Дело C‑665/23

IL

срещу

Veracash SAS

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Касационен съд, Франция)

Решение на Съда (четвърти състав) от 1 август 2025 година

„Преюдициално запитване — Платежни услуги във вътрешния пазар — Директива 2007/64/ЕО — Член 56, параграф 1, буква б) — Задължение за ползвателя на платежни услуги да уведоми „своевременно“ доставчика на платежни услуги за загубата, кражбата, присвояването или неразрешена употреба на неговия платежен инструмент — Член 58 — Уведомяване за неразрешени платежни трансакции — Коригиране на такава трансакция от доставчика на платежни услуги, поставено в зависимост от това ползвателят на тези услуги да е изпълнил задължението си да уведоми за тази трансакция „своевременно […] и не по-късно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката“ — Членове 60 и 61 — Отговорност съответно на доставчика на платежни услуги и на платеца за неразрешени платежни трансакции — Последователни неразрешени платежни трансакции, произтичащи от загуба, кражба, присвояване или неразрешено използване на платежен инструмент — Закъсняло уведомяване, което не е умишлено и не се дължи на груба небрежност — Обхват на правото на възстановяване“

1. Сближаване на законодателствата — Платежни услуги във вътрешния пазар — Директива 2007/64 — Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни трансакции — Ползвател, който не е уведомил своевременно доставчика за тези трансакции, въпреки че го е направил в срок от 13 месеца от датата на задължаване на сметката — Лишаване по принцип от правото на коригиране на трансакциите

   (член 58 от Директива 2007/64 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 37, 40—44, 46—51 и 56; т. 1 от диспозитива)

2. Сближаване на законодателствата — Платежни услуги във вътрешния пазар — Директива 2007/64 — Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни трансакции — Неразрешена трансакция, произтичаща от използването на загубен, откраднат или присвоен платежен инструмент или от неразрешена употреба на такъв инструмент — Ползвател, който е уведомил доставчика в тринадесетмесечния срок от датата на задължаване на сметката — Закъсняло уведомяване за трансакцията, което е умишлено или се дължи на груба небрежност — Лишаване от правото на коригиране на тази трансакция — Допустимост

   (член 56, параграф 1, буква б), член 58, член 60, параграф 1 и член 61, параграф 2 от Директива 2007/64 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 62—65, 67—71 и 76; т. 2 от диспозитива)

3. Сближаване на законодателствата — Платежни услуги във вътрешния пазар — Директива 2007/64 — Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни трансакции — Последователни неразрешени платежни трансакции, произтичащи от използването на загубен, откраднат, присвоен платежен инструмент или от неразрешена употреба на такъв инструмент — Ползвател, който е уведомил доставчика за тези трансакции в тринадесетмесечния срок от датата на задължаване на сметката — Отделни трансакции, сигнализирането на които е забавено умишлено или поради груба небрежност — Лишаване от правото на коригиране само за тези трансакции — Допустимост

   (член 56, параграф 1, буква б), член 58, член 60, параграф 1 и член 61, параграф 2 от Директива 2007/64 на Европейския парламент и на Съвета)

   (вж. т. 82—85 и 87—90; т. 3 от диспозитива)

Резюме

В рамките на спор относно отказ за възстановяване на частноправен субект на тегления на пари, за които се твърди, че не са били разрешени, поради сигнализиране, счетено за закъсняло, Съдът изяснява някои аспекти на отговорността във връзка с извършени посредством платежен инструмент неразрешени трансакции, в съответствие с Директива 2007/64 ( 1 ), отчитайки установеното от законодателя равновесие между интересите на платеца и тези на доставчика на платежни услуги.

IL е физическо лице, което има депозитна сметка във Veracash. На 24 март 2017 г. последното изпраща на адреса на IL нова дебитна карта.

На 23 май 2017 г. IL уведомява Veracash, че от 30 март 2017 г. до 17 май 2017 г. по тази сметка са извършени ежедневни тегления, въпреки че той нито е получил новата платежна карта, нито е разрешил тези тегления.

Тогава той започва съдебно производство, за да получи по-специално възстановяване на сумите, съответстващи на тези тегления.

След отхвърлянето на жалбата му от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция), който приема, че сигнализирането на Veracash за разглежданите тегления е било закъсняло, тъй като е направено почти два месеца след първото оспорвано теглене, IL подава касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), който е запитващата юрисдикция.

Според запитващата юрисдикция изходът на спора зависи от това дали доставчикът на платежни услуги може да откаже да възстанови сумата по неразрешена трансакция, когато платецът, макар да е сигнализирал за тази трансакция преди изтичането на срока от 13 месеца, считано от датата на задължаване на сметката, както е предвидено в член 58 от Директива 2007/64 и в националното право ( 2 ), се е забавил да го направи, но без това забавяне да е било умишлено или да се е дължало на груба небрежност от негова страна.

Като констатира, че релевантните разпоредби от националното право трябва да се тълкуват с оглед на Директива 2007/64, запитващата юрисдикция отправя до Съда преюдициални въпроси относно тълкуването на посочената директива.

Съображения на Съда

На първо място, Съдът счита, че ползвателят на платежни услуги е по принцип лишен от правото на коригиране на трансакция, ако не е уведомил своевременно своя доставчик на платежни услуги, че е констатирал неразрешена платежна трансакция, дори и да го е уведомил за това в срок от 13 месеца от датата на задължаване на сметката.

Всъщност съгласно текста на член 58 от Директива 2007/64 ползвателят на платежни услуги е обвързан от двойно времево условие: той трябва едновременно да сигнализира своевременно на своя доставчик на платежни услуги, че е констатирал неразрешена платежна трансакция — задължение, което започва от момента, в който този ползвател е узнал за трансакцията и чието спазване трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата, в които той се намира — и да направи това сигнализиране в срок от 13 месеца от датата на задължаване на сметката.

Следователно задължението за подаване на сигнал „своевременно“ се различава от задължението за сигнализиране в срок от 13 месеца след датата на задължаване на сметката, както предполага и употребата на израза „[задължение за уведомяване възможно най-скоро]“ в съображение 31 от Директива 2007/64.

Освен това, в случай че задължението за уведомяване за загубата, кражбата, присвояването или неразрешена употреба на платежен инструмент в съответствие с предписанията на член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2007/64 ( 3 ) възниква едновременно със задължението за уведомяване по член 58 от нея, би било непоследователно да се приеме, че задължението за уведомяване по член 58 може да бъде надлежно изпълнено само при спазване на тринадесетмесечния срок, считано от датата на задължаване на сметката, докато задължението, предвидено в тази разпоредба на член 56, трябва да се изпълни по-бързо.

Накрая, задължението за „своевременно“ уведомяване, предвидено в член 58 от Директива 2007/64, преследва превантивна цел за намаляване на рисковете и последиците, свързани с неразрешените трансакции. Постигането на тази цел обаче би било застрашено, ако това задължение може да се изпълни само в рамките на тринадесетмесечния срок, считано от датата на задължаване на сметката. Впрочем целта на задължението за уведомяване в срок от 13 месеца, която е да се гарантира правната сигурност на страните ( 4 ), би била застрашена и ако ползвателят на платежни услуги има право да получи коригиране на неразрешена платежна трансакция, за която е знаел, но за която е съобщил със закъснение на своя доставчик на платежни услуги. Наличието на две отделни цели потвърждава факта, че член 58 налага две различни времеви условия.

На второ място, Съдът при все това уточнява, че когато става въпрос за неразрешена платежна трансакция, произтичаща от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент или от неразрешено използване на такъв инструмент, за която трансакция платецът е уведомил доставчика си на платежни услуги в срок от 13 месеца от датата на задължаване на сметката, по принцип и освен ако не е действал с цел измама, този платец е лишен от правото на ефективно коригиране на тази трансакция само ако е сигнализирал за нея със закъснение на своя доставчик на платежни услуги умишлено или поради груба небрежност, изразяваща се в съществено нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа.

В това отношение от член 61, параграф 2, първо изречение, член 56, параграф 1, буква б) и член 60, параграф 1 от Директива 2007/64 следва, че само когато платецът действа с цел измама или когато умишлено или поради груба небрежност се е забавил да уведоми своя доставчик на платежни услуги или посоченото от него образувание за загубата, кражбата, присвояването или неразрешеното използване на този платежен инструмент, доставчикът на платежни услуги се освобождава от задължението си да възстанови на платеца сумата по неразрешените платежни трансакции, произтичащи от такова събитие.

На последно място, Съдът уточнява, че в случай на последователни неразрешени платежни трансакции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или присвоен платежен инструмент или от неразрешено използване на такъв инструмент, платецът може да бъде лишен от правото на коригиране само за трансакциите, за които умишлено или поради груба небрежност е сигнализирал със закъснение на своя доставчик на платежни услуги.

Всъщност, най-напред, текстът на член 61, параграф 2 установява причинно-следствена връзка между, от една страна, поведението на платеца и от друга страна, претърпените загуби, за които той няма да има право на коригиране. По-нататък, тъй като член 58 от Директива 2007/64 изрично се отнася до уведомяването за отделни платежни трансакции, закъснялото сигнализиране трябва да се преценява поотделно за всяка трансакция.

Това буквално тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписват релевантните разпоредби на Директива 2007/64, както и от преследваните от нея цели. Всъщност, от една страна, както член 61, параграф 4 ( 5 ), така и член 61, параграф 5 ( 6 ) от Директивата потвърждават, че платецът не може да носи отговорност за загуби, които не е можел да избегне. От друга страна, доколкото тази директива налага причинно-следствена връзка между поведението на платеца и понесените загуби, тя балансира интересите на ползвателите и на доставчиците на платежни услуги. По този начин потребителят се насърчава да сигнализира бързо за всяка неразрешена трансакция, която констатира, докато доставчикът трябва да изпълнява задълженията си, за да направи възможно това констатиране.

( 1 ) Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (ОВ L 319, 2007 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 187, 2009 г., стр. 5).

( 2 ) Член L.-133‑24 от Code monétaire et financier (Паричен и финансов кодекс), в редакцията му съгласно Наредба-закон № 2009‑866 от 15 юли 2009 г. относно условията за предоставяне на платежни услуги и за създаване на платежни институции (JORF от 16 юли 2009 г., текст № 13 и поправка, JORF от 25 юли 2009 г., текст № 18).

( 3 ) Съгласно този член ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, е длъжен, когато научи за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на своя платежен инструмент, да уведоми за това своевременно своя доставчик на платежни услуги или образуванието, посочено от последния.

( 4 ) Вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., CRCAM (C‑337/20, EU:C:2021:671, т. 48—52).

( 5 ) Съгласно този член, с изключение на случаите, когато е действал чрез измама, платецът не носи никакви имуществени последици, произтичащи от използване на загубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, настъпило след уведомлението в съответствие с член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2007/64.

( 6 ) Съгласно този член, ако доставчикът на платежни услуги не осигурява винаги подходящи начини за уведомяването за загубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент съгласно изискванията по член 57, параграф 1, буква в) от Директива 2007/64, платецът не носи отговорност за финансовите последици, произтичащи от използването на този платежен инструмент, освен когато е действал с цел измама.