Дело C-304/08

Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

срещу

Plus Warenhandelsgesellschaft mbH

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Национална правна уредба, която предвижда принципна забрана на търговски практики, които поставят участието на потребителите в игра с награди в зависимост от придобиването на стока или получаването на услуга“

Заключение на генералния адвокат г-жа V. Trstenjak, представено на 3 септември 2009 г.   I ‐ 219

Решение на Съда (първи състав) от 14 януари 2010 г.   I ‐ 254

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите — Директива 2005/29

(Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба, която предвижда принципна забрана, без да отчита конкретните обстоятелства на случая, на търговските практики, които поставят участието на потребителите в конкурс с награди или в игра с награди в зависимост от придобиването на стока или от получаването на услуга.

Всъщност Директива 2005/29 въвежда в приложение I изчерпателен списък от 31 търговски практики, които в съответствие с член 5, параграф 5 от тази директива се считат за нелоялни „при всякакви обстоятелства“. Следователно, както изрично уточнява съображение 17 от посочената директива, единствено тези търговски практики могат да се считат за нелоялни, без да стават обект на оценка на всеки конкретен случай съгласно разпоредбите на членове 5—9 от Директива 2005/29. В този смисъл национална правна уредба, която въвежда принципна забрана на практиките, които поставят участието на потребителите в игра или в конкурс в зависимост от закупуването на стоки или получаването на услуги, не отговаря на изискванията, поставени от посочената директива.

Накрая, посочената правна уредба е в противоречие със съдържанието на член 4 от Директива 2005/29, който изрично забранява на държавите членки да запазват или да приемат по-ограничителни национални мерки, дори когато такива мерки са насочени към осигуряване на по-високо ниво на защита на потребителите.

(вж. точки 45, 47, 50 и 54 и диспозитива)