Дело C‑670/16

Tsegezab Mengesteab

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Minden)

„Преюдициално запитване — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава — Член 20 — Започване на процедурата за определяне — Подаване на молба за международна закрила — Изготвен от властите доклад, получен от компетентните органи — Член 21, параграф 1 — Срокове за отправянето на искане за поемане на отговорност — Преминаване на компетентността към друга държава членка — Член 27 — Способ за защита — Обхват на съдебния контрол“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 юли 2017 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Жалба срещу решение за прехвърляне на кандидат за международна закрила—Възможност за позоваване на изтичането на сроковете за отправяне на искане за поемане на отговорност—Приемане на искането от замолената държава членка—Липса на последици

   (съображение 19, член 21, параграф 1 и член 27, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедура за поемане на отговорност—Срокове за отправяне на искане за поемане на отговорност—Максимален срок от три месеца от подаването на молбата за международна закрила

   (член 21, параграф 1 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция—Политика относно убежището—Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила—Регламент № 604/2013—Процедура за поемане на отговорност—Започване на процедурата—Подаване на молба за международна закрила—Изготвен от властите доклад, получен от компетентните органи—Понятие

   (член 20, параграф 2 от Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 27, параграф 1 във връзка със съображение 19 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че кандидатът за международна закрила може да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, като изтъкне изтичането на някой от сроковете по член 21, параграф 1 от този регламент, включително ако замолената държава членка е готова да поеме отговорността за този кандидат.

   Що се отнася до целите на посочения регламент, следва в частност да се подчертае, че от съображение 9 следва, че този регламент, наред с това да потвърди принципите, залегнали в Регламент № 343/2003, цели да внесе въз основа на натрупания опит необходимите подобрения за повишаването не само на ефективността на системата от Дъблин, но и на предоставената на търсещите убежище лица закрила, като същата по-специално се гарантира чрез правото им на ефективна и пълна съдебна защита (решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash,C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 52).

   Ограничителното тълкуване на обхвата на правото на обжалване по член 27, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ обаче би могло да попречи на постигането на тази цел (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Ghezelbash,C‑63/15, EU:C:2016:409, т. 53).

   От изложеното по-горе следва, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че гарантира ефективна съдебна защита на кандидата за международна закрила, като му осигурява в частност възможността да обжалва издаденото спрямо него решение за прехвърляне, обжалване, при което може да изиска преценка как е приложен Регламентът, в това число спазени ли са предвидените в него процесуални гаранции (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2016 г., Karim,C‑155/15, EU:C:2016:410, т. 22).

   В това отношение следва да се отбележи, че законодателят на Съюза е определил последиците от изтичането на тези срокове, като в член 21, параграф 1, трета алинея от Регламента „Дъблин III“ е предвидил, че ако въпросното искане не е отправено в посочените срокове, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила е държавата членка, в която е била подадена молбата. Оттук следва, че макар да са предназначени да уредят процедурата за поемане на отговорност, разпоредбите на член 21, параграф 1 от Регламента — точно както и критериите по глава III от този регламент — служат и за определяне на компетентната държава членка по смисъла на същия регламент. Ето защо след изтичането на предвидените в тези разпоредби срокове не може надлежно да се вземе решение за прехвърляне в държава членка, различна от тази, в която е подадена молбата за международна закрила.

   При тези условия, за да се увери, че спорното решение за прехвърляне е прието след правилно провеждане на предвидената в Регламента процедура за поемане на отговорност, съдът, който е сезиран с жалба срещу решението за прехвърляне, трябва да може да прецени твърденията на търсещото убежище лице за нарушение на разпоредбите на член 21, параграф 1 от Регламента (вж. по аналогия решение от 7 юни 2016 г., Karim,C‑155/15, EU:C:2016:410, т. 26).

   (вж. т. 46—48, 52, 53, 55 и 62; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 21, параграф 1 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че искането за поемане на отговорност не може да е надлежно, ако е отправено повече от три месеца след подаването на молбата за международна закрила, дори да е отправено по-малко от два месеца след получаването на положителен резултат в Евродак по смисъла на тази разпоредба.

   (вж. т. 74; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 20, параграф 2 от Регламент № 604/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че молбата за международна закрила се счита за подадена, когато органът, натоварен с изпълнението на задълженията по този регламент, получи писмен документ, съставен от орган на публичната власт и удостоверяващ факта, че гражданин на трета държава е поискал международна закрила, и евентуално когато получи основната съдържаща се в такъв документ информация, макар и не самия него или негово копие.

   В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че второ изречение от тази разпоредба гласи, че в случай че не е подадена писмена молба, времето между изявяването на намерение и изготвянето на доклада трябва да е възможно най-кратко, което видимо сочи, от една страна, че съставянето на въпросния доклад е по същество формалност, чрез която се отразява намерението на гражданина на трета държава да поиска международна закрила, и от друга страна, че извършването на тази формалност не трябва да се забавя.

   На второ място, съгласно член 20, параграф 1 от Регламента процедурата за определяне на компетентната държава членка започва веднага след като за първи път бъде подадена молба за международна закрила пред държава членка. Оттук следва, че за да може ефикасно да приложи процедурата за определяне на компетентната държава членка, компетентният орган се нуждае от сигурна информация за факта, че гражданинът на трета държава е поискал международна закрила, без да е необходимо изготвяният за тази цел писмен документ да има точно определена форма или да съдържа допълнителни данни, релевантни за прилагането на критериите по Регламента „Дъблин III“ или още по-малко за преценката по същество на молбата за международна закрила. На този етап от процедурата не е и необходимо вече да е било организирано индивидуално интервю.

   На трето място, ефективността на някои важни гаранции, предоставени на кандидатите за международна закрила, би била ограничена, ако получаването на писмен документ като обсъждания в главното производство не беше достатъчно, за да се приеме, че е подадена молба за международна закрила.

   На четвърто място, Регламентът „Дъблин III“ отрежда специална функция на първата държава членка, в която е подадена молба за международна закрила. При тези условия, ако се приеме, че документ като обсъждания в главното производство не представлява „доклад“ по смисъла на тази разпоредба, това на практика би позволило на гражданите на трети държави да напускат държавата членка, в която са поискали международна закрила, и отново да искат такава закрила в друга държава членка, без да може да бъдат прехвърлени по тази причина в първата държава членка и дори без да е възможно информацията за първоначалното им искане да се открие в системата Евродак. Подобна ситуация би могла сериозно да влоши функционирането на системата от Дъблин, като постави под въпрос особения статут, който Регламентът „Дъблин III“ предоставя на първата държава членка, в която е подадена молба за международна закрила.

   По всички тези съображения писмен документ като обсъждания в главното производство, съставен от орган на публичната власт и удостоверяващ факта, че гражданинът на трета държава е поискал международна закрила, трябва да се смята за „доклад“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламента.

   (вж. т. 84, 85, 88, 91, 93, 95, 97 и 103; т. 3 от диспозитива)