Дело T‑235/18

Qualcomm, Inc.

срещу

Европейска комисия

Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 15 юни 2022 година

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на чипсети за LTE — Решение, с което се установява нарушение на член 102 ДФЕС и на член 54 от Споразумението за ЕИП — Плащания за изключителни права — Право на защита — Член 19 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 — Отстраняващ ефект“

1. Съдебно производство — Представяне на доказателства — Срок — Допълнителни доказателства, представени след приключване на писмената фаза на производството — Условия — Изключителни обстоятелства, които могат да мотивират такова късно представяне

   (член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

   (вж. т. 127—129, 138 и 143)

2. Конкуренция — Административно производство — Спазване на правото на защита — Право на изслушване — Нарушение вследствие на нередовност, допусната от Комисията — Условия —Възможност засегнатото предприятие по-добре да се защити в отсъствието на тази нередовност — Преценка за всеки отделен случай

   (член 102 ДФЕС, член 54 от Споразумението за ЕИП, член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 157—161)

3. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за снемане на обяснения — Обяснения, свързани с предмета на разследването — Задължение на Комисията да записва всяко снемане на обяснения изцяло в избрана от нея форма — Обхват

   (член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 183, 185—191, 196, 198—200, 238, 245 и 249)

4. Конкуренция — Административно производство — Достъп до преписката — Документи, които не се съдържат в преписката от разследването — Релевантност на непредоставената информация за защитата на засегнатото предприятие — Обхват на доказателствената тежест, която това предприятие носи — Вземане предвид на специфичните обстоятелства в конкретния случай —Нарушение на правото на защита

   (член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 202, 206—208, 210, 212, 224, 252, 256—260, 266, 288 и 290—296)

5. Конкуренция — Административно производство — Спазване на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Уличаващи данни, предадени устно от трето лице преди първото действие по разследване — Задължение за предоставяне на достъп до тях на засегнатото предприятие, при необходимост чрез създаване на писмен документ

   (член 102 ДФЕС, член 54 от Споразумението за ЕИП, член 41, параграф 2, букви а) и б) от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 274—283)

6. Конкуренция — Административно производство — Спазване на правото на защита — Изложение на възраженията — Внасяне на изменение в преценките на Комисията в хода на производството —Ограничаване на обхвата на твърденията за нарушения, което оказва влияние върху съществени параметри на икономическия анализ, представен от засегнатото предприятие с цел доказване на липсата на сочения отстраняващ ефект — Липса на уведомяване или на изслушване на засегнатото предприятие по този повод — Нарушение на правото на изслушване

   (член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

   (вж. т. 319—323, 329—334 и 336—340)

7. Господстващо положение — Злоупотреба — Отстъпки за изключителни права или за лоялност —Годност за ограничаване на конкуренцията и за пораждане на отстраняващ ефект — Задължение да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства — Невземане предвид на липсата на конкурент, който да е в състояние да отговори в основната им част на нуждите на получателя на разглежданите плащания през релевантния период

   (вж. т. 354—356, 396—398 и 405—417)

8. Господстващо положение — Злоупотреба — Плащания за изключителни права — Годност за ограничаване на конкуренцията и за пораждане на отстраняващ ефект — Разглеждане на действително настъпилите последици от разглежданите плащания във връзка с част от нуждите на получателя на плащанията през част от релевантния период — Недостатъчност на такъв анализ за потвърждаване на годността на тези плащания да породят отстраняващ ефект за всички нужди на получателя на плащанията през релевантния период

   (член 102 ДФЕС, член 54 от Споразумението за ЕИП)

   (вж. т. 439—442)

Резюме

Жалбоподателят Qualcomm Inc. е дружество от САЩ, което разработва и доставя базови чипсети (наричани по-нататък „чипсети“), предназначени за оборудване на смартфони и таблети, за да им позволят да се свързват с клетъчните мрежи ( 1 ) в зависимост от съответния стандарт. Така чипсетите се доставят на производители на оригинално оборудване, сред които Apple Inc., които ги влагат в своите устройства.

С решение от 24 януари 2018 г. ( 2 ) Европейската комисия налага на жалбоподателя глоба от почти един милиард евро, затова че е злоупотребил с господстващото си положение на световния пазар на чипсети, съвместими със стандарта LTE, през периода февруари 2011 г.—септември 2016 г.

Според Комисията тази злоупотреба се е характеризирала с предоставянето на стимулиращи плащания по силата на споразумения между жалбоподателя и Apple. Всъщност тези споразумения са предвиждали жалбоподателят да предоставя на Apple стимулиращи плащания, при условие че последното се снабдява от него с всички необходими му чипсети за LTE. При тези обстоятелства Комисията приема, че тези плащания, които тя квалифицира като плащания за изключителни права, са били годни да породят антиконкурентен ефект, доколкото са намалили стимулите на Apple да се обърне към конкурентни доставчици на чипсети за LTE, което се потвърждавало от вътрешните документи и обясненията на Apple.

Със своето решение Общият съд отменя изцяло обжалваното решение, като се обосновава, от една страна, с констатация за множество процесуални нарушения, засегнали правото на защита на жалбоподателя, и от друга страна, с анализ на антиконкурентните последици на разглежданите плащания, който той намира за непълен и неспособен да потвърди годността на тези плащания да породят такива последици. Така той дава уточнения относно обхвата на задълженията на Комисията във връзка, от една страна, със съставянето на административната преписка, за да позволи на всяко разследвано предприятие надлежно да се позове на своето право на защита, и от друга страна, с нейния анализ на годността за отстраняване на поне също толкова ефективни конкуренти.

Преценка на Общия съд

Преди всичко останало Общият съд се произнася по допустимостта на някои допълнителни доказателства, представени от жалбоподателя след приключването на писмената фаза на съдебното производство. В основната си част тези доказателства се състоят от две съвкупности от документи, произхождащи от две съдебни процедури в САЩ. Като припомня, че късното отправяне на доказателствени искания може да бъде прието само при условие че е обосновано с изключителни обстоятелства, като невъзможност съответните доказателства да бъдат представени по-рано, Общият съд приема в случая, че обратно на твърденията на Комисията, по-конкретно предвид условията, при които жалбоподателят ги е получил, той не е разполагал с посочените доказателства при подаването на писмените си изявления. Следователно Общият съд приема, че така представените допълнителни доказателства следва да се приемат.

По същество Общият съд първо разглежда основанието, изведено от явни процесуални нарушения, като избира да започне разглеждането с твърденията за нарушение на правото на защита във връзка със съставянето на преписката по делото, а след това да продължи с разликите между изложението на възраженията и обжалваното решение.

Що се отнася, от една страна, до съставянето на преписката, Общият съд припомня от самото начало, че Комисията има задължение да записва в избрана от нея форма точното съдържание на всяко обяснение, снето на основание член 19 от Регламент № 1/2003 за събиране на информация, свързана с предмета на разследването.

В случая Общият съд отбелязва, първо, че данните, предоставени от Комисията на жалбоподателя по негово искане след получаване на обжалваното решение, разкриват провеждането на срещи и телефонни конференции с трети лица в качеството им на конкуренти или клиенти на жалбоподателя. В това отношение Общият съд счита, че индициите за предмета на тези разговори позволяват те да бъдат квалифицирани като снемане на обяснения, които в това си качество се подчиняват на горепосоченото задължение за записване. С оглед на доказателствата в преписката Общият съд констатира, че предоставените от Комисията записки не дават никаква информация относно съдържанието на проведените в хода на тези разговори обсъждания, и в частност относно естеството на дадените сведения по разглежданите теми. Ето защо Общият съд констатира първо неизпълнение на задълженията на Комисията за записване на въпросните разговори и за включване на тези записи в преписката по делото.

Второ, според Общия съд същото се отнася и до разговорите с трето лице, чието съществуване е разкрито още по-късно, в хода на съдебното производство. Всъщност, след като отбелязва, че Комисията безспорно не е документирала тези разговори, Общият съд се позовава на представените в преписката доказателства и на подробен анализ на техния процесуален контекст, за да констатира, че те са се отнасяли най-малко отчасти до информация, свързана с предмета на спорното разследване, и следователно са представлявали снемане на обяснения, налагащи записване.

Трето, Общият съд констатира още едно нарушение на Комисията при съставянето на административната преписка. В това отношение той посочва, че представените от Комисията пред Общия съд данни разкриват среща с трето лице информатор, проведена преди започването на разследването от страна на Комисията, както и изразени от последното по този повод уличаващи твърдения. След като изтъква, че Комисията изобщо не е документирала тази среща, Общият съд приема, че този пропуск представлява процесуално нарушение. Всъщност, макар горепосоченото задължение за записване да не обхваща разговорите, предхождащи първото действие по разследването, както е в случая, това не означава, че Комисията не носи по-общото задължение да позволи на разследваните предприятия надлежно да получат достъп до уличаващите данни в нейната преписка. От това в частност следва, че тя е длъжна да документира в писмен вид и да приложи към преписката всяка среща с трето лице информатор, която ѝ е позволила да получи устно уличаващи данни, които възнамерява да използва, което в случая е пропуснала да направи.

Що се отнася до последиците от така констатираните три серии процесуални нарушения, от постоянната съдебна практика се установява, че при наличието на такива нарушения има нарушение на правото на защита само ако предприятието жалбоподател докаже, че е можело по-добре да се защити в тяхно отсъствие. В случая Общият съд отбелязва, че изложените от жалбоподателя при обсъжданията данни доказват, че тези срещи и телефонни конференции са можели да разкрият съществена информация за развитието на производството, която е можела да бъде релевантна за жалбоподателя, като му позволи да успее по-добре да се защити, по-специално с оглед качеството на въпросните трети страни.

Що се отнася, от друга страна, до разликите между изложението на възраженията и обжалваното решение, Общият съд най-напред отбелязва, че обжалваното решение се ограничава да констатира злоупотреба само на пазара на чипсети за LTE, докато изложението на възраженията е предвиждало злоупотреба както на този пазар, така и на пазара на чипсети за UMTS. В отговор на изложението на възраженията жалбоподателят е искал да докаже посредством икономически анализ, наречен „анализ на критичния марж“ ( 3 ), че разглежданите плащания не са били в състояние да породят отстраняващ ефект на тези два пазара. В обжалваното решение Комисията отхвърля този анализ. Общият съд обаче приема, че доколкото изменението на твърденията за нарушение, засягащо обхвата на злоупотребата, е имало влияние върху релевантността на данните, на които се основава анализът на жалбоподателя, целящ да оспори годността на неговото поведение да породи отстраняващ ефект, Комисията е била длъжна да му даде възможност да бъде изслушан и евентуално да адаптира своя анализ, за да вземе предвид оттеглянето на твърденията за нарушения, свързани с чипсетите за UMTS, чиято доставка вече не е била оспорвана от Комисията. Ето защо, доколкото Комисията не е изслушала надлежно жалбоподателя по този въпрос, Общият съд приема, че тя е нарушила неговото право на защита.

Като подчертава, че така установените нарушения на правото на защита на жалбоподателя са достатъчни, за да обосноват отмяната на обжалваното решение, Общият съд все пак намира за уместно да продължи разглеждането след приемането на основанието за нарушение на правото на защита.

Така на втория етап Общият съд разглежда основанието за явни грешки в прилагане на правото и в преценката, с което се оспорва заключението, че разглежданите плащания са били годни да породят потенциални антиконкурентни последици.

В това отношение Общият съд най-напред припомня, че според постоянната съдебна практика, когато, като се основава на доказателства, предприятие оспори, че поведението, в което е упрекнато, е било годно да ограничи конкуренцията, и по-конкретно да породи отстраняващ ефект, Комисията е длъжна да извърши анализ на годността за отстраняване на конкурентите, които са поне също толкова ефективни, за да докаже, че поведението, в което е упрекнато, има характер на злоупотреба.

Най-напред Общият съд отбелязва, че поведението, в което е упрекнат жалбоподателят, се вписва единствено в рамките на неговите договорни отношения с Apple през разглеждания период. След подробен анализ на обжалваното решение и на дадената от Комисията информация Общият съд отбелязва, че от една страна, Комисията приема, че разглежданите плащания са намалили стимулите на Apple да се обърне към конкурентите на жалбоподателя, за да се снабдява с чипсети за LTE за всички свои устройства, а именно iPhone и iPad, като се обосновава с анализ на годността на посочените плащания да породят антиконкурентни последици. От друга страна, Комисията приема, че посочените плащания действително са намалили стимулите на Apple да се обърне към конкурентите на жалбоподателя, за да се снабдява с чипсети за LTE за някои от своите устройства, а именно за някои модели iPad, които Apple е възнамерявало да пусне през 2014 г. и 2015 г., като се основава на анализ на реалните последици от посочените плащания.

При това положение Общият съд разглежда твърденията на жалбоподателя за нарушения, отнасящи се до тези два аспекта от анализа на Комисията.

На първо място, Общият съд констатира, че за да достигне до извода, че разглежданите плащания са били годни да ограничат конкуренцията при всички необходими на Apple чипсети за LTE както за iPhone, така и за iPad, Комисията е пропуснала да вземе предвид всички релевантни фактически обстоятелства. Всъщност в това отношение Комисията е приела, че разглежданите плащания са намалили стимулите на Apple да се обърне към конкурентите на жалбоподателя, за да се снабдява с чипсети за LTE, макар от обжалваното решение да се установява, че Apple не е имало техническа алтернатива на чипсетите за LTE на жалбоподателя за преобладаващата част от своите нужди през разглеждания период, а именно частта, отговаряща по същество на устройствата iPhone. Общият съд припомня, че тъй като е трябвало да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, свързани с разглежданото поведение, анализът на антиконкурентната годност на това поведение не е можел да бъде чисто хипотетичен.

На второ място, Общият съд намира извода, че разглежданите плащания действително са намалили стимулите на Apple да се обърне към конкурентите на жалбоподателя, за да се снабдява с чипсети за LTE за нуждите си за някои модели iPad за пускане през 2014 г. и 2015 г., за недостатъчен, за да се установи техният антиконкурентен характер. В това отношение Общият съд приема, че този анализ не може да санира невземането предвид на всички релевантни фактически обстоятелства при общото доказване на Комисията на годността на разглежданите плащания да породят антиконкурентен ефект през разглеждания период във връзка с всички необходими на Apple чипсети за LTE. Във всеки случай Общият съд посочва, че анализът на посочените реални последици във връзка с някои модели iPad за пускане през 2014 г. и 2015 г. е най-напред опорочен от несъгласуваност на доказателствата, изтъкнати в подкрепа на нейните заключения, след това, че е извършен, без да се вземат предвид всички релевантни за тази цел данни, и накрая, че е извършен чрез позоваване на данни, които не позволяват да се обосноват тези заключения.

Като констатира вследствие от това, че Комисията не е успяла да докаже надлежно, че разглежданите плащания съставляват злоупотреба с господстващо положение, Общият съд уважава основанието за обжалване и отменя обжалваното решение и на това основание.

( 1 ) Чипсетите се използват както за гласови услуги, така и за пренос на данни. Те включват няколко компонента. Съвместимостта им с един или повече стандарти за клетъчна комуникация, като GSM, UMTS или LTE, е сред техните основни характеристики.

( 2 ) Решение C(2018) 240 final на Комисията от 24 януари 2018 година относно производство по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (преписка АТ.40220 — Qualcomm (плащания за изключителни права).

( 3 ) Този анализ е имал за цел да докаже, че хипотетичен също толкова ефективен като жалбоподателя конкурент е можел да се конкурира с последния при доставката на Apple на чипсети, съвместими с двата разглеждани стандарта, като бъде в състояние да му предложи цена, покриваща неговите разходи и в същото време компенсираща Apple за загубата на разглежданите стимулиращи плащания.