Keywords
Summary

Keywords

1. Свободно предоставяне на услуги — Правната закрила на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие — Директива 98/84 — Незаконно устройство — Понятие — Декодиращи устройства, правомерно пуснати на пазара на държава членка и използвани в друга държава членка — Изключване

(член 2, буква д) от Директива 98/84 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно предоставяне на услуги — Правната закрила на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие — Директива 98/84 — Приложно поле — Национална правна уредба, забраняваща използването на чуждестранни декодиращи устройства — Изключване

(член 3, параграф 2 от Директива 98/84 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Свободно предоставяне на услуги — Свободно движение на стоки — Национална правна уредба, отнасяща се до тези две основни свободи — Разглеждане предвид тази от тях, която има основен характер

(член 56 ДФЕС)

4. Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Декодиращи устройства, правомерно пуснати на пазара на държава членка и използвани в друга държава членка за излъчване на спортни срещи

(член 56 ДФЕС)

5. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Нарушаване на конкуренцията — Изключителен лиценз, сключен от титуляр на права на интелектуална собственост и излъчваща организация — Забрана за предоставяне на декодиращи излъчването устройства извън територията, за която се отнася лицензионният договор — Недопустимост

(член 101 ДФЕС)

6. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Частично възпроизвеждане — Обхват

(член 2, буква а) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

7. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения

(член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

8. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

9. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 93/83 — Последици — Правомерност на възпроизвеждане, осъществено в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран — Липса

(Директива 93/83 на Съвета)

Summary

1. Понятието „незаконно устройство“ съгласно член 2, буква д) от Директива 98/84 относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, трябва да се тълкува в смисъл, че то не се отнася нито до чуждестранните средства за декодиране — които предоставят достъп до услуги за спътниково излъчване, предоставяни от излъчваща организация, произвеждат се и се търгуват с разрешението на тази организация, но се използват против нейната воля извън географската зона, за която са доставени, — нито до тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или до тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели.

Всъщност тази разпоредба определя понятието за незаконно устройство като всякакво оборудване или софтуер, „създаден“ или „адаптиран“ така, че да предоставя достъп до защитена услуга в разбираем вид, без да е налице разрешение от доставчика на услугата. Така текстът обхваща само устройствата, които са били предмет на ръчни или автоматизирани операции, преди да бъдат пуснати в употреба, и които позволяват да се приемат защитени услуги без съгласието на доставчиците на услугите. Следователно разпоредбата се отнася само до устройства, които са произведени, преправени, адаптирани или допълнително адаптирани без разрешение на доставчика на услугата, и не се отнася до използването на чуждестранни средства за декодиране.

Въпреки това гореспоменатите устройства се произвеждат и пускат на пазара с разрешението на доставчика на услугата, не предоставят свободен достъп до защитените услуги и не позволяват или улесняват заобикалянето на дадена техническа мярка, създадена за да защитава заплащането на тези услуги, като се има предвид, че в държавата членка, в която те са пуснати на пазара, е било извършено заплащане.

(вж. точки 63, 64, 66 и 67; точка 1 от диспозитива)

2. Член 3, параграф 2 от Директива 98/84 относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, допуска национална правна уредба, която препятства използването на чуждестранни средства за декодиране, включително тези, които са придобити или задействани чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес, или тези, които са използвани в нарушение на договорно ограничение, допускащо използването им само за частни цели, тъй като подобна правна уредба не попада в координираната от тази директива област.

(вж. точка 74; точка 2 от диспозитива)

3. Когато национална мярка се свързва както със свободното движение на стоки, така и със свободното предоставяне на услуги, Съдът по принцип я разглежда по отношение само на една от тези две основни свободи, ако се окаже, че едната от тях има изцяло вторично значение по отношение на другата и може да се свърже с нея. Макар че в областта на телекомуникациите тези две свободи често са тясно свързани, без да може някоя от тях да се определи като напълно второстепенна спрямо другата, случаят не е такъв, когато националното законодателство не урежда въпроса за средствата за декодиране с оглед на това да се въведат изисквания, на които те да отговарят, или да се определят условията, при които могат да се търгуват, а има отношение към тях само доколкото те са инструменти, позволяващи на абонатите да използват кодираните услуги за излъчване.

(вж. точки 78, 79 и 82)

4. Член 56 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, определяща като незаконни вноса, продажбата и използването в тази държава на чуждестранни средства за декодиране, които позволяват достъпа до кодирана услуга за спътниково излъчване с произход в друга държава членка и включваща обекти, защитени от правото на първата държава. Този извод не се поставя под съмнение нито от това, че чуждестранно средство за декодиране е било придобито или задействано чрез предоставянето на фиктивна идентичност и фиктивен адрес с намерение да се заобиколи разглежданото териториално ограничение, нито от това, че средството е използвано с търговски цели, макар да е било предназначено за частно ползване.

Посоченото ограничение не би могло да се обоснове с оглед на целта да се защитят правата на интелектуална собственост.

Действително самите спортни срещи имат неповторим и следователно оригинален характер, който може да ги превърне в обекти, заслужаващи закрила. Доколкото обаче защитата на правата, които съставляват специфичен предмет на съответната интелектуална собственост, гарантира на носителите на разглежданите права получаването само на съответно възнаграждение, а не на възможно най-високото възнаграждение за използването по търговски начин на защитените обекти, то тази защита е осигурена, когато носителите на разглежданите права получават възнаграждение за излъчването на защитените обекти от държавата членка на предаването, в която се счита, че настъпва фактът на излъчване съобразно член 1, параграф 2, буква б) от Директива 93/83 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване за спътниковото излъчване, в която държава членка следователно е дължимо съответното възнаграждение и в която тези носители на права могат да поискат сума, отчитаща действителната аудитория и потенциалната аудитория в държавата членка на предаването, както и във всяка друга държава членка, в която също се приемат предаванията, включващи обектите, предмет на защита.

Що се отнася до допълнителното заплащане от страна на излъчващите организации за предоставянето на изключително териториално право, то може да доведе до изкуствени ценови разлики между разделените национални пазари, при което едно такова разделяне и такива изкуствени ценови разлики са несъвместими с основната цел на Договора, която се състои в осъществяването на вътрешния пазар. При тези условия посоченото допълнително заплащане не би могло да се разглежда като част от съответното възнаграждение, което следва да се осигури за носителите на разглежданите права и поради това неговото заплащане надхвърля необходимото за осигуряването на съответно възнаграждение за тези носители на права.

(вж. точки 100, 106—108, 113—117, 125 и 131; точка 3 от диспозитива)

5. Клаузите на договор за изключителна лицензия, сключен между носител на права на интелектуална собственост и излъчваща организация, представляват забранено от член 101 ДФЕС ограничение на конкуренцията, когато създават задължение за организацията да не предоставя средства за декодиране, позволяващи достъпа до защитени обекти на носителя на права с оглед на тяхното използване извън територията, за която се отнася лицензионният договор.

(вж. точка 146; точка 4 от диспозитива)

6. Член 2, буква a) от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че правото на възпроизвеждане се простира и спрямо временните откъси от произведенията в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, при условие че тези откъси съдържат елементи, които са израз на собственото интелектуално творение на съответните автори, като е необходимо да се разгледа съвкупността, състояща се от едновременно възпроизведените откъси, за да се установи дали то съдържа такива елементи.

(вж. точка 159; точка 5 от диспозитива)

7. Действията на възпроизвеждане, които са осъществени в паметта на спътников декодер и върху телевизионен екран, отговарят на посочените в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество условия и следователно могат да бъдат осъществявани без разрешение от носителите на съответните авторски права.

(вж. точка 182; точка 6 от диспозитива)

8. Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти.

Всъщност щом предаването на излъчваното произведение се осъществява в достъпно за обществеността място за допълнителна публика — за разлика от притежателите на телевизионни приемници, които индивидуално или в тяхното частно и семейно обкръжение получават сигнала и проследяват предаванията — то тази допълнителна публика е допусната от притежателя на телевизионния приемник да слуша или да гледа произведението, като подобна съзнателна проява трябва да се счита за действие, с което въпросното произведение се разгласява пред нова публика. Това е така при предаването на излъчвано произведение от страна на собственика на заведение на присъстващи там клиенти, тъй като клиентите са допълнителна публика, която не е била взета предвид от авторите при предоставянето на разрешение за излъчване на техните произведения.

Освен това, що се отнася до съобщаването на излъчваното произведение на „публика, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването“ по смисъла на съображение 23 от Директива 2001/29, то тази директива, подобно на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, не се отнася до „преките представяния или изпълнения“, тоест до изпълнението на произведения пред публика, имаща пряк физически досег с актьора или с изпълнителя на тези произведения. Именно такъв елемент на пряк физически контакт обаче липсва в случаите на предаване на излъчвано произведение чрез телевизионен екран и високоговорители в място като заведение пред присъстваща там публика, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването по смисъла на това съображение 23 от Директивата относно авторското право, което е мястото на излъчваното представяне.

(вж. точки 198—203 и 207; точка 7 от диспозитива)

9. Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, трябва да се тълкува в смисъл, че няма отражение по отношение на правомерността на действия на възпроизвеждане, осъществени в паметта на спътников декодер и върху екран на телевизор.

(вж. точка 210; точка 8 от диспозитива)