То определя броя на членовете на Европейската комисия и гарантира, че в състава на Комисията влиза по един гражданин на всяка държава — членка на Европейския съюз (ЕС).

В член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се определят правомощията на Комисията.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

В началото на процеса Европейският съвет предлага на Европейския парламент кандидат за председател на Комисията. След това председателят се избира с мнозинство от членовете на Европейския парламент.

За първи път през 2014 г. лидерите на ЕС трябваше да вземат предвид резултатите от изборите за Европейски парламент през май същата година, когато правеха своя избор за председател на Комисията. На практика това означава, че кандидатът трябва да получи подкрепата на мнозинството в Парламента, когато членовете на Европейския парламент гласуват за кандидата за председател през юли тази година. Кандидатът за председател на Комисията представя на Парламента политическите насоки за своя мандат, за да се даде възможност за информиран обмен на мнения преди гласуването на изборите.

Състав на колегиум на членовете на Комисията

След като бъде избран, председателят на Комисията се свързва с правителствените ръководители на държавите членки, за да съдействат за съставянето на колегиума на членовете на Комисията. Членовете на колегиума (комисарите) се избират с оглед на тяхната обща компетентност и ангажираност към ЕС. След консултации между председателя и държавните ръководители Съветът на Европейския съюз, със съгласието на новоизбрания председател, приема списък на лицата, предложени за назначаване като членове на Комисията. Тяхната независимост трябва да е извън съмнение. Председателят взема решение за вътрешната организация на Комисията и разпределя различните политически ресори, като енергетика, околна среда и търговия, между новия екип — процес, който изисква голямо политическо умение за съгласуване на противоположните искания и очаквания.

Ролята на Европейския парламент

След като станат известни самоличността и отговорностите на кандидатите за комисари, всеки от тях се явява на публично изслушване пред парламентарната комисия, отговаряща на неговия ресор. Там те се разпитват задълбочено, за да се прецени подходящи ли са за поста и какви са познанията им по темата. Това не е просто формалност. В миналото е имало случаи на кандидат комисари, които са били принудени да се откажат от поста, след като не са успели да спечелят одобрението на комисията. След това Парламентът като цяло гласува за новия екип на Комисията, който, след като бъде одобрен, се назначава от Европейския съвет. Новият колеж обикновено встъпва в длъжност на 1 ноември.

Комисията като орган отговаря пред Европейския парламент. Парламентът е единствената институция на ЕС, която може да уволни Комисията по време на нейния 5-годишен мандат чрез предложение за вот на недоверие.

Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

В съответствие с член 18 от ДЕС за върховен представител се назначава заместник-председател на Комисията. Заемащият длъжността се избира от лидерите на ЕС със съгласието на председателя на Комисията. Заемащият длъжността не само участва в работата на Комисията, но и председателства заседанията на министрите на външните работи и отговаря за Европейската служба за външна дейност. Върховният представител ръководи и общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, както и общата политика за сигурност и отбрана.

Брой членове на Комисията

Съгласно член 17, параграф 5 от ДЕС от ноември 2014 г. броят на комисарите трябваше да съответства на две трети от броя на държавите членки, освен ако лидерите на ЕС не решат да променят този брой. През май 2013 г. обаче Европейският съвет реши, че броят им ще продължи да бъде равен на броя на държавите членки.