Keywords
Summary

Keywords

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство

(член 234 ЕО)

2. Сближаване на законодателствата — Производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство — Директива 89/665 — Задължение на държавите членки да предвидят производство по обжалване — Обезпечително производство

(Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 на Съвета, изменена с Директива 92/50)

3. Сближаване на законодателствата — Производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство — Директива 89/665 — Задължение на държавите членки да предвидят производство по обжалване — Обезпечително производство

(Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 89/665 на Съвета, изменена с Директива 92/50)

4. Право на Съюза — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти

Summary

1. Съдът не може да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване, когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на валидността на правна норма на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.

(вж. точка 43)

2. Член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50, допускат система, при която за получаване в кратък срок на съдебно решение е налице само едно производство, за което е характерно, че в него се постановяват неотложни привременни мерки, че адвокатите нямат право да разменят писмени становища, че по принцип могат да се събират само писмени доказателства, че не се прилагат законовите правила относно доказването и че съдебното решение не води до окончателно установяване на правоотношенията и не е част от производство по постановяване на решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо.

Както се уточнява в пето съображение от Директива 89/665, краткосрочността на процедурите за възлагане на обществени поръчки означава, че е необходимо нарушенията на правото на Съюза да бъдат спешно разглеждани.

За тази цел посочената директива оставя на държавите членки дискреционно правомощие при избора какви процесуални гаранции да предвидят и какви изисквания да въведат във връзка с тях.

(вж. точки 51, 57, 59 и 65; точка 1 от диспозитива)

3. Директива 89/665 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при постановяването на временна мярка съдът да даде тълкуване на Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, което впоследствие се квалифицира като неправилно от съда, който решава спора по същество.

От една страна, съдията по временните мерки постановява решение в рамките на спешна процедура, в която както събирането на доказателства, така и разглеждането на правните основания на страните непременно са по-ограничени, отколкото в производството, в което спорът се решава по същество. От друга страна, за разлика от функцията на съда, който решава спора по същество, функцията на съдията по временните мерки не е да постанови окончателно решение по предявените искания, а да осигури привременна защита на противопоставените интереси, като при необходимост ги претегли.

(вж. точки 77 и 80; точка 2 от диспозитива)

4. Що се отнася до отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради допуснати от нея нарушения на правото на Съюза, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, когато целта на нарушената правна норма на Съюза е да се предоставят права на частноправните субекти, нарушението на тази норма е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. При липсата на правни разпоредби на Съюза в тази област, когато тези условия са налице, следва съгласно вътрешния правен ред на всяка държава членка да се определят критериите, въз основа на които трябва да се установят и оценят вредите, произтичащи от нарушение на правото на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, стига да се спазват принципите на равностойност и ефективност.

(вж. точка 92; точка 3 от диспозитива)