Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Върховният представител:

• оформя и провежда общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС, включително общата политика за сигурност и отбрана;
• председателства Съвета по външни работи;
• ръководи Европейската агенция по отбрана; и
• е един от заместник-председателите на Европейската комисия.

Върховният представител осигурява съгласуваността на външната дейност на ЕС. В рамките на Комисията той ръководи отговорностите, поети от неговата мисия, свързана с външните отношения, както и координирането на други аспекти на външната дейност на ЕС.

Върховният представител се назначава от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство и по общо съгласие с Председателя на Комисията за мандат от 5 години.

При изпълнението на неговата мисия върховният представител се подпомага от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) — дипломатическата служба на ЕС. ЕСВД работи съвместно с дипломатическите служби на държавите от ЕС. Тя се състои от длъжностни лица и служители от ЕС, както и служители, командировани от националните дипломатически служби.

Комитетът по политика и сигурност (КПС), състоящ се от посланици от 27-те държави от ЕС, също действа под отговорността на ВП. Той следи международното положение в областите, обхванати от ОВППС, и играе ключова роля за определяне и следене на реакцията на ЕС при криза.

Длъжността върховен представител е създадена първоначално през 1997 г. по силата на Договора от Амстердам, а първият изпълняващ тази длъжност е Javier Solana, генерален секретар на Съвета на Европейския съюз. С Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г., функцията на върховния представител е запазена, макар и с по-широк мандат, основан на договора, включително председателството на Съвета по външни работи и ролята на заместник-председател на Комисията.