EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017CJ0213

Решение на Съда (трети състав) от 5 юли 2018 г.
X срещу Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie.
Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam.
Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Членове 17, 18, 23 и 24 — Предишна процедура за международна закрила, в ход в държава членка — Нова молба в друга държава членка — Липса на искане за обратно приемане в предвидените срокове — Предаване на съответното лице за целите на наказателното преследване.
Дело C-213/17.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2018:538

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

5 юли 2018 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Членове 17, 18, 23 и 24 — Предишна процедура за международна закрила, в ход в държава членка — Нова молба в друга държава членка — Липса на искане за обратно приемане в предвидените срокове — Предаване на съответното лице за целите на наказателното преследване“

По дело C‑213/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам, Нидерландия) с акт от 20 април 2017 г., постъпил в Съда на 25 април 2017 г., в рамките на производство по дело

X

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състава, J. Malenovský, M. Safjan, D. Šváby и M. Vilaras, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 февруари 2018 г.,

като има предвид становищата, представени:

за X, от I. J. M. Oomen и F.L.M. van Haren, advocaten,

за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, M. A. M. de Ree, M. L. Noort и J. Langer, в качеството на представители,

за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители,

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós et G. Tornyai, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от M. Condou-Durande и G. Wils, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 юни 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 1, член 18, параграф 2, член 23, параграф 3 и член 24 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламентът „Дъблин III“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между пакистанския гражданин Х и Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (държавният секретар по въпросите на сигурността и правосъдието, Нидерландия) (наричан по-нататък „държавният секретар“) по повод на решенията, с които държавният секретар разпорежда Х да бъде прехвърлен в Италия, задължава го незабавно да напусне Нидерландия и отхвърля молбата му за разрешение за временно пребиваване като бежанец.

Правна уредба

Регламент № 1560/2003

3

Приложение II към Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 118/2014 на Комисията от 30 януари 2014 г. (ОВ L 39, 2014 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1560/2003“), съдържа списъци на относимите преки и косвени доказателства за целите на прилагането на Регламента „Дъблин III“.

4

Приложение III към този регламент съдържа „[с]тандартен формуляр за искане за обратно приемане“.

Регламентът „Дъблин III“

5

Съображения 4 и 5 от Регламента „Дъблин III“ гласят:

„(4)

В заключенията от Тампере […] се посочва, че [общата европейска система за убежище] следва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.

(5)

Един подобен метод трябва да се основава на обективни, справедливи критерии както за държавите членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за предоставяне на международна закрила, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за международна закрила“.

6

Член 17, параграф 1 от този регламент гласи:

„Чрез дерогация от член 3, параграф 1 всяка държава членка може да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която е подадена до нея от гражданин на трета държава или лице без гражданство, дори ако подобно разглеждане не попада в нейната компетентност съгласно критериите, предвидени в настоящия регламент.

Държавата членка, която е взела решение да разгледа молба за международна закрила съгласно настоящия параграф, става компетентна държава членка и изпълнява задълженията, свързвани с тази компетентност. […]

[…]“.

7

Член 18 от посочения регламент гласи следното:

„1.   Компетентната държава членка по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

[…]

б)

да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, кандидат, чиято молба е в процес на разглеждане и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване;

в)

да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, гражданин на трета държава или лице без гражданство, което е оттеглило молбата си в процес на разглеждане и е подало молба в друга държава членка или което се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване;

г)

да приеме обратно, при условията, предвидени в членове 23, 24, 25 и 29, гражданин на трета държава или лице без гражданство, чиято молба е била отхвърлена и който е подал молба в друга държава членка или който се намира на територията на друга държава членка без документ за пребиваване.

2.   В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, букви а) и б), компетентната държава членка разглежда или завършва разглеждането на молба за международна закрила, подадена от кандидата.

[…]

В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, буква г), когато молбата е била отхвърлена само на първа инстанция, компетентната държава членка гарантира, че засегнатото лице има или е имало възможност да потърси ефективна защита съгласно член 46 от Директива 2013/32/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60)]“.

8

Член 23, параграфи 1—3 от същия регламент предвижда:

„1.   Когато държава членка, в която лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) е подало нова молба за международна закрила, счита друга държава членка за компетентна, в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице.

2.   Искането за обратно приемане се изготвя възможно най-бързо и във всички случаи до два месеца след получаването на резултата от Евродак […].

Ако искането за обратно приемане се основава на други доказателства, а не на информацията, получена от системата на Евродак, то се изпраща на замолената държава членка в рамките на три месеца от датата, на която молбата за международна закрила е била подадена по смисъла на член 20, параграф 2.

3.   Ако искането за обратно приемане не е направено в определените в параграф 2 срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е подадена новата молба“.

9

Член 24 от Регламента „Дъблин III“ предвижда:

„1.   Когато държава членка, на чиято територия лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г) пребивава без документ за пребиваване, и в която не е била подавана нова молба за международна закрила, счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с член 20, параграф 5 и член 18, параграф 1, буква б), в) или г), тя може да отправи искане към въпросната друга държава членка да приеме обратно това лице[.]

[…]

5.   Искането за обратно приемане на лице от посочените в член 18, параграф 1, буква б), в) или г), се прави чрез стандартен формуляр и е придружено от преки или косвени доказателства, описани в двата списъка, посочени в член 22, параграф 3, и/или съответни [данни] от декларацията на лицето, които позволяват на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна въз основа на критериите, установени в настоящия регламент.

С актове за изпълнение Комисията определя и преразглежда периодично два списъка, в които се посочват относимите преки и косвени доказателства в съответствие с критериите, установени в член 22, параграф 3, букви а и б) и приема единни условия за подготовката и подаването на исканията за обратно приемане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 44, параграф 2“.

10

Член 25, параграф 1 от този регламент гласи:

„Замолената държава членка е длъжна да направи необходимите проверки и да оповести решението си относно искането за обратно приемане на засегнатото лице възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от един месец от датата, на която е получено искането. Когато искането се основава на данни, получени от системата Евродак, този срок се намалява на две седмици“.

Директива 2013/32

11

Член 46, параграф 1 от Директива 2013/32 предвижда:

„Държавите членки гарантират, че кандидатите разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

а)

решение относно тяхната молба за международна закрила […]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12

X подава първата си молба за международна закрила в Нидерландия на 23 март 2011 г. Държавният секретар я отхвърля с решение от 5 септември 2011 г. Жалбите срещу това решение са отхвърлени от компетентните съдилища с влезли в сила решения.

13

На 4 юни 2014 г. Х подава втора молба за международна закрила в Нидерландия. Държавният секретар я отхвърля с решение от 11 юни 2014 г. Решението му е обжалвано, но на 7 юли 2014 г. Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам, Нидерландия) отхвърля жалбата. Тогава Х подава жалба срещу това съдебно решение пред Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия).

14

На 28 септември 2014 г. X напуска Нидерландия, където по онова време срещу него се води наказателно производство за полово престъпление.

15

На 23 октомври 2014 г. той подава молба за международна закрила в Италия.

16

На 30 януари 2015 г. в изпълнение на европейска заповед за арест италианските власти предават X на нидерландските органи за целите на наказателното преследване.

17

След като проверка в системата „Евродак“ показва, че заинтересованият е подал молба за международна закрила в Италия, на 5 март 2015 г. държавният секретар изпраща искане до италианските власти да приемат обратно Х на основание член 18, параграф 1, буква б) и член 23, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“.

18

Италианските власти не отговарят на искането за обратно приемане и с решение от 24 март 2015 г. държавният секретар разпорежда прехвърлянето на Х в Италия и го задължава незабавно да напусне Нидерландия.

19

На 30 март 2015 г. италианските органи се съгласяват да приемат обратно Х.

20

На 1 април 2015 г. Х подава жалба против решението от 24 март 2015 г., с което се разпорежда прехвърлянето му, и също така подава молба за допускане на привременна мярка пред съдията по обезпечителните производства в Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам). С решение от 21 април 2015 г. молбата му за допускане на привременна мярка е уважена и съответно е разпоредено държавният секретар да не пристъпва към прехвърляне на Х в Италия преди изтичането на четири седмици от постановяването на бъдещото решение по подадената от Х жалба.

21

На 19 май 2015 г. Х подава нова молба за международна закрила в Нидерландия. С решение от 21 май 2015 г. държавният секретар отхвърля тази молба, тъй като приема, че вече е установено, че Италианската република е компетентна да разгледа молбата на Х за международна закрила. Последният обжалва това решение пред запитващата юрисдикция.

22

На 7 август 2015 г. Raad van State (Държавният съвет) отхвърля жалбата на X против решението на Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам), от 7 юли 2014 г., с което се отхвърля втората молба на X за международна закрила.

23

На 30 ноември 2015 г. Х е уведомен, че образуваното срещу него наказателно производство е прекратено.

24

При тези условия Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли член 23, параграф 3 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италианската република вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Кралство Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила […], последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу решението на настоящия съд от 7 юли 2014 г. […]?

2)

Следва ли от член 18, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от жалбоподателя молба за международна закрила не е преминала у Италианската република, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като ответникът не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.?

4)

Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от [Регламента „Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?

5)

Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на жалбоподателя за международна закрила не е преминала у Италианската република, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти?

6)

Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Кралство Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италианската република на Кралство Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 23, параграф 3 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, е компетентна за разглеждането на тази молба, когато не е отправила искане за обратно приемане в сроковете по член 23, параграф 2 от този регламент, въпреки че друга държава членка е била компетентна за разглеждането на подадени преди това молби за международна закрила и към изтичането на посочените срокове е имало висящо дело пред съд на тази друга държава членка по жалбата против отхвърлянето на една от тези молби.

26

За да се отговори на този въпрос, следва да се вземе предвид не само текстът на въпросната разпоредба, но и нейният контекст и общият разум на правната уредба, от която тя е част, както и целите на тази правна уредба.

27

Приложното поле на процедурата по обратно приемане е определено в членове 23 и 24 от Регламента „Дъблин III“. От член 23, параграф 1 следва, че тази процедура е приложима в частност спрямо лицата, посочени в член 18, параграф 1, буква г) от Регламента (вж. в този смисъл определение от 5 април 2017 г., Ahmed, C‑36/17, EU:C:2017:273, т. 26 и 27, както и решение от 25 януари 2018 г., Hasan, C‑360/16, EU:C:2018:35, т. 42 и 43).

28

Последната разпоредба се отнася в частност до гражданите на трети държави и лицата без гражданство, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена и които са подали нова молба в друга държава членка.

29

От член 18, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ личи, че в хипотезата на член 18, параграф 1, буква г) от този регламент попадат и случаи, в които „молбата е била отхвърлена само на първа инстанция“.

30

Законодателят на Европейския съюз изрично е предвидил, че в такива случаи компетентната държава членка е длъжна да гарантира, че засегнатото лице има или е имало възможност да потърси ефективна защита срещу това решение съгласно член 46 от Директива 2013/32.

31

Тъй като въпросният член 46 предвижда правото на защита срещу решенията на компетентния орган, следва да се приеме, че член 18, параграф 1, буква г) от Регламента „Дъблин III“ се отнася в частност до случаите, в които молбата за международна закрила е отхвърлена с решение на този орган, но същото още не е влязло в сила.

32

Следователно предвидената в член 23 от Регламента „Дъблин III“ процедура за обратно приемане е приложима спрямо гражданин на трета държава, който е подал нова молба за международна закрила в държава членка, а подадена преди това молба за международна закрила в друга държава членка е била отхвърлена с решение на компетентния орган, включително ако това решение още не е било влязло в сила, тъй като е било обжалвано и делото по жалбата е било висящо пред съд на тази друга държава членка.

33

Ето защо в случай като разглеждания в главното производство органите на държавата членка, в която е подадена новата молба, са имали възможността съгласно член 23, параграф 1 от този регламент да отправят искане за обратно приемане на съответното лице.

34

Съгласно член 23, параграф 2 от посочения регламент обаче е трябвало те да отправят това искане възможно най-бързо и във всички случаи в предвидените в тази разпоредба срокове, доколкото искането не може да е надлежно, ако е отправено след изтичането на тези срокове (вж. по аналогия решение от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 67).

35

Както от текста на член 23, параграф 3 от Регламента „Дъблин III“, така и от общия разум и целите му следва, че в случай на изтичане на тези срокове компетентността автоматично преминава върху държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила (вж. по аналогия решения от 26 юли 2017 г., Mengesteab, C‑670/16, EU:C:2017:587, т. 61 и от 25 октомври 2017 г., Shiri, C‑201/16, EU:C:2017:805, т. 30).

36

Не може да е пречка за преминаването на компетентността фактът, че друга държава членка е била компетентна за разглеждането на подадени преди това молби за международна закрила и че към изтичането на посочените срокове е имало висящо дело пред съд на тази друга държава членка по жалбата против отхвърлянето на една от тези молби.

37

В това отношение е важно да се подчертае, че като е дефинирал точно последиците от изтичането на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“, законодателят на Съюза еднозначно е предвидил, че закъсненията по вина на държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, трябва да водят до преминаване на компетентността, без да е ограничил действието на това правило само до някои специфични процедури за обратно приемане, и в частност без да е обвързал преминаването на компетентността с начина на протичане на процедурите по молби за международна закрила, подадени преди това в друга държава членка.

38

Наистина този подход би могъл да подтикне държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, да разгледа тази молба, въпреки че в друга държава членка е в процес на разглеждане или вече е завършило разглеждането на подадена от същото лице молба за международна закрила.

39

Това обаче е последица от взетите от законодателя на Съюза решения, доколкото той общо е предвидил такова преминаване на компетентността в случаите, в които се прилагат процедурите за обратно приемане, а приложното поле на тези процедури, определено в член 18, параграф 1, букви б)—г) от този регламент, обхваща в частност случаи, в които в друга държава членка са в ход или са завършили административни или съдебни производства.

40

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 23, параграф 3 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, е компетентна за разглеждането на тази молба, когато не е отправила искане за обратно приемане в сроковете по член 23, параграф 2 от този регламент, въпреки че друга държава членка е била компетентна за разглеждането на подадени преди това молби за международна закрила и към изтичането на посочените срокове е имало висящо дело пред съд на тази друга държава членка по жалбата против отхвърлянето на една от тези молби.

По втория въпрос

41

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 18, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че отправянето от държава членка на искане за обратно приемане на гражданин на трета държава, който се намира на нейна територия без документ за пребиваване, изисква тази държава членка да спре разглеждането на жалбата против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила, а после да прекрати разглеждането ѝ в случай на приемане на искането от замолената държава членка.

42

Наистина член 18, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ закрепва различни задължения във връзка с действията, които следва да се предприемат по молбата за международна закрила, в зависимост от етапа, на който се намира съответната процедура за международна закрила, но всички тези задължения целят да гарантират придвижването на процедурата за международна закрила и не налагат спирането или прекъсването ѝ в която и да е държава членка.

43

Освен това нищо в тази разпоредба не сочи, че въведените с нея задължения са адресирани до молещата държава членка. Напротив, от общия разум на член 18 личи, че целта на тези задължения е да се определи какво третиране трябва да бъде гарантирано на съответното лице след прехвърлянето му в друга държава членка.

44

По изложените съображения член 18, параграф 2 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че отправянето от държава членка на искане за обратно приемане на гражданин на трета държава, който се намира на нейна територия без документ за пребиваване, не изисква тази държава членка да спре разглеждането на жалбата против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила, а после да прекрати разглеждането ѝ в случай на приемане на искането от замолената държава членка.

По третия въпрос

45

Предвид отговора на втория въпрос не е необходимо да се отговаря на третия.

По четвъртия въпрос

46

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 24, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство държавата членка, която отправя искане за обратно приемане на основание член 24 от този регламент след изтичането в замолената държава членка на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента, е длъжна да уведоми органите на последно посочената държава членка, че пред съд на молещата държава членка има висящо дело по жалба против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила.

47

Член 24, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ гласи, че искането за обратно приемане се прави чрез стандартен формуляр и се придружава от преки или косвени доказателства, описани в двата списъка, посочени в член 22, параграф 3 от този регламент, или съответни данни от декларацията на засегнатото лице, които позволяват на органите на замолената държава членка да проверят дали тя е компетентна въз основа на критериите, установени в Регламента.

48

В този смисъл от самия текст на член 24, параграф 5 от посочения регламент следва, че задължението на молещата държава членка за предоставяне на информация е ограничено до данните, които позволяват на замолената държава членка да прецени дали е компетентна.

49

Това тълкуване намира подкрепа в общия разум на Регламента „Дъблин III“, тъй като отправянето на искане за обратно приемане способства за определянето на компетентната държава членка и трябва да позволи на замолената държава членка да извърши в съответствие с член 25, параграф 1 от Регламента необходимите проверки, за да прецени дали е компетентна.

50

От отговорите на първия и втория въпрос обаче следва, че в случай като разглеждания в главното производство, в който компетентността на замолената държава членка следва от изтичането на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента, обстоятелството, че пред съд на молещата държава членка има висящо дело по жалба против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила, е без значение за определянето на компетентната държава членка.

51

Ето защо информацията във връзка с такава жалба не може да се смята за полезна на замолената държава членка, за да прецени дали е компетентна, и съответно не трябва задължително да бъде предоставяна на основание член 24, параграф 5 от същия регламент.

52

Този извод се потвърждава от упоменатите в тази разпоредба списъци, които са включени в приложение II към Регламент № 1560/2003, както и от стандартния формуляр за искане за обратно приемане, който се съдържа в приложение III към този регламент. Всъщност в списъците и във формуляра изобщо не се споменават процедурите по обжалване на решения за отхвърляне на подадени преди това молби за международна закрила.

53

Ето защо член 24, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство държавата членка, която отправя искане за обратно приемане на основание член 24 от този регламент след изтичането в замолената държава членка на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента, не е длъжна да уведоми органите на последно посочената държава членка, че пред съд на молещата държава членка има висящо дело по жалба против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила.

По петия въпрос

54

Предвид отговора на четвъртия въпрос не е необходимо да се отговаря на петия.

По шестия въпрос

55

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 17, параграф 1 и член 24 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство към датата на решението за прехвърляне, в който кандидат за международна закрила е предаден от една на друга държава членка в изпълнение на европейска заповед за арест и се намира на територията на втората държава членка, без да е подал в нея нова молба за международна закрила, тази втора държава членка няма право да иска от първата да приеме обратно въпросния кандидат, а вместо това би трябвало да вземе решение да разгледа подадената от него молба.

56

Член 24, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ предвижда, че държавата членка може в частност да отправи искане до друга държава членка да приеме обратно лице от посочените в член 18, параграф 1, буква г) от този регламент, което се намира на нейна територия без документ за пребиваване и не е подало до нея нова молба за международна закрила, когато счита въпросната друга държава членка за компетентна в съответствие с последно упоменатата разпоредба.

57

Доколкото посочената разпоредба не съдържа никакво изискване по отношение на начина на влизане на съответното лице на територията на молещата държава членка, следва да се констатира, че законодателят на Съюза не е обвързал възможността за отправяне на искане за обратно приемане с някакви условия в това отношение.

58

В този контекст предвид автономността на процедурите, предвидени съответно в Регламента „Дъблин III“ и в Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), които имат различни цели и не са взаимно заменяеми, обстоятелството, че влизането на територията на молещата държава членка е следствие от предаване на лицето в изпълнение на европейска заповед за арест, не може само по себе си да е пречка за отправянето на искане за обратно приемане.

59

Противоположният подход впрочем би могъл да откаже държавите членки да искат предаването на кандидат за международна закрила за целите на наказателното преследване, за да не премине у тях компетентността да разгледат молбата му след приключването на наказателното производство, а това би могло да насърчи безнаказаността и да накърни ефективността на наказателното преследване в съответната държава членка.

60

Освен това от самия текст на член 17, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ следва, че тази разпоредба разрешава на всяка държава членка да вземе решение да разгледа „молба за международна закрила, която е подадена до нея“, което означава, че тази разпоредба няма нито за цел, нито за последица да позволи на държавата членка да вземе решение да разгледа молба за международна закрила, която не е подадена до нея.

61

Това тълкуване е впрочем в съответствие с целта на тази разпоредба, а именно да се съхранят прерогативите на държавите членки при упражняването на правото да предоставят международна закрила (вж. в този смисъл решения от 10 декември 2013 г., Abdullahi, C‑394/12, EU:C:2013:813, т. 57 и от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C‑578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 53).

62

Следователно посочената разпоредба при всички случаи не би могла да е пречка за отправянето на искане за обратно приемане в случай като разглеждания в главното производство, в който съответното лице не е подало нова молба за международна закрила в молещата държава членка.

63

По изложените съображения на шестия въпрос следва да се отговори, че член 17, параграф 1 и член 24 от Регламента „Дъблин III“ трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство към датата на решението за прехвърляне, в който кандидат за международна закрила е предаден от една на друга държава членка в изпълнение на европейска заповед за арест и се намира на територията на втората държава членка, без да е подал в нея нова молба за международна закрила, тази втора държава членка може да отправи до първата искане за обратно приемане на въпросния кандидат и не е длъжна да вземе решение да разгледа подадената от него молба.

По съдебните разноски

64

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

 

1)

Член 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която е подадена нова молба за международна закрила, е компетентна за разглеждането на тази молба, когато не е отправила искане за обратно приемане в сроковете по член 23, параграф 2 от този регламент, въпреки че друга държава членка е била компетентна за разглеждането на подадени преди това молби за международна закрила и към изтичането на посочените срокове е имало висящо дело пред съд на тази друга държава членка по жалбата против отхвърлянето на една от тези молби.

 

2)

Член 18, параграф 2 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че отправянето от държава членка на искане за обратно приемане на гражданин на трета държава, който се намира на нейна територия без документ за пребиваване, не изисква тази държава членка да спре разглеждането на жалбата против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила, а после да прекрати разглеждането ѝ в случай на приемане на искането от замолената държава членка.

 

3)

Член 24, параграф 5 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство държавата членка, която отправя искане за обратно приемане на основание член 24 от този регламент след изтичането в замолената държава членка на сроковете по член 23, параграф 2 от Регламента, не е длъжна да уведоми органите на последно посочената държава членка, че пред съд на молещата държава членка има висящо дело по жалба против отхвърлянето на подадена преди това молба за международна закрила.

 

4)

Член 17, параграф 1 и член 24 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство към датата на решението за прехвърляне, в който кандидат за международна закрила е предаден от една на друга държава членка в изпълнение на европейска заповед за арест и се намира на територията на втората държава членка, без да е подал в нея нова молба за международна закрила, тази втора държава членка може да отправи до първата искане за обратно приемане на въпросния кандидат и не е длъжна да вземе решение да разгледа подадената от него молба.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: нидерландски.

Top