Граждани на държави извън ЕС — правила за дългосрочно пребиваване

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Гражданите на държави извън ЕС трябва да са живели законно и без прекъсване в държава от ЕС в продължение на 5 години, за да получат статут на дългосрочно пребиваващи.
• При изчисляването на 5-годишния период са допустими отсъствия с продължителност, по-малка от 6 последователни месеца, но не по-голяма от 10 месеца за целия период.
• Гражданите на държави извън ЕС трябва да докажат, че те имат устойчиви и редовни доходи, за да издържат себе си и своето семейство, и че те имат здравна застраховка.
• Националните органи трябва да вземат решение относно молбите, придружени със съответната документация, в срок от 6 месеца от получаването им.
• Органите могат да откажат да предоставят статут на дългосрочно пребиваващ от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, но не и поради икономически причини.
• На одобрените заявители се предоставя разрешение за пребиваване, което е валидно за срок от 5 години и което може да бъде автоматично подновено.
• Дългосрочно пребиваващите могат да загубят статута си, ако:
  • са го придобили с измама;
  • им бъде издадена заповед за експулсиране, тъй като се счита, че представляват сериозна заплаха за обществения ред или сигурност; или
  • напуснат ЕС за 12 последователни месеца.
• Дългосрочно пребиваващите се ползват от равноправно третиране с гражданите на съответната държава в области, като заетост, образование, социална сигурност, данъчно облагане и свобода на сдружаване. В определени случаи обаче държавите от ЕС могат да ограничат това равноправно третиране.
• Дългосрочно пребиваващите могат да се преместят, за да живеят, работят или учат в друга държава от ЕС за повече от 3 месеца, при условие че изпълнят определени условия. Те могат да бъдат придружавани от членовете на своето семейство.
• Съществуват национални точки за контакт за изпращане и получаване на съответната информация между държавите от ЕС.
• Законодателството не се прилага за определени категории граждани на държави извън ЕС, като студенти, работещите временно по програми „au pair“ или сезонни работници.

Законодателството не се прилага в Дания, Ирландия и Обединеното кралство (¹), които имат специални договорености по отношение на политиката за миграцията и убежището.

През 2011 г. директивата беше изменена, за да се обхванат граждани на държави извън ЕС, като бежанци или лица без гражданство, които се ползват с международна закрила.