This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32010D0087
Предаване на лични данни на държави извън ЕС: стандартни договорни клаузи
Това резюме е архивирано и няма да бъде актуализирано, тъй като обобщеният документ вече не е в сила или не отразява настоящото положение.
В него се определят стандартни договорни клаузи, които могат да бъдат използвани от администраторите на лични данни* (износители) в EС, които предават лични данни* на лица, които обработват лични данни* (вносители), установени извън ЕС или ЕИП, с цел предоставяне на подходящи предпазни мерки за защита на данните, като по този начин се спазват изискванията на законодателството на ЕС в областта на защитата на данните (общия регламент относно защитата на данните — Регламент (ЕС) 2016/679 — вж. резюме).
Стандартните договорни клаузи са определени в приложението към решението, както следва. Стандартните договорни клаузи се отнасят само до защитата на данните и могат да бъдат включени от страните в по-широк договор или да бъдат допълнени с други клаузи или допълнителни предпазни мерки, при условие че те не противоречат пряко или косвено на стандартните договорни клаузи, приети с настоящото решение.
Клауза 1: Определения
Определени са дефиниции на основни понятия, използвани в стандартните договорни клаузи.
Клауза 2: Предаване на данни
Страните следва да посочат в приложение към договорните клаузи подробна информация за прехвърлянията, включително съответните дейности на вносителите и износителите на данни, категориите предавани лични данни и операциите по обработване, на които личните данни ще бъдат обект след предаване.
Клауза 3: Клауза в полза на трето лице
Клаузата позволява на субектите на данни да наложат няколко от клаузите срещу износителя на данни, вносителя на данни или подизпълнителя, който обработва лични данни като трета страна бенефициер. Освен това в нея се предвижда, че страните не възразяват срещу това субектът на данни да бъде представляван от сдружение или друг орган, ако това е разрешено от националното законодателство.
Клауза 4: Задължения на износителя на данни
В тази клауза се определят договорните задължения за износителя на данни, който трябва да се съгласи и да гарантира, че:
Клауза 5: Задължения на вносителя на данни
В тази клауза се определят договорните задължения за вносителя на данни, който трябва да се съгласи и да гарантира, че:
Клауза 6: Отговорност
В клаузите се изисква страните да се споразумеят, че всеки субект на данни, който е претърпял вреди в резултат на нарушение на задълженията, има право да получи обезщетение от износителя на данни за претърпените вреди.
Клауза 7: Медиация и съд
Вносителят на данни трябва да се съгласи, че ако субектът на данни се позове спрямо него на права като трето лице бенефициер и/или търси обезщетение за вреди, той ще приеме решението на субекта на данни да отнесе спора до независима медиация или до съдилищата в държавата от ЕС, в която е установен износителят на данни (с право да търси средства за защита съгласно други национални или международни закони).
Клауза 8: Сътрудничество с надзорните органи
Тази клауза урежда сътрудничеството с компетентния надзорен орган, като се предвижда, че:
Клауза 9: Приложимо право
Клаузите следва да се уреждат от националното право на държавата от ЕС, в която е установен износителят на данни.
Клауза 10: Изменение на договора
Страните не трябва да изменят, модифицират или да противоречат на клаузите.
Клауза 11: Предаване за подизпълнение
Разпоредбите, свързани с предаването за подизпълнение, следва да се уреждат от правото на държавата от ЕС, в която е установен износителят на данни.
Клауза 12: Задължение след приключване на услугите по обработване на лични данни
С тази клауза се уреждат задълженията на страните след прекратяване на обработката на данни. По-специално, страните следва да се споразумеят, че при приключване на услугите за обработка на данни вносителят на данни и подизпълнителят, който обработва лични данни, трябва да върнат (или да унищожат при поискване) всички предадени лични данни, освен ако това не е предотвратено от законодателството.
Прилага се от 15 май 2010 г.
Решение 2010/87/ЕС на Комисията от 5 февруари 2010 година относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 39, 12.2.2010 г., стр. 5—18)
Последващите изменения на Решение 2010/87/ЕС са инкорпорирани в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.
Регламент (EС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1—88)
Решение 2004/915/ЕО на Комисията от 27 декември 2004 година за изменение на Решение 2001/497/ЕО за въвеждане на алтернативен комплект общи договорни клаузи за прехвърляне на лични данни в трети страни (OВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 74—84)
Решение 2001/497/ЕО на Комисията от 15 юни 2001 година относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО (OВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 19—31)
Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31—50)
последно актуализация 07.10.2020