Дело C-135/10

Società Consortile Fonografici (SCF)

срещу

Marco Del Corso

(Преюдициално запитване, отправено от Corte d’appello di Torino)

„Авторско право и сродните му права в информационното общество — Пряка приложимост на Римската конвенция, на Споразумението ТРИПС и на WPPT в правния ред на Съюза — Директива 92/100/ЕО — Член 8, параграф 2 — Директива 2001/29/ЕО — Понятие „публично съобщаване“ — Публично съобщаване на звукозаписи, излъчвани по радио в зъболекарски кабинет“

Резюме на решението

1. Международни споразумения — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) — Договор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите — Приложимост в правния ред на Съюза — Липса на непосредствено действие

   (Споразумение ТРИПС; Договор на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите)

2. Международни споразумения — Римска конвенция за закрила на артистите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации — Неприложимост в правния ред на Съюза — Непряко действие

   (Римска конвенция за закрила на артистите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации)

3. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директиви 92/100 и 2001/29 — Понятие „публично съобщаване“ — Тълкуване в светлината на международното право

   (Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 92/100 на Съвета)

4. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Директива 92/100 — Публично съобщаване — Понятие — Безвъзмездно излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет — Изключване

   (член 8, параграф 2 от Директива 92/100 на Съвета)

1.  Разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (Споразумение ТРИПС), и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите, са приложими в правния ред на Съюза.

   Частноправните субекти не могат да се позовават пряко нито на цитираното споразумение, нито на посочения по-горе договор.

   (вж. точка 56; точка 1 от диспозитива)

2.  Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим, доколкото не е част от правния ред на Съюза, не се прилага в Съюза. Тя все пак има непряко действие в него, тъй като по силата на член 1, параграф 1 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите Съюзът е длъжен да не възпрепятства изпълнението на задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция.

   Частноправните субекти не могат да се позовават пряко на споменатата конвенция.

   (вж. точки 50 и 56; точка 1 от диспозитива)

3.  Понятието „публично съобщаване“, което фигурира както в Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, така и в Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в светлината на съответните понятия, съдържащи се в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (Споразумение ТРИПС), на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите и на Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим.

   Това понятие трябва да се тълкува така, че да остане съвместимо с посочените по-горе споразумение, договор и конвенция, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия, и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост.

   (вж. точка 56; точка 1 от диспозитива)

4.  Понятието „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия. Следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.

   Всъщност клиентите на един зъболекар обикновено са група лица, чийто състав до голяма степен е стабилен, и следователно представляват определена група от евентуални адресати, доколкото останалите лица поначало нямат достъп до неговите грижи. Следователно не става въпрос за „лица по принцип“. Впрочем, що се отнася до броя лица, на които зъболекарят предоставя възможност да слушат един и същ излъчван звукозапис, тази група от лица е твърде малка, дори незначителна, като се има предвид, че кръгът от лица, присъстващи едновременно в кабинета му, като цяло е съвсем ограничен. Освен това, въпреки че клиентите идват един след друг, новодошлите клиенти по общо правило не са адресати на същите звукозаписи, по-специално на излъчените по радио. На последно място, зъболекарят, който излъчва като музикален фон звукозаписи в присъствието на своите пациенти, не може логично нито да очаква, че само в резултат на това излъчване клиентелата на кабинета му ще нарасне, нито да увеличи цената на извършваното от него лечение. Ето защо само по себе си това излъчване не би могло да има отражение върху доходите на въпросния зъболекар. Всъщност излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на техните желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване. Следователно това излъчване няма доходоносен характер.

   (вж. точки 95—99 и 102; точка 2 от диспозитива)

Дело C-135/10

Società Consortile Fonografici (SCF)

срещу

Marco Del Corso

(Преюдициално запитване, отправено от Corte d’appello di Torino)

„Авторско право и сродните му права в информационното общество — Пряка приложимост на Римската конвенция, на Споразумението ТРИПС и на WPPT в правния ред на Съюза — Директива 92/100/ЕО — Член 8, параграф 2 — Директива 2001/29/ЕО — Понятие „публично съобщаване“ — Публично съобщаване на звукозаписи, излъчвани по радио в зъболекарски кабинет“

Резюме на решението

1. Международни споразумения — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (ТРИПС) — Договор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за изпълненията и звукозаписите — Приложимост в правния ред на Съюза — Липса на непосредствено действие

   (Споразумение ТРИПС; Договор на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите)

2. Международни споразумения — Римска конвенция за закрила на артистите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации — Неприложимост в правния ред на Съюза — Непряко действие

   (Римска конвенция за закрила на артистите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации)

3. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директиви 92/100 и 2001/29 — Понятие „публично съобщаване“ — Тълкуване в светлината на международното право

   (Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 92/100 на Съвета)

4. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Директива 92/100 — Публично съобщаване — Понятие — Безвъзмездно излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет — Изключване

   (член 8, параграф 2 от Директива 92/100 на Съвета)

1.  Разпоредбите на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (Споразумение ТРИПС), и на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите, са приложими в правния ред на Съюза.

   Частноправните субекти не могат да се позовават пряко нито на цитираното споразумение, нито на посочения по-горе договор.

   (вж. точка 56; точка 1 от диспозитива)

2.  Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим, доколкото не е част от правния ред на Съюза, не се прилага в Съюза. Тя все пак има непряко действие в него, тъй като по силата на член 1, параграф 1 от Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите Съюзът е длъжен да не възпрепятства изпълнението на задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция.

   Частноправните субекти не могат да се позовават пряко на споменатата конвенция.

   (вж. точки 50 и 56; точка 1 от диспозитива)

3.  Понятието „публично съобщаване“, което фигурира както в Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, така и в Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в светлината на съответните понятия, съдържащи се в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, което представлява приложение 1 В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (Споразумение ТРИПС), на Договора на Световната организация за интелектуална собственост за изпълненията и звукозаписите и на Международната конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, съставена в Рим.

   Това понятие трябва да се тълкува така, че да остане съвместимо с посочените по-горе споразумение, договор и конвенция, като същевременно се отчитат контекстът, в който са използвани въпросните понятия, и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове в областта на интелектуалната собственост.

   (вж. точка 56; точка 1 от диспозитива)

4.  Понятието „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща безвъзмездното излъчване на звукозаписи в зъболекарски кабинет в полза на и независимо от волята на клиентите, извършено при упражняването на свободна професия. Следователно това излъчване не поражда право на възнаграждение за продуцентите на звукозаписи.

   Всъщност клиентите на един зъболекар обикновено са група лица, чийто състав до голяма степен е стабилен, и следователно представляват определена група от евентуални адресати, доколкото останалите лица поначало нямат достъп до неговите грижи. Следователно не става въпрос за „лица по принцип“. Впрочем, що се отнася до броя лица, на които зъболекарят предоставя възможност да слушат един и същ излъчван звукозапис, тази група от лица е твърде малка, дори незначителна, като се има предвид, че кръгът от лица, присъстващи едновременно в кабинета му, като цяло е съвсем ограничен. Освен това, въпреки че клиентите идват един след друг, новодошлите клиенти по общо правило не са адресати на същите звукозаписи, по-специално на излъчените по радио. На последно място, зъболекарят, който излъчва като музикален фон звукозаписи в присъствието на своите пациенти, не може логично нито да очаква, че само в резултат на това излъчване клиентелата на кабинета му ще нарасне, нито да увеличи цената на извършваното от него лечение. Ето защо само по себе си това излъчване не би могло да има отражение върху доходите на въпросния зъболекар. Всъщност излъчването на звукозаписи изобщо не е присъщо на зъболекарската практика, защото клиентите на зъболекаря отиват в неговия кабинет с единствената цел да бъдат лекувани. Те имат достъп до някои звукозаписи на случаен принцип и без оглед на техните желания, в зависимост от момента на пристигането си в кабинета, от продължителността на изчакване и от естеството на полученото от тях лечение. При това положение няма как да се допусне, че обичайната клиентела на даден зъболекар е възприемчива към въпросното излъчване. Следователно това излъчване няма доходоносен характер.

   (вж. точки 95—99 и 102; точка 2 от диспозитива)