Дело C‑580/13

Coty Germany GmbH

срещу

Stadtsparkasse Magdeburg

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 8, параграф 3, буква д) — Продажба на фалшива стока — Право на информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Законодателство на държава членка, което дава право на банковите институции да откажат предоставянето на информация за банкова сметка (банкова тайна)“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2015 г.

1. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Задължение на държавите членки да осигурят при транспонирането на директивите подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза — Задължение на националните органи да не се основават на тълкуване на тези директиви, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза

   (член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48 — Право на информация във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Национална разпоредба, предоставяща на банковите институции неограничено и безусловно право да откажат в рамките на посоченото производство информация относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позоват на банковата тайна — Недопустимост — Проверка от националния съд дали в съответното вътрешно право съществуват други средства и други способи за защита, позволяващи на компетентните съдебни органи да изискат необходимите данни

   (съображение 17 и член 8, параграф 1 и параграф 3, буква д) от Директива 2004/48 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 33 и 34)

2.  Член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предоставя на банковите институции неограничено и безусловно право да откажат информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позоват на банковата тайна.

   Всъщност неограниченото и безусловно право да се изтъкне банковата тайна може да попречи на това специфичните характеристики на всяко право върху интелектуална собственост, а когато е уместно, умишленият или неумишленият характер на извършеното нарушение, да бъдат надлежно отчетени във връзка с процедурите, предвидени в Директива 2004/48, и мерките, взети от компетентните национални органи, по-конкретно когато последните искат да разпоредят разкриване на необходимите данни съгласно член 8, параграф 1 от тази директива. Следователно в контекста на член 8 от Директива 2004/48 подобно право може — поради задължението на банковите институции да пазят банковата тайна — съществено да засегне ефективното упражняване на основното право на интелектуална собственост, и то в полза на правото на лицата по член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да изискват защита на личните си данни. Разглеждана изолирано, подобна национална разпоредба може съществено да засегне основното право на ефективна съдебна защита и в крайна сметка основното право на интелектуална собственост, с което разполагат носителите на тези права, и поради това тя не отговаря на изискването да се осигури справедливо равновесие между различните основни права, претеглени в член 8 от Директива 2004/48.

   Все пак националният съд е този, който следва да провери дали в съответното вътрешно право евентуално съществуват други средства и други способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят необходимите данни за самоличността на лица по член 8, параграф 1 от Директива 2004/48 да бъдат предоставени, след преценка на специфичните особености на отделния случай, в съответствие със съображение 17 от тази директива.

   (вж. т. 39—43 и диспозитива)