Общ режим на облагане с акциз (от 2023 г.)

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива (ЕС) 2020/262 за определяне на общия режим на облагане с акциз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

С директивата се определят акцизи върху следните стоки:

• енергийните продукти и електроенергията, обхванати от Директива 2003/96/EО (вж. резюмето);
• алкохола и алкохолните напитки , обхванати от директиви 92/83/ЕИО (вж. резюмето) и 92/84/ЕИО;
• обработения тютюн, обхванат от Директива 2011/64/EС (вж. резюмето).

Съгласно директивата държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), могат да налагат:

• други косвени данъци със специално предназначение по отношение на стоки, подлежащи на облагане с акциз, при условие че тези данъци са в съответствие с правилата на ЕС;
• данъци върху продукти, различни от акцизни стоки, и върху определени услуги.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Директивата:

• се прилага на територията на ЕС и Северна Ирландия въз основа на Протокола относно Северна Ирландия към Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство;
• съдържа потвърждение, че следните територии не се третират като държави извън ЕС съгласно правилата за движение на акцизни стоки:
  • Монако,
  • Сан Марино,
  • суверенните бази на Обединеното кралство Акротири и Декелия в Кипър,
  • oстров Ман,
  • Юнгхолц и Мителберг (Клайнес Валзертал);
• не се прилага за следните територии, които са част от митническия съюз на ЕС:
  • Канарските острови,
  • френските отвъдморски територии,
  • Оландските острови,
  • Англо-нормандските острови,
  • остров Хелголанд,
  • територията на Бюсинген,
  • Сеута,
  • Мелила,
  • Ливиньо.

С директивата се определят общите правила, които се прилагат, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз.

• „Режим отложено плащане на акциз“ е данъчен режим, прилаган по отношение на производството, преработката, държането, складирането и движението на акцизни стоки, при който плащането на акциза е отложено.
• Акцизните стоки подлежат на облагане с акциз, когато настъпи някое от следните събития в ЕС:
  • производство или добив;
  • внасяне, законно или незаконно.
• Акцизът става дължим към момента, в който и в държавата членка, в която акцизните стоки се освобождават за потребление.

С директивата се определят общите правила, които се прилагат, когато акцизните стоки, след като са били освободени за потребление в една държава членка, се придвижват в друга държава членка за търговски цели. В такива случаи акцизните стоки могат да се придвижват само от сертифициран изпращач* към сертифициран получател*.

• Стоки, освободени за потребление означава:
  • извеждането на акцизни стоки от режим отложено плащане на акциз;
  • държането или складирането на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз, когато не е начислен акциз съгласно приложимите разпоредби на правото на ЕС и националното законодателство;
  • производството, включително преработката, на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
  • внасянето на акцизни стоки, освен ако акцизните стоки не са поставени под режим отложено плащане на акциз веднага след вноса.
• Лицата, отговорни за плащането на акциза, са:
  • лицензирани складодържатели*, които трябва да отговарят на определени условия, за да бъдат признати;
  • регистрираните получатели*;
  • всяко друго лице, което освобождава стоките.
• Акцизът, който се прилага, е акцизът, който се прилага в държавата членка, когато стоките се освобождават за потребление.
• Всяка държава членка определя свои собствени правила относно производството, преработката, държането и складирането на акцизни стоки.
• Производството, преработката, държането и складирането на акцизни стоки, когато акцизът не е платен, се извършват в данъчен склад.

Акцизните стоки са освободени от акциз и трябва да бъдат придружени от удостоверение за освобождаване, когато се използват за:

• дипломатически и консулски цели;
• международни организации;
• въоръжените сили на държавите — членки на ЕС или НАТО, освен в тяхната собствена юрисдикция;
• въоръжените сили на Обединеното кралство, разположени в Кипър;
• потребление съгласно споразумение с държава извън ЕС или международна организация.

Пътниците, пътуващи до държава извън ЕС по въздух или по море , не плащат акциз върху акцизните стоки, закупени на борда или в безмитни магазини за лична употреба.

Правилата относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз* посочват следното.

• Те позволяват стоките да бъдат придвижвани от данъчен склад или от мястото, където са внесени, до друг склад, регистриран получател или изходен пункт на ЕС.
• Съгласно тях се изисква:
  • уникален акцизен номер, идентифициращ регистрирания изпращач* или получател;
  • валидно за целия ЕС обезпечение от страна на изпращащия лицензиран складодържател или регистрирания изпращач за покриване на всякакви рискове (освен в случай на енергийни продукти, пренасяни чрез фиксиран тръбопровод);
  • съпътстващ електронен административен документ или документ при аварийна процедура* съдържащ същите данни, ако компютъризираната система не е на разположение.
• Правилата предвиждат специален режим и позволяват пратките да бъдат разделяни на две или повече части в случай на енергийни продукти, транспортирани по море или по вътрешни водни пътища.
• С правилата се определят началото и краят на периода на движение и формалностите при мястото на получаване.
• Те предвиждат опростени процедури за стоки, които се придвижват единствено в рамките на една държава членка, или за чести и редовни движения между две или повече държави членки.

Регистрираните получатели:

• не могат да произвеждат, преработват, държат, складират или изпращат стоки под режим отложено плащане на акциз;
• трябва:
  • да обезпечат плащането на акциза преди изпращането на стоките,
  • да въведат стоките в отчетността си при пристигането им,
  • дават съгласие за извършване на проверки, за да се гарантира получаването на стоките.

Правилата за частни лица, които превозват акцизни стоки за собствено ползване от една държава членка в друга, предвиждат следното.

• Акцизът се плаща при мястото на купуване на стоките.
• Държавите членки определят какво се разбира под „собствено ползване“ въз основа на критерии за проверка като:
  • търговския статут на лицето;
  • мястото, където стоките се държат, или вида на използвания транспорт;
  • документацията, свързана със стоките, или естеството или количеството на стоките.
• Националните органи могат да определят примерни равнища за целите на доказването, но те не могат да бъдат по-ниски от следните размери за някои продукти.
  • в случай на тютюн: 800 цигари, 400 пурети, 200 пури, 1 kg тютюн за пушене.
  • в случай на алкохол: 10 l спиртни напитки, 20 l междинни продукти, 90 l вино, 110 l бира.

Правилата относно акцизните стоки, освободени за потребление в една държава членка и транспортирани с търговска цел до друга държава членка, са следните.

• Акцизът се плаща в държавата на получаване.
• Сертифицираният получател:
  • отговаря за плащането на акциза;
  • предоставя обезпечение, покриващо възможно неплащане, преди изпращането на стоките;
  • дава съгласие за извършването на всякакви проверки;
  • докладва в рамките на 5 дни от получаване на стоките.
• Доставката трябва да бъде придружена от електронен опростен административен документ или документ при аварийна процедура.
• За акцизни стоки, които се движат между две или повече държави членки, могат да се използват опростени процедури.

Съгласно правилата за трансграничните дистанционни продажби акцизът трябва да се плаща в държавата на получаване.

Акциз:

• не се дължи, ако стоките, изпратени до друга държава членка, са напълно унищожени или безвъзвратно загубени поради непредвидими обстоятелства, непреодолима сила или по заповед на тази държава членка;
• се дължи в държавата членка, в която е възникнала нередност, в случай на стоки, изпратени от една държава членка в друга.

Държавите членки могат:

• да изискват акцизните стоки да носят данъчни обозначения или национални разпознавателни обозначения, използвани за данъчни цели;
• да освобождават дребните производители на вино, които произвеждат по-малко от 1 000 hl годишно, от повечето от правилата и изискванията, свързани с движението и мониторинга;
• да поддържат национални правила за снабдяването на кораби и въздухоплавателни средства до приемането на мерки на ЕС;
• да прилагат специален режим за стоки, използвани при изграждането или поддръжката на трансграничен мост.

Европейската комисия представя доклад на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз на всеки 5 години относно прилагането на законодателството, като първият такъв доклад трябва да бъде представен най-късно 3 години след прилагането на директивата.

С директивата се оправомощава Комисията да приема следното:

а) делегирани актове с цел установяване на общите прагове за частична загуба поради естеството на стоките, структурата и съдържанието на електронния административен документ и на документа при аварийна ситуация, както и на електронния опростен административен документ и на документа при аварийна процедура.

Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, в сила от 13 февруари 2023 г.:

• установява общ праг на частична загуба от 0 % за тютюневите изделия, попадащи в обхвата на Директива 2011/64/ЕС;
• отменя регламенти за изпълнение 684/2009 и 3649/92, считано от датата на прилагането му.

б) актове за изпълнение с цел определяне на правилата и процедурите за обмен на електронния административен документ и документа при аварийна процедура, електронния опростен административен документ и документа при аварийна процедура, както и с цел установяване на формуляра, който да се използва за удостоверението за освобождаване.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1637, също в сила от 13 февруари 2023 г.:

• определя формуляра на удостоверението за освобождаване от акциз за акцизни стоки от една държава членка в друга, когато държавите членки освобождават от плащане на акциз;
• заменя Регламент (ЕО) № 31/96.

Директивата:

• преразглежда и заменя директиви 2008/118/ЕО (вж. резюмето) и 2010/12/ЕС, считано от 13 февруари 2023 г.;
• e тясно свързана с Решение (ЕС) 2020/263 за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРАВИЛАТА?

Няколко члена трябваше да бъдат транспонирани в националното законодателство до 31 декември 2021 г., а останалите членове се прилагат в държавите членки от 13 февруари 2023 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

• С директивата се модернизира съществуващата рамка за акцизните стоки, като се подобрят условията за лоялна конкуренция на единния пазар и се намалява административната тежест за предприятията. С нея се уеднаквяват акцизните и митническите процедури на ЕС.
• Приходите от акцизите са изцяло за държавата, в която се плащат. От 1992 г. насам ЕС разполага с общи правила, за да се гарантира, че акцизите се прилагат по един и същи начин и за едни и същи продукти.
• За допълнителна информация вж.:
  • Акцизи върху алкохола, тютюна и енергията (Европейска комисия)

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз (преработен текст) (ОВ L 58, 27.2.2020 г., стр. 4—42).

Последващите изменения на Директива (ЕC) 2020/262 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Решение (ЕС) 2020/263 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2020 година за компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки (преработен текст) (ОВ L 58, 27.2.2020 г., стр. 43—48).

Директива 2011/64/EС на Съвета от 21 юни 2011 година относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн (кодифициран текст) (ОВ L 176, 5.7.2011 г., стр. 24—36).

Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 14.1.2009 г., стр. 12—30).

Вж. консолидираната версия.

Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51—70).

Вж. консолидираната версия.

Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 21—27).

Вж. консолидираната версия.

Директива 92/84/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година относно сближаването на акцизните ставки на алкохола и алкохолните напитки (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 29—31).

последно актуализация 14.10.2022