Keywords
Summary

Keywords

Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство

(член 56 ЕО)

Summary

Член 56 ЕО не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която местните данъчнозадължени лица, които получават лихви или дивиденти от влогове или инвестиции в друга държава членка, следва да заплащат допълнителен общински данък, освен ако не възложат изплащането на тези доходи от движими вещи и капитал на посредник, установен в държавата членка, на която са местни лица, докато същият вид доходи с произход от влогове или инвестиции в държавата членка, на която са местни лица, може да не се декларират, тъй като вече са обложени при източника, и в този случай не се облагат с допълнителния данък.

Всъщност въвеждането от държава членка на подобна разлика в третирането в зависимост от мястото на инвестиране на капитала разубеждава местните за тази държава членка лица да инвестират капитала си в установени в друга държава членка дружества и същевременно създава ограничения за установените в други държави членки дружества, доколкото поражда за тях пречки при набирането на капитал в първата държава членка. В това отношение положението на данъчнозадължените лица, които имат влогове или инвестиции в тази държава членка, не се различава от положението на данъчнозадължените лица, които имат влогове или инвестиции в друга държава членка. Всъщност в рамките на такава правна уредба местните данъчнозадължени лица, които са получили доходи от инвестиции или влогове в друга държава членка, дължат данък върху тези доходи в държавата членка, на която са местни лица, по същия начин като местните данъчнозадължени лица, които са получили доходи от инвестиции или влогове в последната държава членка. Ето защо при такива условия обстоятелството, че към посочените доходи се прилагат различни техники на облагане, поражда именно разликата в третирането, в резултат от която само доходите от инвестиции или влогове в друга държава членка задължително се облагат с допълнителния общински данък, а не отразява евентуалното различно положение на съответните данъчнозадължени лица за целите на посочения данък. Всъщност за целите на подобен данък, който се установява от големите райони и общините за всички данъчнозадължени лица от един и същ район или една и съща община и чиято основа включва данъка върху доходите на физическите лица, местните данъчнозадължени лица, които получават доходи от инвестиции или влогове в друга държава членка, не се намират в обективно различно положение от местните данъчнозадължени лица, които получават доходи от инвестиции или влогове в държавата членка, на която са местни лица. При тези условия съответната правна уредба представлява ограничение на свободното движение на капитали.

Необходимостта от запазване на съгласуваността на данъчната система не обосновава въвеждането на подобно ограничение, след като няма конкретно данъчно задължение, с което да се компенсира предимството под формата на освобождаване на данъчнозадължените лица от допълнителния общински данък върху доходите от влогове и инвестиции в държавата членка, на която са местни лица. Освен това, макар да подкрепя твърдението, че събирането на данъка при източника може да се извършва само от местни посредници, необходимостта да се запази ефективността на данъчния контрол не може да обоснове данъчна уредба, при която доходите, за които се плаща, и доходите, за които не се плаща данък при източника, са подложени на различно третиране за целите на допълнителния общински данък.

(вж. точки 31, 45—48, 57, 59, 62 и диспозитива)