Дело C-345/06

Gottfried Heinrich

(Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Verwaltungssenat im Land Niederösterreich)

„Член 254, параграф 2 ЕО — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 2, параграф 3 — Регламент (ЕО) № 622/2003 — Сигурност на въздухоплаването — Приложение — Списък на забранени предмети на борда на въздухоплавателни средства — Липса на публикуване — Задължителна сила“

Заключение на генералния адвокат г-жа E. Sharpston, представено на 10 април 2008 г.   I ‐ 1661

Решение на Съда (голям състав) от 10 март 2009 г.   I ‐ 1697

Резюме на решението

Транспорт — Въздушен транспорт — Създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване — Регламент № 622/2003 — Приложение

(член 254, параграф 2 ЕО; член 4, параграф 2 и член 8 от Регламент № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета; приложение към Регламент № 622/2003 на Комисията)

Приложението към Регламент (ЕО) № 622/2003 за определяне мерки за прилагане на общи основни стандарти относно сигурността на въздухоплаването, изменен с Регламент (ЕО) № 68/2004, което не е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, няма задължителна сила, доколкото цели налагането на задължения на частноправните субекти. В частност мерки за адаптиране на списъка на забранени предмети в зоните с ограничен регламентиран достъп или на борда на въздухоплавателни средства, приложен към Регламент № 2320/2002 относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване, доколкото се съдържат в приложението към Регламент № 622/2003, не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти.

В това отношение от самия текст на разпоредбите на член 254, параграф 2 ЕО следва, че общностен регламент може да произведе правно действие само ако е публикуван в посочения официален вестник.

Освен това акт на общностна институция не може да бъде противопоставен на физически или юридически лица в дадена държава членка, преди те да са имали възможност да се запознаят с него чрез редовно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. В частност принципът на правната сигурност изисква общностната правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. Всъщност правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях.

Мерки за адаптиране на списъка на забранените предмети, приложен към Регламент № 2320/2002, доколкото целят налагането на задължения на частноправните субекти, трябва във всички случаи да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз. Въпросът дали тези мерки и правилата, за които се отнасят, налагат пряко задължения на частноправните субекти или задължават държавите членки да направят това, е ирелевантен в това отношение. Всъщност и в двата случая се налага публикуването им в посочения официален вестник.

Освен това Регламент № 2320/2002, и по-специално член 4, параграф 2 от него, изобщо не предоставя правно основание, позволяващо на Комисията при упражняването на изпълнителното ѝ правомощие по силата на тази разпоредба да приложи предвидения в член 8 от този регламент режим на секретност спрямо мерки за адаптиране на списъка на забранените предмети, приложен към Регламент № 2320/2002. Следователно, в случай че Регламент № 622/2003 действително беше адаптирал посочения списък на забранените предмети, този регламент би бил при това по необходимост невалиден.

(вж. точки 42—44, 59—63 и диспозитива)