—

за Ehrmann AG, от A. Meyer, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от S. Grünheid и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г. (ОВ L 37, стр. 16, наричан по-нататък „Регламент № 1924/2006“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ehrmann AG (наричано по-нататък „Ehrmann“) и Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs eV (сдружение за борба срещу нелоялната конкуренция, наричано по-нататък „Wettbewerbszentrale“) по повод на прилагането във времето на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от Регламент № 1924/2006.

3

Съгласно съображения 1, 9 и 35 от Регламент № 1924/2006:

[…]

[…]

4

Член 1, параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда:

„1.   Настоящият регламент хармонизира [законовите, подзаконовите или административните разпоредби на] държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител.

Член 7 и член 10, параграф 2, букви а) и б) не се прилагат по отношение на храни, които не са предварително опаковани (включително пресни продукти, като плодове, зеленчуци или хляб), предлагани за продажба на краен потребител или на заведения за обществено хранене, и за храни, опаковани на мястото на продажба по искане на купувача или предварително опаковани с оглед непосредствена продажба. Националните разпоредби могат да се прилагат до евентуалното приемане на общностни мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3.

[…]“.

5

Член 2 от посочения регламент съдържа следните определения:

„1.   За целите на настоящия регламент:

[…]

2.   Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]“.

6

Член 3, първа алинея от същия регламент, озаглавен „Общи принципи за всички претенции“, гласи следното:

„Хранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент“.

7

Член 10, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006, който се отнася до здравните претенции и е озаглавен „Специфични условия“, гласи:

„1.   Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II[, включваща членове 3—7 от посочения регламент,] и специфичните изисквания от настоящата глава[, включваща членове 10—19 от същия регламент,] и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14.

2.   Здравните претенции се разрешават единствено ако на етикета е поставена следната информация или ако в случаите, когато няма етикет, в представянето или рекламата има:

3.   Позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храна[…] за цялостното добро здраве или здравно благополучие е допустимо единствено ако е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по членове 13 и[ли] 14“.

8

Член 13, параграфи 1—3 от този регламент, озаглавен „Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата“, посочва:

„1.   Здравните претенции, описващи или позоваващи се на:

които са посочени в списъка, предвиден в параграф 3, могат да се използват, без да е необходимо да бъдат подложени на процедурите по членове 15—19, ако:

2.   Държавите членки предоставят на Комисията списъци на претенциите, както са предвидени в параграф 1, в срок не по-късно от 31 януари 2008 г., заедно с условията, които се прилагат по отношение на тях, и с позоваване на съответните научни обосновки.

3.   След консултиране с [Европейския орган за безопасност на храните] Комисията приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3, списък на Общността, предназначен да измени несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, на разрешените претенции, посочени в параграф 1, и на всички необходими условия за използване на тези претенции най-късно до 31 януари 2010 г.“.

9

Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Претенции за намаляване риска от заболяване и претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата“, посочва следното:

„1.   Независимо от разпоредбите на член 2, параграф 1, буква б) от Директива [2000/13], следните претенции могат да се използват, когато са били разрешени в съответствие с процедурата, установена в членове 15, 16, 17 и 19 от настоящия регламент, за включване в списъка на Общността на такива разрешени претенции, заедно с всички необходими условия за използването на тези претенции:

2.   В добавка към общите изисквания, заложени в настоящия регламент, и специфичните изисквания от параграф 1 претенциите за намаляване риска от заболяване върху етикета или при липса на етикет, представянето или рекламата, също трябва да съдържат информация, заявяваща, че заболяването, за което се отнася претенцията, има многобройни рискови фактори и че промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект“.

10

Член 28, параграфи 5 и 6 от същия регламент, озаглавен „Преходни мерки“, предвижда:

„5.   Здравни претенции по член 13, параграф 1, буква а) могат да бъдат предявени от датата на влизане в сила на настоящия регламент до приемането на списъка по член 13, параграф 3, за което отговорност носят [стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост], при условие че отговарят на изискванията на настоящия регламент и на касаещите ги национални разпоредби и без да се накърнява приемането на защитните мерки по член 24.

6.   Здравните претенции, различни от посочените в член 13, параграф 1, буква а) и в член 14, параграф 1, буква а), които са били използвани в съответствие с националните разпоредби преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, подлежат на следното:

11

Съгласно член 29 от Регламент № 1924/2006:

„Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки“.

12

Под заглавието „Разпоредби за защита срещу измамите“ член 11, параграф 1 от Кодекса за храните, стоките за ежедневно потребление и фуражите (Lebensmittel, Bedarfsgegenstände und Futtermittelgesetzbuch) в редакцията му, приложима към главното производство (наричан по-нататък „LFGB“), гласи:

„Забранява се пускането в продажба на храни с подвеждащо означение или подвеждащи указания, тяхното представяне или рекламирането им общо или конкретно посредством подвеждащи начини на представяне или други подвеждащи изявления. Налице е подвеждане по-конкретно:

[…]“.

13

От акта за преюдициално запитване става ясно, че Ehrmann произвежда и разпространява млечни продукти, сред които е и плодово мляко, наречено „Monsterbacke“, което се предлага в търговските обекти в опаковки от по шест кофички по 50 грама всяка (наричано по-нататък „разглежданият продукт“).

14

В таблицата на хранителните стойности върху опаковката на разглеждания продукт е посочено, че в 100 g от този продукт се съдържат 105 kcal, 13 g захари, 2,9 g мазнини и 130 mg калций. Запитващата юрисдикция посочва за сравнение, че съдържанието на калций в 100 g краве мляко е също 130 mg, докато съдържанието на захари в същото количество краве мляко възлиза на 4,7 g.

15

През 2010 г. посланието „Важно колкото дневната чаша мляко!“ (наричано по-нататък „посланието“) е изписано върху всяка бройка от разглеждания продукт. В етикета и представянето на този продукт липсва информацията, посочена в член 10, параграф 2, букви a)—г) от Регламент № 1924//2006.

16

Wettbewerbszentrale счита, че посланието е представлявало подвеждащо означение по смисъла на член 11, параграф 1, второ изречение, точка 1 от LFGB с мотива, че не е посочвало съдържанието на захари в разглеждания продукт, което е значително по-високо от това в млякото. По-нататък, посланието нарушавало Регламент № 1924/2006, доколкото в него се съдържали хранителни и здравни претенции по смисъла на този регламент. Всъщност думата „мляко“ поне косвено посочвала, че съдържанието на калций в разглеждания продукт е също толкова голямо, поради което посланието не представлявало единствено означение за качество, а обещавало на потребителя и определено предимство за неговото здраве.

17

Поради тази причина Wettbewerbszentrale иска от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт) да постанови преустановяване на нарушението и възстановяване на разходите във връзка с поканата за това преустановяване.

18

Пред този съд Ehrmann моли да бъде отхвърлено искането, като изтъква, че макар разглежданият продукт да е сравним с млякото хранителен продукт, потребителите не го отъждествяват с млякото. Освен това разликата в съдържанието на захари между този продукт и млякото била твърде малка, за да е от значение. По-нататък, посланието не приписвало никакво специфично хранително качество на посочения продукт и следователно то съставлявало единствено означение за качество, необхванато от Регламент № 1924/2006. Ehrmann поддържа още, че съгласно член 28, параграф 5 от Регламента член 10, параграф 2 от посочения регламент не е бил приложим към момента на настъпване на фактите по главното производство.

19

С решение от 31 май 201 г. Landgericht Stuttgart отхвърля подаденото от Wettbewerbszentrale искане.

20

След като последното подава въззивна жалба, Oberlandesgericht Stuttgart (Върховен областен съд Щутгарт) уважава с решение от 3 февруари 2011 г. искането за преустановяване на нарушението и за възстановяване на разходите във връзка с поканата за това преустановяване. Според тази юрисдикция посланието не представлява хранителна, нито здравна претенция по смисъла на Регламент № 1924/2006 и следователно то не попада в приложното поле на този регламент. Посланието обаче представлява подвеждащо означение по смисъла на член 11, параграф 1, първо изречение и второ изречение, точка 1 от LFGB, тъй като разглежданият продукт при едно и също количество е с много по-високо съдържание на захар спрямо пълномасленото мляко.

21

Ehrmann подава ревизионна жалба срещу решението на Oberlandesgericht Stuttgart пред Bundesgerichtshof (Федерален съд), пред който поддържа становището си за отхвърляне на искането, подадено от Wettbewerbszentrale.

22

Според запитващата юрисдикция посланието не представлява подвеждащо означение по смисъла на член 11, параграф 1, първо изречение и второ изречение, точка 1 от LFGB и не може да се квалифицира като хранителна претенция по смисъла на член 2, параграф 2, точка 4 от Регламент № 1924/2006. Посланието обаче представлява здравна претенция по смисъла на член 2, параграф 2, точка 5 от този регламент. Всъщност от гледна точка на съответните потребители млякото има благоприятен здравословен ефект, особено за децата и юношите, по-специално поради минералите, които съдържа. Посланието приписва благоприятен ефект на разглеждания продукт, отъждествявайки го с дневната чаша мляко. По този начин се създава впечатление за наличие на връзка между този продукт и здравето на потребителите, която е достатъчна, за да се приеме, че е налице здравна претенция в съответствие с решение Deutsches Weintor (C‑544/10, EU:C:2012:526, т. 34 и 35).

23

Запитващата юрисдикция обаче изтъква, че сведенията, посочени в член 10, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, не са поставени на етикета на споменатия продукт към момента на настъпване на фактите по главното производство, а именно през 2010 г.

24

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябвало ли е предвидените в член 10, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 задължения за предоставяне на информация да бъдат изпълнявани още през 2010 г.?“.

25

В самото начало трябва да се отбележи, че съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на членове 3—7 от този регламент и на специфичните изисквания по членове 10—19 от посочения регламент и не са разрешени в съответствие със същия регламент.

26

От член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 става ясно и че за да може да се използва в съответствие с този регламент, здравната претенция трябва да е включена в списъците с разрешени претенции по членове 13 и 14 от посочения регламент. Подобно условие предполага, че списъците, посочени в тези членове, са били приети и публикувани.

27

В това отношение запитващата юрисдикция обаче отбелязва в акта си, че към момента на настъпване на фактите по главното производство списъците, посочени в членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006, още не са били приети и публикувани.

28

Освен факта, че здравната претенция трябва да отговаря на условията, предвидени в член 10, параграф 1 от този регламент, тя трябва да е придружена и от задължителната информация, предвидена в член 10, параграф 2 от споменатия регламент.

29

Всъщност тази разпоредба посочва, че здравните претенции се разрешават единствено ако съдържащата се в нея информация е поставена на етикета, а когато няма етикет — в представянето или рекламата на продукта.

30

Впрочем условията по член 10, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 следват непосредствено посочването на условията, предвидени в член 10, параграф 1 от този регламент, при наличието на които не е забранена дадена здравна претенция. Така при систематично тълкуване на посочения регламент те се добавят към тези условия и предполагат изпълнението на последните, за да бъде разрешена дадена здравна претенция съгласно същия регламент.

31

Освен това следва да се отбележи, че член 28 от Регламент № 1924/2006 предвижда преходни мерки, които съгласно съображение 35 от този регламент имат за цел да дадат възможност на стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост да се пригодят към изискванията на посочения регламент. Що се отнася до здравните претенции, тези преходни мерки са предвидени в член 28, параграфи 5 и 6 от същия регламент.

32

Съгласно член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 здравните претенции по член 13, параграф 1, буква а) от Регламента могат да бъдат предявени от датата на влизане в сила на посочения регламент до приемането на списъка по член 13, параграф 3 от същия регламент, за което отговорност носят стопанските субекти от хранително-вкусовата промишленост, при условие че тези претенции отговарят на изискванията на Регламент № 1924/2006 и на касаещите ги национални разпоредби и без да се накърнява приемането на защитните мерки по член 24 от този регламент.

33

Така от текста на член 28, параграф 5 от посочения регламент следва, че даден стопански субект от хранително-вкусовата промишленост е можел на своя отговорност и при определените условия да използва здравни претенции през периода от влизането в сила на същия регламент до приемането на списъка по член 13 от Регламент № 1924/2006. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 29 от Регламента последният влиза в сила на 19 януари 2007 г. и се прилага от 1 юли 2007 г.

34

Колкото до здравните претенции, различни от посочените в член 13, параграф 1, буква а) и в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1924/2006, те се ползват от преходната мярка, посочена в член 28, параграф 6 от същия регламент.

35

При все това следва да се отбележи, че споменатата разпоредба се отнася до здравни претенции, които са били използвани в съответствие с националните разпоредби преди датата на влизане в сила на Регламент № 1924/2006, тоест преди 19 януари 2007 г. В настоящия случай обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че посланието е започнало да бъде изписвано върху разглеждания продукт през 2010 г. Ето защо член 28, параграф 6 от този регламент не може да се приложи по дело като това по главното производство.

36

Следователно, без да се засяга евентуалното прилагане на член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006, запитващата юрисдикция трябва да провери дали в делото по главното производство посланието е обхванато от член 13, параграф 1, буква а) от този регламент и при утвърдителен отговор — дали съответства на условията, предвидени в член 28, параграф 5 от него.

37

Ако случаят е такъв, от систематичното тълкуване, споменато в точка 30 от настоящото съдебно решение, следва, че здравната претенция, при положение че не е забранена въз основа на член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 във връзка с член 28, параграф 5 от Регламента, трябва да е придружена от информацията, посочена в член 10, параграф 2 от този регламент.

38

В този смисъл член 28, параграф 5 от същия регламент посочва, че здравните претенции могат да бъдат предявени, при условие че отговарят на изискванията на Регламент № 1924/2006, което предполага, че те трябва по-специално да спазват задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от този регламент.

39

Това систематично тълкуване се подкрепя от факта, че нито член 10, нито член 28, параграф 5, нито някоя друга разпоредба от Регламент № 1924/2006 предвижда, че член 10, параграф 2 от този регламент се прилага единствено след приемането на списъците на разрешени претенции по член 13 от споменатия регламент.

40

Освен това, както посочва член 1 от Регламент № 1924/2006, последният цели да гарантира ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите. В това отношение съображения 1 и 9 от посочения регламент уточняват по-специално че на потребителите следва да се предостави необходимата информация, за да направят своя избор при пълно познаване на фактите.

41

Както впрочем отбелязва генералният адвокат в точка 83 от заключението си, наличието на информацията, предвидена в член 10, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, позволява да се осигури защитата на потребителите не само когато за храната има здравна претенция, включена в списъците на разрешени претенции по член 13 от този регламент, но също когато такава претенция е използвана съгласно преходната мярка, предвидена в член 28, параграф 5 от посочения регламент.

42

Освен това, що се отнася до претенция, която не е била забранена въз основа на член 10, параграф 1, разглеждан във връзка с член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006, обстоятелството, че списъкът на разрешени претенции по член 13 от този регламент още не е бил приет, не оправдава освобождаването на даден стопански субект от хранително-вкусовата промишленост от неговото задължение да предостави на потребителите информацията, предвидена в член 10, параграф 2 от споменатия регламент.

43

Всъщност в рамките на преходната мярка, установена в член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006, стопанският субект, който е взел решение да използва дадена здравна претенция, е трябвало на своя отговорност да познава въздействието на съответната храна върху здравето и така вече да разполага с информацията, изисквана от член 10, параграф 2 от този регламент.

44

Предвид гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от този регламент, вече са били в сила през 2010 г. за здравните претенции, които не са били забранени въз основа на член 10, параграф 1 от посочения регламент във връзка с член 28, параграфи 5 и 6 от същия регламент.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от този регламент, вече са били в сила през 2010 г. за здравните претенции, които не са били забранени въз основа на член 10, параграф 1 от споменатия регламент във връзка с член 28, параграфи 5 и 6 от същия.