Дело C‑118/13

Gülay Bollacke

срещу

K + K Klaas & Kock B. V. & Co. KG

(Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Hamm)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Платен годишен отпуск — Финансово обезщетение в случай на смърт“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 юни 2014 г.

1. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Особено важен принцип на социалното право на Съюза — Граници

   (член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 93/104 на Съвета)

2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Финансово обезщетение за неизползван отпуск, изплащано при прекратяване на трудовото правоотношение — Национална правна уредба, която не признава право на това обезщетение в случай на отпуск по болест през референтния период — Недопустимост

   (член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Финансово обезщетение за неизползван отпуск, изплащано при прекратяване на трудовото правоотношение — Национална правна уредба, която предвижда погасяване на правото на обезщетение в случай на смърт на работника — Недопустимост — Право на обезщетението независимо от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба

   (член 7 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 15 и 16)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 17 и 18)

3.  Член 7 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.

   Всъщност, от една страна, правото на годишен отпуск е само едната от двете части на съществен принцип на социалното право на Съюза, който включва и правото на заплащане. От друга страна, правото на парично обезщетение в случаите, в които трудовото правоотношение е прекратено поради смъртта на работника, се явява абсолютно необходимо за гарантирането на полезното действие на правото на платен годишен отпуск, предоставено на работниците по силата на Директива 2003/88. Всъщност, ако задължението за заплащане на годишния отпуск се погасяваше с прекратяването на трудовото правоотношение поради смъртта на работника, това би означавало едно случайно събитие, което изобщо не зависи от волята нито на работника, нито на работодателя, да води с обратна сила до пълно отпадане на самото право на платен годишен отпуск, закрепено в член 7 от Директива 2003/88.

   Освен това, тъй като член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 не предвижда друго условие за възникването на правото на финансово обезщетение, освен да е прекратено трудовото правоотношение, правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали предварително е била подадена молба в този смисъл.

   (вж. точки 20, 23—25, 27, 29 и 30 и диспозитива)

Дело C‑118/13

Gülay Bollacke

срещу

K + K Klaas & Kock B. V. & Co. KG

(Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Hamm)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Платен годишен отпуск — Финансово обезщетение в случай на смърт“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 12 юни 2014 г.

1. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Особено важен принцип на социалното право на Съюза — Граници

   (член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 93/104 на Съвета)

2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Финансово обезщетение за неизползван отпуск, изплащано при прекратяване на трудовото правоотношение — Национална правна уредба, която не признава право на това обезщетение в случай на отпуск по болест през референтния период — Недопустимост

   (член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Финансово обезщетение за неизползван отпуск, изплащано при прекратяване на трудовото правоотношение — Национална правна уредба, която предвижда погасяване на правото на обезщетение в случай на смърт на работника — Недопустимост — Право на обезщетението независимо от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба

   (член 7 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 15 и 16)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 17 и 18)

3.  Член 7 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, които предвиждат, че когато трудовото правоотношение се прекратява поради смъртта на работника, правото на платен годишен отпуск се погасява без право на финансово обезщетение за неизползваните дни отпуск. Правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали заинтересованото лице е подало предварително съответна молба.

   Всъщност, от една страна, правото на годишен отпуск е само едната от двете части на съществен принцип на социалното право на Съюза, който включва и правото на заплащане. От друга страна, правото на парично обезщетение в случаите, в които трудовото правоотношение е прекратено поради смъртта на работника, се явява абсолютно необходимо за гарантирането на полезното действие на правото на платен годишен отпуск, предоставено на работниците по силата на Директива 2003/88. Всъщност, ако задължението за заплащане на годишния отпуск се погасяваше с прекратяването на трудовото правоотношение поради смъртта на работника, това би означавало едно случайно събитие, което изобщо не зависи от волята нито на работника, нито на работодателя, да води с обратна сила до пълно отпадане на самото право на платен годишен отпуск, закрепено в член 7 от Директива 2003/88.

   Освен това, тъй като член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 не предвижда друго условие за възникването на правото на финансово обезщетение, освен да е прекратено трудовото правоотношение, правото на такова обезщетение не може да зависи от това дали предварително е била подадена молба в този смисъл.

   (вж. точки 20, 23—25, 27, 29 и 30 и диспозитива)