Keywords
Summary

Keywords

1. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Обществени поръчки за строителство — Понятие

(член 1, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Обществени поръчки за строителство — Понятие

(член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Обществени поръчки за строителство — Понятие — Изисквания на възлагащия орган — Понятие

(член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Концесия за строителство — Понятие

(член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Приложно поле

(член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

Summary

1. Понятието „обществени поръчки за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги не изисква строителните работи, представляващи предмет на поръчката, да се извършват материално или физически за възлагащия орган, доколкото те са извършени в прекия икономически интерес на този орган. Упражняването от последния на регулаторни правомощия в областта на градоустройството не е достатъчно за изпълнението на последното условие.

Всъщност по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18 обществените поръчки са писмени договори с определен паричен интерес. Възмездният характер на договора предполага, че сключилият обществената поръчка възлагащ орган ще получи по силата на тази поръчка определена насрещна престация. Тази престация се състои в извършването на целените от възлагащия орган строителни работи.

В това отношение понятието „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 налага строителните работи, предмет на поръчката, да бъдат извършени в прекия икономически интерес на възлагащия орган, без обаче да е необходимо престацията да бъде под формата на придобиване на материален или физически обект.

Обикновеното упражняване на регулаторни правомощия в областта на градоустройството обаче, насочено към реализирането на обществения интерес, няма за предмет получаването на договорна престация, нито задоволяването на прекия икономически интерес на възлагащия орган, както се изисква от член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18.

(вж. точки 45, 48, 54, 57 и 58; точка 1 от диспозитива)

2. Понятието „обществени поръчки за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги изисква изпълнителят да поеме пряко или непряко задължението да извърши строителните работи, предмет на поръчката, и изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред при условията и по реда, установени от националното право.

Понеже става дума за възмезден договор, една обществена поръчка за строителство предполага, че изпълнителят се задължава да извърши престацията, предмет на договора, срещу определена насрещна престация. Тъй като произтичащите от поръчката задължения са юридически обвързващи, тяхното изпълнение трябва да може да се иска по съдебен ред. При липсата на предвидена от правото на Съюза правна уредба и в съответствие с принципа на процесуална автономия условията и редът за изпълнение на тези задължения са оставени на националното право.

(вж. точки 60, 62 и 63; точка 2 от диспозитива)

3. „Изискванията на възлагащия орган“ по смисъла на третата хипотеза, съдържаща се в член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, не могат да се състоят в обикновения факт, че публичноправен орган разглежда някои строителни планове, които са му представени, или взема решение при упражняването на своите правомощия в областта на урбанистичното регулиране.

Всъщност, за да може да се приеме, че възлагащият орган е уточнил своите изисквания по смисъла на посочената разпоредба, необходимо е той да е взел мерки за определяне на характеристиките на строежа или поне да упражнява решаващо влияние върху проектирането му.

(вж. точки 67—69; точка 3 от диспозитива)

4. В ситуация, при която публичноправен орган продава земя, върху която приобретателят възнамерява да извърши последващи строителни работи, съответстващи на определени от административно-териториална единица цели по урбанистично развитие на населените места, е изключена концесия за строителство по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги.

За да може възлагащ орган да прехвърли на своя съдоговорител правото да експлоатира даден строеж по смисъла на тази разпоредба, е необходимо този възлагащ орган да може да разпорежда с експлоатацията на въпросния строеж. Обикновено не е такъв случаят, когато правото на експлоатация произтича единствено от правото на собственост на съответния оператор.

Всъщност собственикът на дадена земя има правото да я експлоатира при спазване на приложимите правни норми. Докато операторът разполага с правото да експлоатира земята, на която е собственик, по принцип е изключена възможността публичен орган да предостави концесия относно тази експлоатация.

Освен това същността на концесията се състои във факта, че концесионерът носи сам основния или във всеки случай значителния икономически риск, свързан с експлоатацията. В това отношение несигурността на изпълнителя относно това дали службата по териториално устройство на съответната административно-териториална единица ще одобри или не неговите планове е свързана с регулаторните правомощия на възлагащия орган в областта на градоустройството, а не с произтичащото от дадена концесия договорно отношение. Следователно рискът не е свързан с експлоатацията.

Във всички случаи, що се отнася до продължителността на концесиите, сериозни мотиви, сред които фигурира по-специално запазването на конкуренцията, навеждат на мисълта, че предоставянето на концесии за неограничен срок би било в противоречие с правния ред на Съюза.

(вж. точки 72—80; точка 4 от диспозитива)

5. Разпоредбите на Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги не се прилагат към ситуация, при която публичноправен орган продава земя на предприятие, докато друг публичноправен орган възнамерява да възложи поръчка за строителство върху тази земя, макар последният все още да не е взел формално решение да пристъпи към възлагането на тази поръчка и макар нито един от публичноправните органи, нито засегнатото предприятие да са договорили правнообвързващи задължения в това отношение.

Всъщност дори да е уместно да не се изключва изначално прилагането на Директива 2004/18 към процедура за възлагане в две фази, която се характеризира с продажбата на земя, която впоследствие ще бъде обект на поръчка за строителство, като тези операции се считат за едно цяло, единствено намеренията за сключване на поръчка не представляват обвързващи задължения и по никакъв начин не могат да изпълнят условието за писмен договор, което се изисква от самото понятие за обществена поръчка, предвидено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2004/18.

(вж. точки 82, 84, 88 и 89; точка 5 от диспозитива)