Дело C‑213/17

X

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Членове 17, 18, 23 и 24 — Предишна процедура за международна закрила, в ход в държава членка — Нова молба в друга държава членка — Липса на искане за обратно приемане в предвидените срокове — Предаване на съответното лице за целите на наказателното преследване“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 юли 2018 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане—Срокове, предвидени за отправянето на искане за обратно приемане—Последица от неспазването на тези срокове—Преминаване на компетентността за разглеждане на нова молба за международна закрила у държавата членка, която не е отправила своевременно посоченото искане—Висяща в друга държава членка жалба против решението за отхвърляне на една от молбите за международна закрила, подадени преди това в тази държава членка—Липса на последици

   (член 18, параграф 1, буква г) и член 23, параграфи 1—3 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане—Отправяне на искане за обратно приемане—Висяща в молещата държава членка жалба против решението за отхвърляне на молба за международна закрила, подадена преди това в тази държава членка—Задължение да се спре разглеждането на жалбата, а после да се прекрати разглеждането ѝ в случай на приемане на искането—Липса

   (член 18, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане—Информация, която трябва да се съдържа в искането за обратно приемане—Информация за наличието на висяща в молещата държава членка жалба против решението за отхвърляне на молба за международна закрила, подадена преди това в тази държава членка—Изключване

   (член 22, параграф 3, член 23, параграф 2 и член 24, параграф 5 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедури по поемане на отговорност и по обратно приемане—Кандидат за международна закрила, спрямо когото е издадена европейска заповед за арест и който се намира на територията на издаващата държава членка, без да е подал там нова молба за международна закрила—Отправяне от тази държава членка на искане за обратно приемане от изпълняващата държава членка—Допустимост—Възможност за издаващата държава членка да разгледа молбата за международна закрила, подадена в изпълняващата държава членка—Липса

   (член 17, параграф 1, член 18, параграф 1, буква г) и член 24, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, е компетентна за разглеждането на тази молба, когато не е отправила искане за обратно приемане в сроковете по член 23, параграф 2 от този регламент, въпреки че друга държава членка е била компетентна за разглеждането на подадени преди това молби за международна закрила и към изтичането на посочените срокове е имало висящо дело пред съд на тази друга държава членка по жалбата против отхвърлянето на една от тези молби.

   Приложното поле на процедурата по обратно приемане е определено в членове 23 и 24 от Регламента „Дъблин III“. От член 23, параграф 1 следва, че тази процедура е приложима в частност спрямо лицата, посочени в член 18, параграф 1, буква г) от Регламента (вж. в този смисъл определение от 5 април 2017 г., Ahmed, C‑36/17, EU:C:2017:273, т. 26 и 27, както и решение от 25 януари 2018 г., Hasan, C‑360/16, EU:C:2018:35, т. 42 и 43). Последната разпоредба се отнася в частност до гражданите на трети държави и лицата без гражданство, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена и които са подали нова молба в друга държава членка. Следователно предвидената в член 23 от Регламента „Дъблин III“ процедура за обратно приемане е приложима спрямо гражданин на трета държава, който е подал нова молба за международна закрила в държава членка, а подадена преди това молба за международна закрила в друга държава членка е била отхвърлена с решение на компетентния орган, включително ако това решение още не е било влязло в сила, тъй като е било обжалвано и делото по жалбата е било висящо пред съд на тази друга държава членка.

   Ето защо в случай като разглеждания в главното производство органите на държавата членка, в която е подадена новата молба, са имали възможността съгласно член 23, параграф 1 от този регламент да отправят искане за обратно приемане на съответното лице. Съгласно член 23, параграф 2 от посочения регламент обаче е трябвало те да отправят това искане възможно най-бързо и във всички случаи в предвидените в тази разпоредба срокове, доколкото искането не може да е надлежно, ако е отправено след изтичането на тези срокове (вж. по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 67). Както от текста на член 23, параграф 3 от Регламента „Дъблин III“, така и от общия разум и целите му следва, че в случай на изтичане на тези срокове компетентността автоматично преминава върху държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила (вж. по аналогия решения от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 61 и от 25 октомври 2017 г., Shiri, C‑201/16, EU:C:2017:805, т. 30).

   (вж. т. 27, 28, 32—35 и 40; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 18, параграф 2 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че отправянето от държава членка на искане за обратно приемане на гражданин на трета държава, който се намира на нейна територия без документ за пребиваване, не изисква тази държава членка да спре разглеждането на жалбата против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила, а после да прекрати разглеждането ѝ в случай на приемане на искането от замолената държава членка.

   Наистина член 18, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ закрепва различни задължения във връзка с действията, които следва да се предприемат по молбата за международна закрила, в зависимост от етапа, на който се намира съответната процедура за международна закрила, но всички тези задължения целят да гарантират придвижването на процедурата за международна закрила и не налагат спирането или прекъсването ѝ в която и да е държава членка.

   (вж. т. 42 и 44; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 24, параграф 5 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство държавата членка, която отправя искане за обратно приемане на основание член 24 от този регламент след изтичането в замолената държава членка на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента, не е длъжна да уведоми органите на последно посочената държава членка, че пред съд на молещата държава членка има висящо дело по жалба против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила.

   Член 24, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ гласи, че искането за обратно приемане се прави чрез стандартен формуляр и се придружава от преки или косвени доказателства, описани в двата списъка, посочени в член 22, параграф 3 от този регламент, или съответни данни от декларацията на засегнатото лице, които позволяват на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна въз основа на критериите, установени в Регламента. В този смисъл от самия текст на член 24, параграф 5 от посочения регламент следва, че задължението на молещата държава членка за предоставяне на информация е ограничено до данните, които позволяват на замолената държава членка да прецени дали е компетентна.

   (вж. т. 47, 48 и 53; т. 3 от диспозитива)

4.  Член 17, параграф 1 и член 24 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство към датата на решението за прехвърляне, в който кандидат за международна закрила е предаден от една на друга държава членка в изпълнение на европейска заповед за арест и се намира на територията на втората държава членка, без да е подал в нея нова молба за международна закрила, тази втора държава членка може да отправи до първата искане за обратно приемане на въпросния кандидат и не е длъжна да вземе решение да разгледа подадената от него молба.

   Член 24, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ предвижда, че държавата членка може в частност да отправи искане до друга държава членка да приеме обратно лице от посочените в член 18, параграф 1, буква г) от този регламент, което се намира на нейна територия без документ за пребиваване и не е подало до нея нова молба за международна закрила, когато счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с последно упоменатата разпоредба. Доколкото посочената разпоредба не съдържа никакво изискване по отношение на начина на влизане на съответното лице на територията на молещата държава членка, следва да се констатира, че законодателят на Съюза не е обвързал възможността за отправяне на искане за обратно приемане с някакви условия в това отношение.

   В този контекст предвид автономността на процедурите, предвидени съответно в Регламента „Дъблин III“ и в Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), които имат различни цели и не са взаимно заменяеми, обстоятелството, че влизането на територията на молещата държава членка е следствие от предаване на лицето в изпълнение на европейска заповед за арест, не може само по себе си да е пречка за отправянето на искане за обратно приемане.

   Освен това от самия текст на член 17, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ следва, че тази разпоредба разрешава на всяка държава членка да вземе решение да разгледа „молба за международна закрила, която е подадена до нея“, което означава, че тази разпоредба няма нито за цел, нито за последица да позволи на държавата членка да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която не е подадена до нея.

   (вж. т. 56—58, 60 и 63; т. 4 от диспозитива)