Споразумение на СТО

 

РЕЗЮМЕ НА:

Решение на Съвета 94/800/EО относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) — аспекти, свързани с търговията със стоки

Уругвайски кръг на многостранните преговори (1986—1994) — Споразумение за създаване на Световната търговска организация

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕШЕНИЕТО И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО?

Решението одобрява споразумението, което създава Световната търговска организация (СТО), от името на Европейската общност (днес Европейския съюз или ЕС).

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Окончателен акт, обобщаващ резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори

• Чрез това решение Съветът на Европейския съюз прие от името на Европейската общност резултатите от Уругвайския кръг на преговорите, обобщени в Окончателния акт от Маракеш, подписан през 1994 г. в Мароко от представителите на общността и на държавите членки.
• Окончателният акт от Маракеш включва списък от задължителни многостранни споразумения и незадължителни за държавите споразумения и министерски решения и декларации, които разясняват правилата на конкретни споразумения. Задължителните многостранните търговски споразумения и свързаните с тях правни инструменти са задължителни за всички членове на СТО. Що се отнася до незадължителните за държавите споразумения, въпреки че образуват част от законодателството за СТО, те не пораждат задължения или права за членовете на СТО, които не са ги приели.
• Споразумението за създаването на СТО обединява няколко приложения, съдържащи специфични споразумения.
• Приложение 1А обхваща многостранните споразумения относно търговията със стоки. Те са:
  • Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994), което включва ГАТТ 1947;
  • Споразумението относно селското стопанство;
  • Споразумението за прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки;
  • Споразумението за текстила и облеклата;
  • Споразумението за техническите пречки пред търговията;
  • Споразумението за инвестиционните мерки, свързани с търговията;
  • Споразумението за прилагане на антидъмпингови мерки;
  • Споразумението за митническо остойностяване;
  • Споразумението за предекспедиционна проверка;
  • Споразумението за правилата за произход;
  • Споразумението за процедурите по лицензиране на вноса;
  • Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки;
  • Споразумението за защитните мерки;
  • Споразумението за улесняване на търговията.
• Приложение 1Б съдържа Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС).
• Приложение 1В съдържа Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), в това число търговията с фалшифицирани стоки.
• Приложение 2 включва Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове.
• Приложение 3 се отнася до механизма за преглед на търговската политика (МПТП) на членовете на СТО.
• Приложение 4 се отнася до незадължителните за държавите търговски споразумения. Те са:
  • Споразумението за търговията с граждански въздухоплавателни средства;
  • Споразумението по държавните поръчки (преработено през 2012 г.);
  • Международното споразумение за млечните продукти (прекратено през 1997 г.);
  • Международното споразумение за месо от животни от рода на едрия рогат добитък (прекратено през 1997 г.).

Споразумение за създаване на световната търговска организация

• Това споразумение създава постоянна институционална рамка за специфичните споразумения, посочени по-горе.
• СТО е постоянна организация със статут на юридическо лице. Всички членове на ГАТТ станаха членове-основатели на СТО на 1 януари 1995 г. Оттогава кандидатите, желаещи да се присъединят, следват процедурата за присъединяване, определена в Споразумението за създаването на СТО.
• Членовете на СТО си поставиха следните цели за организацията:
  • повишаване на стандарта на живот;
  • осигуряване на пълна заетост и нарастващ обем на реалните приходи и ефективното търсене;
  • разширяване на производството на стоки и услуги и търговията с тях;
  • устойчиво развитие и опазване на околната среда;
  • отчитане на потребностите на развиващите се държави.
• Функциите на СТО са:
  • да улеснява прилагането, управлението и действието на различните търговски споразумения;
  • да предоставя форум за многостранни търговски преговори;
  • да разрешава търговските спорове чрез Органа за уреждане на спорове (ОУС);
  • да преглежда националната търговска политика на своите членове;
  • да си сътрудничи с други международни организации с оглед обезпечаването на по-голяма съгласуваност в създаването на глобална икономическа политика.

Структура

• Министерската конференция е най-висшият орган за вземане на решения на СТО. Състои се от представители на всички страни членки и заседава минимум веднъж на всеки 2 години.
• В интервала между тези заседания Общият съвет, също съставен от представители на всички членове, взема решения, свързани с функционирането на СТО, и контролира действието на споразуменията и министерските решения. Общият съвет заседава и за изпълнение на отговорностите на ОУС и Органа за преглед на търговската политика (ОПТП), предвидени в Механизма за преглед на търговската политика (МПТП, вж. по-долу).
• Общият съвет има три спомагателни органа: Съветът по търговията със стоки, Съветът по търговията с услуги и Съветът за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост.
• Създадени са и няколко комитета, пряко зависими от Общия съвет. Те включват комитетите по търговия и развитие, търговия и околна среда и регионални търговски споразумения. И накрая два комитета отговарят за управлението на незадължителните за държавите споразумения относно търговията с граждански въздухоплавателни средства и за държавните поръчки.
• Общият съвет назначава генерален директор, който отговаря за ръководенето на секретариата на СТО.
• По принцип СТО взема решенията си чрез консенсус. Когато не може да се постигне консенсус, решенията се вземат чрез мажоритарно гласуване, като всеки член на СТО има един глас. ЕС, който е пълноправен член на СТО, има брой гласове, равен на броя на своите държави членки, които членуват в СТО.
• Всеки член на СТО може да представи пред Министерската конференция предложения за изменение на разпоредбите на различните многостранни търговски споразумения на СТО.

Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове

• Системата за уреждане на спорове на СТО е важен елемент от реда на многостранната търговия. Тя се основава на членове ХХII и ХХIII на ГАТТ от 1994 г. и на правилата и процедурите, изготвени впоследствие и заложени в Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на споровете, включена в Споразумението за създаване на СТО.
• Системата за уреждане на спорове обхваща всички многостранни търговски споразумения. В действителност тя се прилага към търговията със стоки, търговията с услуги и въпросите относно интелектуалната собственост, обхванати от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). Прилага се и към споровете съгласно многостранното споразумение за държавните поръчки. Някои от тези споразумения съдържат правила, касаещи уреждането на спорове, което се прилага само за споровете съгласно въпросното споразумение, и което може да допълни или измени правилата на Договореността.
• Системата за уреждане на споровете се управлява от ОУС. Всички членове на СТО могат да присъстват на заседанията на ОУС. Въпреки това, когато ОУС се произнася по правила, свързани с уреждането на спорове, касаещи многостранно търговско споразумение, само членовете, които са страни по споразумението, могат да участват в решенията или действията, предприети от ОУС по отношение на споровете съгласно това споразумение.
• Процесът за уреждане на споровете стартира, когато един член представи на друг молба за консултации по конкретен проблем. Тези консултации трябва да започнат в рамките на 30 дни от молбата. Ако спорът не може да бъде уреден чрез консултации, членът може да поиска от ОУС да свика комисия, обикновено съставена от трима независими експерти, за да се занимаят с проблема. Освен това страните могат доброволно да се споразумеят да прилагат други начини за уреждане на спорове, в това число взаимни отстъпки, помирение и посредничество.
• След изслушване на страните комисията представя доклад пред ОУС. Комисията трябва да приключи работата си в рамките на шест месеца или при спешните случаи, до три месеца. Докладът на комисията се разглежда за приемане от ОУС в срок от 20 дни, след като е разпратен до членовете. Той се приема в рамките на 60 дни от датата на разпращането му, освен когато ОУС реши чрез консенсус да не приеме доклада (противоположен или отрицателен консенсус), или ако една от страните нотифицира за решението си да обжалва.
• Процедурата за уреждане на спорове на СТО дава на всички страни възможността да обжалват доклада на комисията. Обжалването обаче е ограничено до правните проблеми, обхванати в доклада на комисията, и правните интерпретации, разработени от комисията. Обжалването се разглежда от постоянен Апелативен орган, съставен от седем членове, назначени от ОУС за срок от 4 години. Трима от членовете работят по всеки един случай. Докладът на Апелативния орган трябва да бъде приет безусловно от страните по спора и приет от ОУС, освен когато има отрицателен консенсус, т.е. решение чрез консенсус да не се приема доклада.
• ОУС наблюдава прилагането на приетите препоръки или решения, а всички неразрешени въпроси остават в дневния ред на неговите заседания до разрешаването им. За прилагането на препоръките, заложени в докладите на комисията, са постановени и крайни срокове. Когато една от страните не е в състояние да изпълни тези препоръки в рамките на приемлив период от време, тя трябва да започне преговори със засегнатата страна с оглед разработването на взаимно приемлива компенсация. Ако тези преговори са безуспешни, ОУС може да разреши на засегнатата страна да преустанови действието на отстъпки или задължения спрямо въпросната страна членка. Компенсацията и преустановяването на отстъпките обаче са само временни мерки, които могат да бъдат приложени, докато въпросната страна членка изпълни препоръките на ОУС.
• При всички случаи членовете на СТО се съгласяват, че те няма да определят сами дали е настъпило нарушение на задълженията, заложени в нормативната уредба на СТО, и няма да преустановяват отстъпки. Те трябва да прилагат правилата и процедурите за уреждане на спорове, заложени в Договореността.
• Освен това Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове признава специалното положение на развиващите се страни — членки на СТО и на най-слабо развитите страни — членки на СТО. Развиващите се страни могат да кандидатстват за ускорена процедура, да поискат удължени крайни срокове или да помолят за допълнителна правна помощ. Членовете на СТО са насърчавани да обърнат особено внимание на положението на развиващите се страни членки.

Механизъм за преглед на търговската политика

• МПТП е създаден като временна мярка съгласно ГАТТ през 1989 г. след средносрочния преглед на Уругвайския кръг. Сега този механизъм е неделима част от системата на СТО и включва всички области, обхванати от споразуменията на СТО (стоки, услуги и въпроси на интелектуалната собственост).
• МПТП цели конкретно да постигне по-голяма прозрачност и разбирателство при търговската политика и практика на членовете на СТО, да насърчава членовете да спазват действащите правила в многостранната търговска система и така да насърчава гладкото функциониране на системата.
• В рамките на МПТП всички членове на СТО са обект на преглед. Този преглед се провежда веднъж на всеки две години за страните членки с най-голям дял от световната търговия (понастоящем Китай, ЕС, Япония и Съединените щати), на всеки четири години за следващите 16 страни членки и на всеки шест години за останалите страни членки. За най-слабо развитите държави може да се установи по-дълъг период. На практика се въвежда известна степен на гъвкавост за темпа на прегледите (до шестмесечен интервал). През 1996 г. бе договорено, че всеки втори преглед на всяка от първите четири търговски сили ще бъде междинен преглед.
• Прегледът се извършва от ОПТП на базата на обща декларация за политиката, представена от въпросната страна членка, и на доклад, изготвен от секретариата на СТО. При изготвянето на своя доклад секретариатът търси подкрепата на засегнатата страна членка, но запазва пълна отговорност за представените факти и изразените възгледи. Докладът на секретариата и декларацията на страната членка се публикуват след заседанието за прегледа, заедно с протокола от заседанието и текста на окончателните коментари, направени от председателя на ОПТП в края на заседанието.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ РЕШЕНИЕТО И СПОРАЗУМЕНИЕТО?

• Решението се прилага от 22 декември 1994 г.
• Споразумението се прилага от 1 януари 1995 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Споразумение за правата върху интелектуалната собственост, свързани с търговски и фармацевтични патенти (Резюме)
• ЕС и СТО (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Решение на Съвета 94/800/ЕО от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 1—2).

Уругвайски кръг на многостранните преговори (1986—1994) — Споразумение за създаване на световната търговска организация (СТО) (ОВ L 336, 23.12.1994 г., стр. 3—10).

Последващите изменения на споразумението са включени в оригиналния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Известие във връзка с влизането в сила на Протокола за изменение на Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация (OВ L 54, 1.3.2017 г., стр. 1).

последно актуализация 14.07.2023