Дело C‑609/12

Ehrmann AG

срещу

Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Информиране и защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Хранителни и здравни претенции за храните — Етикетиране и представяне на храните — Член 10, параграф 2 — Прилагане във времето — Член 28, параграфи 5 и 6 — Преходни мерки“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г.

Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Условия за използване на посочените претенции — Задължения за етикетиране и представяне — Прилагане във времето — Неприемане на списъка на разрешени претенции по член 13 от Регламента — Липса на последици

(член 10, параграфи 1 и 2, член 13 и член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 116/2010 на Комисията)

Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент № 116/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от него, вече са били в сила през 2010 г. за здравните претенции, които не са били забранени въз основа на член 10, параграф 1 от този регламент във връзка с член 28, параграфи 5 и 6 от същия. Всъщност нито член 10, нито член 28, параграф 5, нито някоя друга разпоредба от Регламент № 1924/2006 предвижда, че член 10, параграф 2 от този регламент се прилага единствено след приемането на списъците на разрешени претенции по член 13 от споменатия регламент. Следователно, що се отнася до претенция, която не е била забранена въз основа на член 10, параграф 1, разглеждан във връзка с член 28, параграф 5 от посочения регламент, обстоятелството, че списъкът на разрешени претенции по член 13 от него още не е бил приет, не оправдава освобождаването на даден стопански субект от хранително-вкусовата промишленост от задължението му да предостави на потребителите информацията, предвидена в член 10, параграф 2 от споменатия регламент.

(вж. точки 39, 42 и 44 и диспозитива)

Дело C‑609/12

Ehrmann AG

срещу

Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Информиране и защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Хранителни и здравни претенции за храните — Етикетиране и представяне на храните — Член 10, параграф 2 — Прилагане във времето — Член 28, параграфи 5 и 6 — Преходни мерки“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 април 2014 г.

Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храните — Регламент № 1924/2006 — Условия за използване на посочените претенции — Задължения за етикетиране и представяне — Прилагане във времето — Неприемане на списъка на разрешени претенции по член 13 от Регламента — Липса на последици

(член 10, параграфи 1 и 2, член 13 и член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 116/2010 на Комисията)

Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент № 116/2010, трябва да се тълкува в смисъл, че задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от него, вече са били в сила през 2010 г. за здравните претенции, които не са били забранени въз основа на член 10, параграф 1 от този регламент във връзка с член 28, параграфи 5 и 6 от същия. Всъщност нито член 10, нито член 28, параграф 5, нито някоя друга разпоредба от Регламент № 1924/2006 предвижда, че член 10, параграф 2 от този регламент се прилага единствено след приемането на списъците на разрешени претенции по член 13 от споменатия регламент. Следователно, що се отнася до претенция, която не е била забранена въз основа на член 10, параграф 1, разглеждан във връзка с член 28, параграф 5 от посочения регламент, обстоятелството, че списъкът на разрешени претенции по член 13 от него още не е бил приет, не оправдава освобождаването на даден стопански субект от хранително-вкусовата промишленост от задължението му да предостави на потребителите информацията, предвидена в член 10, параграф 2 от споменатия регламент.

(вж. точки 39, 42 и 44 и диспозитива)