Keywords
Summary

Keywords

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле

(членове 43 ЕО и 56 ЕО)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък

(член 43 ЕО)

Summary

1. Законодателство, което урежда само отношенията в рамките на група дружества, засяга основно свободата на установяване и следователно трябва да се разгледа от гледна точка на член 43 ЕО. Дори да се предположи, че това законодателство има ограничително въздействие върху свободното движение на капитали, това въздействие би било неизбежна последица от евентуалното ограничаване на свободата на установяване и не оправдава разглеждането на посоченото законодателство от гледна точка на член 56 ЕО.

(вж. точки 23 и 24)

2. Член 43 ЕО допуска режим, установен със законодателство на държава-членка, по силата на който местно за една държава-членка дъщерно дружество може да приспадне от облагаемите си доходи финансови средства, прехвърлени от него в рамките на група дружества в полза на неговото дружество майка, само доколкото последното има седалище в същата държава-членка.

Разликата в третирането, на което са подложени местните дъщерни дружества в зависимост от местоположението на седалището на тяхното дружество майка, безспорно съставлява ограничение на свободата на установяване, тъй като прави по-непривлекателно упражняването на тази свобода от дружествата, установени в други държави-членки, които вследствие на това биха могли да се откажат от придобиване, учредяване или запазване на дъщерно дружество в държавата-членка, която приема такава мярка.

С оглед на необходимостта да се запази балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки и на необходимостта да се предотврати избягването на данъци, взети заедно, подобен режим обаче преследва легитимни цели, които са в съответствие с Договора и са обосновани от императивни съображения от обществен интерес.

Всъщност да се признае, че трансгранично прехвърляне на финансови средства в рамките на група дружества може да се приспадне от облагаемите доходи на прехвърлителя, би позволило на групи дружества да избират свободно държавата-членка, в която да се облагат печалбите на дъщерното дружество, като ги извадят от данъчната основа на последното, а когато прехвърлянето се разглежда като облагаем доход в държавата-членка на дружеството майка получател, като ги прибавят към неговата данъчна основа. Това би засегнало самата система на разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки, тъй като според избора, направен от групите дружества, държавата-членка на дъщерното дружество би била принудена да се откаже, в качеството си на държава, за която дъщерното дружество е местно, от правото да обложи неговите доходи евентуално в полза на държавата-членка на седалището на дружеството майка.

Освен това възможността за прехвърляне на облагаемите доходи на дъщерно дружество към дружество майка, чието седалище се намира в друга държава-членка, съдържа опасността прехвърлянето на средства в рамките на група дружества да се насочи, посредством напълно изкуствени структури, към дружества, чиито седалища се намират в държави-членки, които прилагат най-ниска данъчна ставка или в които тези доходи не се облагат.

(вж. точки 39, 43, 56, 58, 60, 67 и диспозитива)