Дело C-123/08

Dominic Wolzenburg

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Amsterdam)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Член 4, точка 6 — Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Прилагане в националното право — Задържано лице, гражданин на издаващата държава членка — Отказ на изпълняващата държава членка да изпълни европейска заповед за арест, обвързан с условие за пребиваване на нейна територия в продължение на пет години — Член 12 ЕО“

Заключение на генералния адвокат г-н Y. Bot, представено на 24 март 2009 г.   I ‐ 9624

Решение на Съда (голям състав) от 6 октомври 2009 г.   I ‐ 9660

Резюме на решението

1. Общностно право — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Приложно поле

   (член 12, първа алинея ЕО)

2. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано

   (член 16, параграф 1 и член 19 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета; член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

3. Европейски съюз — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки — Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано

   (член 12, първа алинея ЕО; член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 на Съвета)

1.  Гражданин на държава членка, който законно пребивава в друга държава членка, има право да се позовава на член 12, първа алинея ЕО, за да оспори национална правна уредба, която установява условията, при които компетентният съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода. В действителност при прилагането на рамкови решения, приети на основание на Договора за ЕС, държавите членки следва да не накърняват общностното право, и в частност разпоредбите на Договора за ЕО, свързани с признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се придвижва и пребивава свободно на територията на държавите членки.

   (вж. точки 43, 45 и 47; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че когато става дума за граждани на Съюза, изпълняващата държава членка не може освен с условие за продължителност на пребиваването в тази държава да обвързва прилагането на предвидената в посочената разпоредба възможност да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест и с допълнителни административни изисквания, например с изискване за притежаване на безсрочно разрешение за пребиваване. Всъщност по отношение на гражданите на Съюза, които са пребивавали законно на територията на друга държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, член 16, параграф 1 и член 19 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки предвиждат единствено възможност по тяхно искане да им се издаде документ, удостоверяващ постоянното пребиваване, без тази формалност да е задължителна. Този документ има декларативна и доказателствена стойност, но не и конститутивно действие.

   (вж. точки 51 и 53; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 12, първа алинея ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на изпълняващата държава членка, съгласно която компетентният съдебен орган на тази държава отказва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу гражданин на същата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, докато в случаите с граждани на други държави членки, които имат право на пребиваване на основание член 18, параграф 1 ЕО, този отказ е обвързан с условието съответният гражданин да е пребивавал законно на територията на изпълняващата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години.

   В това отношение принципът на взаимно признаване, който е в основата на текста на Рамково решение 2002/584 относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, предполага по силата на член 1, параграф 2 от последното, че държавите членки по принцип са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест. Всъщност извън предвидените в член 3 от това рамково решение случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест, държавите членки могат да откажат изпълнението на такава заповед само в случаите, изброени в член 4 от същото. Оттук следва, че националният законодател, който на основание на предоставените му с посочения член 4 възможности реши да ограничи случаите, при които изпълняващите съдебни органи могат да откажат да предадат издирваното лице, само укрепва въведената с това рамково решение система за предаване и така способства за установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие. При тези условия държавите членки по необходимост имат определена свобода на преценка при прилагането на упоменатия член 4, и в частност на точка 6 от него.

   Целта на предвидената в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 възможност да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест е в частност да се позволи отдаването на особено значение на възможността за увеличаване на шансовете за социална реинтеграция на издирваното лице след изтичане на срока на наложеното му наказание. Затова е оправдано изпълняващата държава членка да следва тази цел само по отношение на лицата, за които е доказана определена степен на интеграция в обществото на посочената държава членка. Единственото условие за гражданство по отношение на собствените ѝ граждани, от една страна, и условието за пребиваване в продължение на непрекъснат срок от пет години по отношение на гражданите на останалите държави членки, от друга, може да се разглеждат като условия, които могат да гарантират, че издирваното лице е достатъчно интегрирано в изпълняващата държава членка. Това условие за пребиваване в продължение на непрекъснат срок от пет години не надхвърля необходимото за постигането на целта да се гарантира, че е налице определена степен на интеграция в изпълняващата държава членка на издирваните лица, които са граждани на други държави членки.

   (вж. точки 57, 58, 61, 67, 68, 73 и 74; точка 3 от диспозитива)