по какъв начин разглежданата правна уредба не надхвърля границите на необходимото за постигането на тези цели.

   (вж. точки 44, 45, 53, 55 и 57 и диспозитива)

Дело C-577/10

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Национална правна уредба, налагаща на установените в други държави членки независими доставчици на услуги задължение за предварително деклариране — Наказателни санкции — Пречка за свободното предоставяне на услуги — Обективно обосновано разграничение — Императивни изисквания от общ интерес — Предотвратяване на измамите — Борба срещу нелоялната конкуренция — Защита на самонаети лица — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 19 декември 2012 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост — Иск относно съдържанието и прилагането на национална разпоредба, които не са оспорени от съответната държава членка — Изпълнение на изискванията за доказване

   (член 258 ДФЕС)

2. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Забрана — Обхват

   (член 56 ДФЕС)

3. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Командироване на самонаети лица — Задължение за предварително деклариране, което е в тежест само на установените в други държави членки доставчици на услуги — Обосновка, изведена от императивни изисквания от общ интерес — Предотвратяване на измамите, борба срещу нелоялната конкуренция и пропорционалност — Недопустимост

   (член 56 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 34 и 35)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 38)

3.  Държава членка, която приема национална правна уредба, налагаща на установените в други държави членки независими доставчици на услуги задължение да подадат декларация, преди да започнат да упражняват дейността си в съответната държава членка, не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС.

   В това отношение националната правна уредба, отнасяща се до област, която не е била предмет на хармонизация на равнището на Съюза и прилагана без разлика по отношение на всички лица или предприятия, упражняващи дейност на територията на съответната държава членка, може да бъде обоснована, въпреки че ограничава свободното предоставяне на услуги, доколкото отговаря на императивно изискване от общ интерес, доколкото този интерес не е защитен от правните норми, приложими за предоставящия услугата в държавата членка, където е установен, доколкото е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и доколкото не надхвърля необходимото за нейното постигане.

   Все пак, макар целта за борба срещу измамите по-специално в социалната област и за предотвратяване на злоупотребите, по-конкретно установяването на случаите на представящи се за самонаети лица и борбата срещу недекларирания труд, да може да се свърже не само с целта за защита на финансовото равновесие на системата за социална сигурност, но и с целите за предотвратяване на нелоялната конкуренция и на социалния дъмпинг, както и за закрила на работниците, включително на независимите доставчици на услуги, не е достатъчна обща презумпция за измама, за да се обоснове мярка, която накърнява целите на Договора за ФЕС, а съответната държава членка следва да обоснове достатъчно убедително по какъв начин разглежданата правна уредба не надхвърля границите на необходимото за постигането на тези цели.

   (вж. точки 44, 45, 53, 55 и 57 и диспозитива)